ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

  ИСТИНАТА ЗА
 / зловеща смешка /

Действащи лица по реда на появяването им.

Главен редактор
Репортер / Стефан/
Пейо Яворов
Лора
Първа кифла
Втора кифла
Барман /Баце Боце/
Димчо Дебелянов
Старшината Гранитурски
Иван Вазов
Девойка / Ленчето, Хелън, Мадам ЛеЛе, Главна редакторка /
Чичко-паричко /банкер, издател, Цочко/
Джоко Дълбоков
Надзирател / Киро/
Смъртта / Забележка/ тъй като Смъртта е с маска, тя може да се изпълнява и от предишните участници в пиесата/
Думите на действащите лица са предадени така, както са произнесени, без съблюдаване на правоговора и правописа

Сцената е полутъмна. От тавана висят портретите на Яворов, Димчо Дебелянов, Ботев, Каравелов, Вазов и други будители, смесени с портретите на грозни и отблъскващи мутренски лица. Има само маса и два стола за двете действащи лица. Те са главен редактор и репортер. Докато двамата говорят могат да стават от столовете, да сядат, да обикалят около висящите портрети, да ги оглеждат и дори да се блъскат в тях. Доколкото разговорът има донякъде декларативен /изявителен/ оттенък, те могат при случаи да се обръща и към зрителите.
Главният редактор говори уж задълбочено и проникновено, но доколкото излиянията му често са несвързани, те се поддават на тълкуване /интерпретация/ и изменения, като същността, разбира се, си остава една и съща. Това се отнася и до останалите действащи лица.
Главен редактор :

Сега да ти кажа какво искам от теб. Съвсем простичко ще ти го кажа, веднага да ти стане ясно и да няма излишни въпроси. Искам да...нещо...такова...ама не като другите как го правят. Малко по-различно да е. Даже много по-различно. Веднага да си проличи, че е друго, а не същото. Така да хваща окото, тоест сърцето искам да кажа. И да го държи. Това е много важно. Сърдечната връзка. Обаче да не е и прекалено силна. Трябва да се внимава с тия неща. Това е сърце, не ти е далак или джигер. Чувствителна тъкан. И душа също искам да има. Тя на пръв поглед не е толкова важна, но си има място в цялата работа. Но и тук -внимателно. Така леко...¦с памук и пиниз...да я докосваш, ако мога така да се изразя, образно казано, нали разбираш...
Репортерът въздъхва.
Главен редактор :

Знаех си аз, че ще ме разбереш. Но да има дълбочина. Щото все плоски неща се предлагат напоследък. И подтекст да има. Там концепция, дискурс и всичко там каквото си трябва. Смисъл и съдържани, също, да не забравяме. И като тънка червена линия да се прокрадва авторовото послание. Не натрапчиво така, а така художествено да се натрапва, нали разбираш. И възпитателно да е малко,¦ама не много. Щото, нали. Задници, цици простотии, стига вече, трябва художество малко да има. Не много, ама да има.
Репортерът мълчи, главният редактор продължава.
Главен редактор :

И многофункционално да бъде. Това е много важно. Сега нещата са многофункционални. И още мултимедийно, мултикултурно, експериментално и актуално. Непременно актуално. И глобално, да не забрави и дигитално ако се наложи. А също и превантивно донякъде го направи. Важно е обаче, да не се загуби основното. Основното да не загубим покрай всичките тези неща. А основното е.../колебае се/ абе ти го знаеш основното, какво да ти го обяснявам.
Репортерът мълчи.
Главен редактор :

И атрактивно да е. Много важно. Защото иначе правим разни неща, уж възвишени, а хората не ги разбират. Какво му е ползата да е възвишено, като никой не го разбира. Ние да си го гледаме и да си викаме : "Леле колко сме велики" Велики сме, велики, ама трябва и да се яде. Като иска народът цици - ми покажи му там барем една, какво толкова. Ако пък иска - може и две. Ама не повече. Не бива да се прекалява с тия неща. Ако се наложи там някой и друг полов орган също може, това си е част от съвремието. Но, така с мяра. И без това сега който орган си наречеш, той ти става полов. И който пол си избереш, той ти става орган. Но повтарям - да не прекаляваме. И пак да е зрелищно. Зрелищата са си част от съвременността. Съвремието - това е зрелище. Зралището - това е съвремие. Едно време викаха "ние строим Странджа, Странджа строи нас". Добре го докарах, нали ?...
Репортерът мълчи
Главен редактор :

Като заговорихме за съвремие. Нека да хваща съвремемието, да вниква в него, да го разнищва. Ако трябва и на прососурляк да я обърне. Знаеш ли какво е прососурляк ?
Репортер :

Не.
Главен редактор :

Е те така го искам. Като прососурляк. Да показва скритите рани и болки. А също и недостатъци, разни всякакви. Те са много важни. В съвремието най-важни са недостатъците. Нали разбираш.
Репортер :

Да.
Главен редактор :

Абе умно момче си ми ти, знам че мога да разчитам на тебе!
Репортерът мълчи.
Главен редактор :

Кажи сега. Ти как го виждаш това ?
Репортерът поразмисля и казва съвсем тихо, така че почти не се чува.
Репортер :Истината.

Главен редактор :Какво ?

Репортер /по-високо и ясно този път/ :Истината.

Главен редактор / Учудено/ :Истината ?

Репортер :Истината. Такава каквато е.

Главният редактор поразмисля малко и неочаквано се възторгва.
Главен редактор :Истината.../размишлява /Ама това е гениално. Даже яко. Неочаквано, изненадващо, увлекателно. Истината. Това изби рибата. Как се сети ?

Репортер :

Ми така.
Главен редактор :

Скромен си ми ти, скромен.Голата истина-знаеш ли това е даже еротично донякъде и в същото време задълбочено едно такова. Концептуално. И актуално също, и атрактивно. Добре, добре. Нацелваш ги нещата. Обаче...
Започва да се разхожда назад-напред и нещо мисли.
Репортер :Какво обаче.

Главен редактор: Да не излезе някой хорър. Някакви ужаси да ми натресеш. Истината е това е такова...гадно нещо, не ти е някоя плейметка или мажоретка.

Репортер :

Ами каквато е -такава.
Главен :

Да. И колкото-толкова, ама не повече. Добре де, истината за какво. За държавата, за политиката, за народа, за ситуацията на положението, за живота за какво. И за кого ?
Репортер :За който я пожелаe.

Главен :И за какво?

Репортер :

За нещо различно, нещо друго. Нали така искаше.
Главен :И какво е това другото.

Репортер :Смъртта.

Главен :Какво смъртта ?

Репортер : Истината за смъртта.
Главен /след като поразмисля/ : Не !Не става.бе много тегаво, бе.Някак прекалено прекалено крайно ми се вижда. Окончателно едно такова. Едностранчиво някак. Необосновано. Екстремистко едва ли не.
Репортер : Няма нищо екстремистко. Смъртта си е част от живота.
Главен : Част от живота от живота, част от живота... Ти като един Конфуций ги приказваш. Като оня, кой беше... Пауло Коелю. Ама иначе си те бива. Надарено момче си. Живееш, живееш и после край,както е казал Диего Бонавентура.
Репортер : Тоя пък кой е.
Главен : Не знам. Не мога всичко да знам. Обаче отвлечено ми се струва така както ги представяш това за смъртта. Прекалено философско. А ти си репортер, нали така.
Репортер : Съвсем репортерска работа предлагам. Истината за смъртта на разни хора.
Главен : Кои хора.
Репортерът сочи висналите портрети.
Репортер : Е тия.
Главният поглежда към портретите.
Главен : Тия са живи повечето.
Репортер : Нямам предвид живите. Имам предвид свестните.
Главен : Кой, например
Репортер : Яворов, например. Истината за смъртта на Яворов.
Главният се замисля.
Главен : За смъртта на Яворов, за смъртта на Яворов...Абе знаеш ли, тук има нещо. Даже още нещо. Истината за, истината за ...Това верно е актуално сега. Смъртта на Яворов...Атрактивно едно такова, привлекателно, даже съвременно някак.
Репортер : Атрактивно и привлекателно, актуално и съвременно е все едно и също.
Главен : Така де, така. С други думи вървежно. Има нещо в тая смърт на Яворов. Сам ли се е убил, кой го е убил. Любов ли, омраза ли...Обществото какво прави. Поучения има. Проникновения, вълнения разни. И тайнственост има, и тръпка...
Започва да се вдъхновява.
Главен : Знаеш ли че си прав. Прав си, бе. Любов, омраза, еротика даже. Малко прикрита, точно колкото трябва. Нали не сме някакви простаци и маниаци. Ще стане, непременно ще стане. Ти не напразно си ми любимец. Усещаш ги нещата, бива си те. Има бъдеще пред тебе, само да ме слушаш. Как беше...истината за смъртта на Яворов. Чудесно !
Обявява за зрителите тържествено и развълнувано, като малко преиграва. Може и така, както се обявяват боксьорите.
Главен: Истината за смъртта на...Явороооооов !

 

Светлините угасват и когато отново светват Пейо Яворов и Лора седят на маса в заведение. Звучи нежна музика от ония времена - танго, или стара градска песен, например. Около масата на двамата, малко по-далеч, има маси с други посетители. Пейо се обръща към Лора с възвишено-любовни слова.

Пейо : О, мила моя, единствена, скъпа и нежна Мина...тоест Лора. Как в сладостна отмала бие моето сърце, когато твоя лик ...съз...

Светлините угасват и когато отново светват Пейо Яворов и Лора седят на маса в заведение. Звучи нежна музика от ония времена-танго, или стара градска песен, например. Около масата на двамата, малко по-далеч, има маси с други посетители.  Пейо се обръща към Лора с възвишено.любовни слова.

Пейо : О, мила моя, единствена, скъпа и нежна Мина...тоест Лора. Как в сладостна отмала бие моето сърце, когато твоя лик ...съз...

В този миг от съседната маса две кифли повишават гласове и заглушават думите на Пейо :

Първа кифла : Ама такива гадняри значи, нямаш си на представа. Селски пръчки едни, отровиха ми живота.

Втора кифла : Пак ли за ония двете говориш.

Разговорът между двете кифли затихва, за да се чуят отново думите на Яворов, който довършва започнатото излияние.

Яворов /към Лора/ :...когато твоя лик съзирам.

Лора : Зная, зная. И аз към теб питая любовна страст и сладостна...и сладостна...

Лора не може да намери точната дума и Яворов – „като професионалист „й подсказва.

Яворов : Омая, омая.

Лора : И сладостна омая.

От съседната маса кифлите отново повишават тон.

Първи кифла : Ония, същите. Майка и дъщеря. Хвани едната, та удари другата. Въобще и двете да ги пребиеш... И знаеш ли с кого се таковат, мръсниците.

Втора кифла : Ама и двете ли ?...

Лора е чула разговора между кифлите и казва на Яворов.

Лора : Ужас, Пейо, ужас. Душата ми роптае.

Пейо /въздиша / : Така е, миличко, така е.

Лора : Защо да слушам мръсните им тайни. Вземи ръката ми и отведи ме към земи...към земи...

Лора отново не може да намери точните думи, Яворов отново й подсказва :

Яворов : Незнайни...

Лора : Да. Към земи незнайни. Тук е пълно с простаци и простакеси. Искам да се махна някъде.

Яворов /говори в рими/ : Успокой се, скъпа Мина, тоест Лора. Има най-различни хора. Тез не са две поетеси, но не са и простакеси. Погледни, погледни, тез отрудени жени. Те външно може да са груби, но пък вътрешно са други, имат си заслуги.

Зад привидната им простотия чувствителни души се крият . А един истински поет скъпа Лора, тоест не, в смисъл да, скъпа Лора, винаги е бил опора на отрудените хора. Той в народните души се взира, прозира ги и ги разбира. Като в онова стихотворение -Градушка, знаеш ли го...

Лора : Знам, знам. Като няма прокопсия плюл съм в тая орисия.Ама там има също и за патките. И те са глупи, запищели "...

Яворов : Грешиш мила..../замисля се за малко / ...Лора. И ще ти го докажа. Ще ти докажа, че един поет докосне ли се до простонародната душа, вади оттам най-чистото, съкровеното и възвишеното.

От съседната маса се чуват отново кифлите.

Първа кифла : Нали щяха да ми прехвърлят апартамента. И уж бил в регулация.

Втора кифла: Ама ти бая капаро им даде.

Първа кифла : Капаро на тия кикимори...Аз да не съм...

Лора : Мили мой Димчо Дебе..., тоест Пейо Яворов. Ти си поет и търсиш доброто и красивото там, дето има само глупости и пошлост. От тия тук нищо свястно няма да чуеш.

Пейо : Не е така, скъпа...Лора. Тук има скрита красота.В думите на тези двете. Ако поетът е с душа. Ще я чуе и усети.

Лора : Ех поете, ех поете. Нищо няма в тия двете...

Яворов : Не вярваш ли ? Гледай сега.

Вади мастилница и паче перо, примижава с очи, вдъхновява се и се приготвя да записва. От масата на кифлите се чува :

Първа кифла : Две мръсници, бе. Две гаднярки да ми отровят живота.

Яворов замислено казва "две", повтаря "две", записва и казва

Яворов : Две.

Втора кифла : Те че са мръсници мръсници са. Ама и ти хубави лайна ги надроби...

Яворов : Хубави...хубави

Първа кифла : Ама с какви очи ме гледат само ми кажи. С какви очи...

Яворов : Очи...

Втора кифла / към бармана/ : Спри тая шибана музика бе, пусни нещо готино.

Яворов : Музика...лъчи... Две хубави очи, музика, лъчи...

Втора кифла / към първа кифла / : Ох, душата...Мислиш ли, че не те разбирам.

Яворов : Душата...

Първата кифла : А оная дъртата вика, че дъщеря й била още дете. Какво дете, бе. Тя от тринайсет годишна хойкаше из махалата. Курве.

Яворов : Душата на курве...оф...не е това

Поглежда листа за да види какво се е получило досега и произнася.

Яворов: Две хубави очи...музика, лъчи...душата на..душата на.../изведнъж се досеща/

дете...

Лора го гледа с почуда и възхищение. Отново се чува разговорът от съседната маса.

Втора кифла : Ама иначе ти обещаха нали.

Първа кифла : И да искат, и да обещават няма да стане и това е.

Яворов : Не искат и не обещават те.

Яворов записва и тия думи върху листа, подава го на Лора и казва :

Яворов : Ето скъпа Ми...Лора. Скъпа ми Лора.

Лора поема листа и се зачита, но в този миг барманът сменя нежната музика с чалга балада /примерно/. На съседната маса кифлите продължават да говорят. На този фон звучи нежният и прочувствен глас на Лора.

Лора : Две хубави очи. Душата на дете. В две хубави очи - музика лъчи...Не искат и не обещават те. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли. Страсти и неволи...ще хвърлят утре върху тях...

Лора вдига поглед от листа и поглежда към Яворов с възхищение и любов. Казва му нещо, но от шума и чалгата не се чува какво точно. Яворов сочи ушите си като знак, че не чува. Лора повишава глас.

Лора : Това е гениално, Пейо. О, как те любя аз. И прав си за народа и неговия глас.

Пейо : Какво ? Не чувам.

Лора : Гениален си, Пейо. И за народа излезе прав.

Пейо :  Глас народен, глас божи. Обичам те, мила мила ми Мин..мила ми Лора.

Лора : Какво ?

Пейо : Любя те аз, скъпа Лора. Посвещавам ти това стихотворение.

Лора : Какво, пак не чувам.

Пейо / крещи / : Посвещавам....

Шумът е прекалено силен. Пейо се ядосва. Отива на бара, спира музиката и се обръща към кифлите.

Яворов: Уважаеми госпожици. Извинете, че се осмелявам да прекъсна разговора ви, който без съмнение е извънредно задълбочен и съдържателен, но най-учтиво ви моля да говорите по-тихо, за да могат хората да споделят своите съкровени...

Двете кифли го прекъсват в един глас.

Двете кифли заедно : Квоо ?

Яворов : Говорете по-тихо, уважаеми госпожици. Доброто възпитание изисква, щото...

Първа кифла : Ма ти кво бе. Искаш да кажеш, че съм невъзпитана ли. Смотаняк такъв.

Втора кифла : Боклук !

Барманът : Ти мене уважаваш ли ме. Уважаваш ли ме ти мене, бе !

Яворов : Уважавам те. Уважавам ви всички. Знам, че зад вашата грубост и ваш,та простотия, чувствителни души се крият. Вие сте като деца, имате добри сърца.

Ето аз слушах разговорите ви, вникнах в народната ви душа и взех от нея нещо красиво и добро. Искате ли да го прочета.

Взема листа и чете.

Яворов : Две хубави очи. В душата на дете...музика, лъчи...

Първа кифла : Тоя е някаква откачалка.

Втора кифла : Маниак, извратеняк.

Барман /заплашително/ : Не. Ти не ме уважаваш мене.

Яворов продължава да чете.

Яворов: в душата на дете...Страсти и неволи. Ще хвърлят утре върху тях. Булото на срам  грях.

Барман : Кви са тия глупости. Абе я вземи се застреляй, бе.

Тримата започват да му подвикват един през друг :

Барманът и двете кифли : Земи се гръмни бе ! Застреляй се, бе !

Яворов им прави знак да млъкнат. Настъпва тишина. Яворов въздъхва. Изважда пистолет от сакото си и казва :

Яворов : Глас народен, глас Божи...

Лора : Нее !

Чува се изстрел. Светлините изгасват. 

/продължава в следващия откъс/