ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Казармата някога, сега и завинаги

Вмених си като задължение да напиша това писание и понеже е задължение, не го правя с особена охота. Като задължение, защото все по-малко ставаме хората, които знаят как и какво беше наистина и все повече стават хората, които безсрамно и нагло лъжат, следвайки свои лични или политически изгоди /най-често и двете/.

" Кажете ми имаше ли в България руски военни бази "попита в едно телевизионно предаване прокопсалият руски политик и водач на руска партия Костадин Костадинов, с прозвище Копейкин, явно с цел да постави водещата на мястото й с твърдението, че Съветският Съюз, за разлика от НАТО не е имал военни бази в България.
Хитроватата подлост на тоя похват се състои в това, че СССР наистина нямаше военни бази в България.
Просто нямаше нужда от тях, цяла България си беше руска база, като българската армия беше изцяло подчинена на Съветската. С възможно най-позорното и пагубно подчинение - в една бъдеща война българите да не бъдат повече от пушечно месо.
ОфицерЯта ни дори не го криеха.
По време на военната ми служба 73-75 та година, когато бях фазан, тоест старши сержант, при уволнението - младши лейтенант от артилерията - безсрочните офицерЯ най откровено споделяха в неслужебни и "приятелски " разговори, че задачата на Трета армия е задържим турците при Звездец до 12 часа, при Грудово до 48 часа и при Ямбол до два-три дена, или колкото е нужно, докато се задействат съветските ракети.
Като офицерЯта /ами така ги наричахме/ дори не криеха, че нашенските уж ракети не само са изцяло на руско /съветско/ подчинение, но и се обслужват от руско, а не от българско началство/да бе, нямало бази.../
Съвсем неочаквано се сдобих и с доказателство за истинността на откровенията им. Ходихме по някакъв повод до върховете на Люлин с Теодор Михайлов и видяхме прочутите, вече изоставени хангари за ракетни установки. Там намерих разхвърляни документи с описание за начина по който трябва да бъдат обслужвани хангарите. Написани на руски. И то на такъв руски, какъвто само руснаци военни могат да разберат. / Вижда се на снимката/
А и според споразуменията на Варшавския договор /сега кой знае защо ги наричат сделка, българската армия си беше на руско, тоест на съветско подчинение.
И като иде реч българска армия през Соца, чувствам се длъжен да разкажа и за онези явления, които могат да бъдат забравени, или преиначени от патриотарските лъжи и измислици на копейки, социалисти и социалистически копейки.

Първото нещо, което един новобранец научаваше в социалистическа казарма беше да краде. Научаваше го още при раздаването на войнишките дрехи. С напътствието : "ако нещо ти откраднат, не се оплаквай, а си го открадни от някой друг". Защото както гласи един казармен закон : "в казармата нищо не се губи, само преминава от един в друг собственик"
Следваше втората особеност на казарменото битие : унижението и обезличаването. Като те докосна старият войник /старото куче/трябваше високо да произнесеш името си. Защото си заек, кир и уй сплескан. И да извикаш "Аз!" ако го чуеш отнякъде. Това като за начало.
 Следва друго казармено правило :"правИ се на камила и гледай тъпо".
Важно правило за казарменото оцеляване. Ако старите кучета, или офицерЯта надушат, че проявяваш каквото и да било самочувствие на "умник", започват да те тормозят по онзи особен начин, известен като "гонка", който може да ти почерни живота поне за година.
Така че към лъжите се прибавят лицемерието и преструвките.
Още едно изключително важно правило :" скатавай се винаги и при всякакви обстоятелства". Което означава, че трябва да се криеш и в никакъв случай да не изпъкваш над сиво-кафявата войнишка маса, за да не те товарят с всякакви тъпи и безсмислени повинности.
И това беше само една малка и сравнително безобидна част от цялостното и целенасочено смачкване на личното достойнство у новобранците. Няма да описвам униженията при така наречените "извращения", тях копейките и старите социалисти няма как да прикрият. За тях може да се напише не само отделна статия, а и цяло книжле дори.
По-важно е да се прецени и осмисли до какво доведоха всички тези казармени изпълнения и извращения.

Като на първо място бива да се знае, че всичкото самооблащаване на офицерЯта и военните /наричахме ги и овенни/, че казармата правела от юношите мъже не е само измислица и лъжа, то е позорно и зловредно изопачаване на истината.
От казармата младежите излизаха смачкани, обезличени, опростачени, научени да лъжат, да крадат, да се подмазват и да се преструват. Точно каквито ги искаше тоталитарната държава - мижитурки и страхливци. Не че всички са си го признавали, или осъзнавали, подобно осъзнаване би уязвило жестоко всечие честолюбие, къде по-удобно и ласкателно е самочувствието, че от казармата си излязъл мъж.
Последиците от ония ми ти казармени правила се виждат и сега в разбиранията и поведението не само на хората от предишните поколения, но и на сегашните. Защото тези разбирания се предават от родители на деца и трябва да минат десетилетия /най-малко четири/ за да ги промени едно по-различно обществено устройство.
Съвсем не е случайно това, че две десетилетия след промените България се управлява от бандити, крадци и простаци. И генерали. Мнозинството българи сякаш си искат командите на старшината, водача, чорапа, вожда, ефрейтора и фатмака.
Лъжите, кражбите, лицемерието, подлостите и простащината, като неизменна част от гражданското и политическото ни битие, също са част от казарменото наследство. Заедно със скатаването и снишаването. Сакън, да се снишим, за да не разсърдим страшното "закапиче"/заместник-командир по политическата част/ Путин. Да се скатаем, да се направим на камили, да гледаме тъпо, да се преструваме, да се подмажем / "големите трябва да прощават на малките", както се сгъна пред Путин Бойко Борисов/.
Да сключим договор с Украйна ? Малее, страх...
Получили сме нота от Иран. Малее страх... Затова да гласуваме за нашия си зелен чорап, дето се снишава, дето се скатава, дето се подмазва и унижава, та да си нямаме неприятности после, сакън да не стане нещо.
Като може би най-пагубната последица от казарменото обучение, онази, която доказва, че от него излизат не мъже, а мижитурки е неспособността да мнозина българи да вземат решения, да ги отстояват и да отговарят за тях. Нека други да мислят за народа и вместо народа, други да вземат решения и да носят отговорност, а генералите и зелените чорапи, например.
...
А има и още нещо нещо изключително важно, което остана тайна за обществото ни.
Българската армия беше небоеспособна. Изцяло небоеспособна. Свидетел съм на табиетите в артилерията на уж най-добре обучената ни армия -Трета армия, чието предназначение беше да се срази с най-големия ни тогавашен враг -Турция.
Фазаните като мен, например, заемащи и длъжността старши офицер на батарея, трябваше при учение да се привържат на местността, тоест да определят местоположението си върху картата. Нищо подобно - привързването го правеше разузнавателният взвод на дивизиона, сакън да не стане грешка. И за да не стане съвсем никаква грешка, много често основното оръдие се поставяше точно върху обозначена с камък триангулачна точка, нанесена и на картата, разбира се.
При стрелба батареята трябваше да стреля с шестте си оръдия. Нищо подобно, обаче, стреляше се само с едно, за да няма разсейки. Иначе старши офицерите викаха с все сила "първо!, второ!, трето!..."и така до шесто, все едно стрелят и с шестте оръдия. Много голяма и шумна постановка се получаваше.
Целите трябваше да се определят веднага при внезапното им появяване и да се нанасят на картата, нищо подобно обаче, знаеше се предварително кои са те, защото командирът на артилерийския дивизион раздаваше отрано координатите им на командирите на батареи. А иначе разиграваха представлението "наблюдавай еди какво си, наблюдавай еди що си", все едно тепърва ще се видят и отбелязват целите. А от съседния дивизион разправяха следната случка : един овчар отсякъл храстите, нарочени за вражеска цел точно преди учение. И през нощта отишъл цял един взвод да ги "засажда" отново, иначе представлението се проваля.
И още много такива случки могат да се разкажат.

Това за артилерията на Трета, уж най-подготвената армия, но всъщност няма начин другаде други родове войска да е било различно.
И между другото, намери се тогава един старшина-школник, няма да казвам името му, който реши съвестно да следва стрелковия устав на артилерията и на едно от ученията, като старши офицер на батарея, стреля с шест, а не с едно оръдие. Получи се, разбира се, разсейка и батареята получи оценка четири, вместо шест. Вбесените овенни и офицерЯ /от оценката при учение зависеше повишението им/ го пратиха за наказание да придружава и охранява вагони със снаряди от Северна към Южна България. Което за него пък си беше като награда. С извода, който важи и до ден днешен в милото ни отечество. Решиш ли да бъдещ съвестен и да действаш според правилата и законите, то системата, разбирай мафията, те изхвърля и те праща, в най-добрия случай, някъде охранител. Имаме достатъчно примери и в съдебната власт, и в медиите, и навсякъде.

 

ето и лист от упътванията, намерени в ракетните хангари навръх Люлин планина