unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

119 Посещения

Как изтупах небесните черги

Иво Беров

Как изтупах небесните черги

/ разказ /
В неделя, или май беше в събота се натрясках, напих и напуших едновременно. С ракия и с някакъв препарат за нещо си.
Отварям скоби :
/ Светът напоследък е пълен с разни препарати за всякакви неща, даже препаратите в скоро време ще станат повече от големината на света и вече няма да има какво да препарират.
Като писането ми в скоби, което може да стане и по-голямо от това извън скобите.
Но да знаете, че когато написаното в скобите стане по-голямо от това извън скобите, то не е поради неумение, а защото такъв ми е похватът.
А вие можете всичко което е извън скобите да поставите в скоби. Тогава онова вътре в тях ще излезе извън и така нещата ще си дойдат на мястото, което
е само по себе си глупав, или по-скоро неточен израз, защото никое нещо няма място,
или по-скоро мястото на каквото и да е не може да бъде определено, преди да бъде наблюдено, както се казва в частичковата теория.
Освен това всяко нещо може да се намира на няколко места едновременно, дори навсякъде едновременно, като при това се мести, защото, както гласи един от законите на Иво :
Всичко се мести, нищо не остава на мястото си
А също и :
Всичко се мести докато не дойде на мястото си, след което пак се мести.
Неправилният извод от тези закони е, че всяко нещо си има място, защото това е предварително условие да съществуват законите на Иво, освен самият Иво, който също е предварително условие за съществуване на законите си и с това вече ще взема да се изсуля из скобите, защото ми омръзна да се мотая в тях като глуа кучка у бъзе, както думат у Врачанско/
Затварям скобите.
А вън от скобите се напих се, значи, натрясках се и се напуших едновременно с ракии, с препарати, с треви и с едно особено вещество, което се извлича от индийските макове, засадени в село Железница, Софийска околия, а защо са засадени там не знам, бабичките ги садят и когато ги попитах :
- Баби ма, кво е тва цвеке, ма, за кво го садите - ги попитах малко шопски, за по-близо до народа, пък те ми думат :
- За убост ги садим, сине - което не е вярно, защото това цвеке после го събира една мутра, Цеко Цекато и той дава дребни суми на бабичките, пък те се радват на дребните суми, щото са прости, после тая мутра, викат му Цекато, ако сте забравили, преработва маковете в едно предприятие, което някога беше "Обработка на филми", към Киноцентъра и сега май е пак Обработка на филми, само дето Цеко Цекато обработва там макове и би трябвало да се казва Обработка на макове, а не на филми, а това го разбрах защото една нощ като бях при Васко Кръпката, който живее в Драгалевци пих някаква крушовица, изпуснах всички автобуси и трябваше да се връщам пеша към един часа през нощта, а нямаше такси, освен това бях беден и мразех бакшишите / сега не съм беден и пак ги мразя, ама това между другото /, и както се прибирам към Борово, около киноцентъра ме нападна една глутница кучета, къмто двайсетина псета, а пък аз много ме е яд на кучета и бакшиши, особено след две ракии, и ги погнах тия кучета с камънье и дърве изчезнаха там.
Кучетата се разбягаха квичейки и с подвити опашки, ама аз не ги оставих, ами ги преследвах докато не се изгубиха всичките под прикритието на нощта. Остана обаче едно псе, което не се изгуби под прикритието, а заби към Обработката на филми и аз преследвайки го попадам значи на едни казани, където се варят индийски макове вместо филми, за да се извлече от тях вещество.
Аз нямам нужда от вещество, защото и без него съм си вълшебник и мога да си снова между световете като сновалка една, мога да оплета от тия светове чердже дори, защото между другото световете не са нищо повече от навити едно връз друго черджета и всеки свят според своето си чердже се простира, а
пък началник Обработка на филми се оказа една Марианчето, която ми беше гадже някога и тя вика :
- Двайсет кучета пазят и трима бодигадове, ама двамата се чупиха да се надпреварват с коли, а пък третият заспал и ако сега Цеко Цекато разбере ще ни избие всичките, и тебе също ще те избие, което си е твоя работа, обаче мен ще ме..., пък аз-
- тук Марианчето почна да хълца - а пък аз имам да връщам заеми, а и на детегледачка да плащам и на големия син да учи в чужбина - тук Маргото продължи да хълца-хлъц-- а ти-нали бяхме приятели-хлъц¦аз и сега мога да ти такова-хлъц-да не си мислиш, че за нищо не ставам вече-¦хлъцц-само не казвай, а пък аз ще ти дам от веществото и другото ако щеш, ще ти направя, помниш как беше едно време...
Тук Марианчето спря да хълца, опита се да изобрази нещо като усмивка, но не се получи усмивка, а само нещо и ме погледна слде това с едни огромни, запазени, чудни, красиви, лъжливи, измамни- зелен и ненужно- печален остатък от разни изповехтели спомени.
- Не ти ща веществото-рекох й- аз съм шаман и брухо, и нагуал, и вълшебник, и от кантория разбирам, и от макумба разбирам, и мога да си снова между световете и да оплитам от тях черги, а пък вашият
човешкият свят е се простира върху една съвсем окъсана черга, на мала врата долен праг, както се пее в народните песни, другите светове там си изтриват краката,
да не говорим за българската черга, дето въобще я няма, а вместо нея се е проснала една недозакърпена кръпка, един разнищен прососурляк, а ти стига си ме гледала с тия огромни, красиви, чудни, зелени, измамни, лъжливи очи, ненужно-печален остатък от извехтели спомени, твоето вещество въобще не ме вълнува, нито касае, нито засяга, нито докосва по някакъв начин, а пък Цеко Цекато хич,
защото през тая недозакърпена дупка хлуе мраз и смърт,
аз гледам през нея
и виждам другите, нечовешките светове,
и не само тях,
а и онова, което е извън тях
и без да бъда нито напит, нито напушен виждам огромната черна тупалка,
която тупа скъсаните черги
с наслоените върху тъканта им прах, пот, пепел, срам, грях, страх и всякакви остатъчни телесни и душевни мъзги
и виждам, защото съм ясновидец и умея да предсказвам бъдещето,
как тупалката тупа чергите,
а те се разпадат на звезден прах,
разпадат се на зачатъчна материя, която после се събира в черни дупки
където потъва всичко.
26.06.2009 година.
Отправка към песен :
https://www.youtube.com/watch?v=PNsWcmsu3n0

 

Те няма как да видят

голямот черно слънце.

Защото са какавиди,

защото са какавиди

в пеперуден сън

 

Пърхат, пърхат

пеперудите на скръбта

и телата им изпокърпени

се разпадат на прах

 

Сутрин когато осъмнат

с голямото черно слънце

изгревът им е тъмен

изгревът им е тъмен

тъмен, тъмен

като в безумен сън,

 

но те няма как да видят

ледения му пламък

защото са какавиди

защото са какавиди

 

и какавиди ще си останат

 

Коментари