unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

442 Посещения

Как може да знаем, че не живеем в ада

Интересни Времена

        Как може да знаем, че не живеем в ада.

 

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

Христо Слави Рачев

            

           Този въпрос е по-съществен, отколкото ви се струва. Животът е неописуем и предвидим, толкова, колкото успява да стори костенурката преди да пресече магистралата. Вероятно ще намерите по-подходящи сравнения. Странно е, че това не е особено трудно за проумяване, но народите продължават своя марш напред. Армии от мислители ни занимават с религиозни тълкувания в непосредствена близост с други религии, който изумително се разминават с очевидните истини за света. Да, религиозната догма съхранява религиозните си постулати във времето, но има този недостатък да изостава. Във времето. Какво ни казва високоговорител покачен на нещо като стилизирана ракета от която се лее гъгнив глас. Стани роб и приеми съдбата си. Кротувай, не вдигай шум около богоизбраните. Няма да доживея всички религиозни деноминации да бъдат поставени в музеите, под стъкло и бъдещите ни пра-пра внучета да се кикотят, докато им обясняват, какво всъщност са представлявали фанатизираните религиозни тълпи. И как почти унищожиха планетата. Лошата новина е, че ще стоя усмихнат с вече откачена мандибула, усмихнат череп, а тибиалните ми кости ще напомнят, че съм крачил по света подпирайки се на тях, но няма да узная, каква ще е съдбата на човечеството. Дали ще сме напуснали ада и намерили рай в настоящето. Това, което е сигурно е, че няма кой да спаси света. Нито добрите, нито лошите, най-малко умните. Повярвайте, готов съм да участвам във всеки заговор срещу човешкото същество. Да изкупя нищожната си вина, като бивша гайка от БНТ тази миялна на мозъци, където над тридесет години облъчвахме с лъжи и недомлъвки българските хора. Промихме им мозъка и всякакви намерения за честен труд. Поради страх и за лично благо. Лъжи и само лъжи. Сега изпадат като гущери и отровни змии от документите. Късно е. Четат и узнават фактите само шепа хора. Не надценявам греха си, но тъй застанали на различни степени на вина по пирамидалната стълба доведохме Отечеството до дъното. Всеки досег с властта ми подсказва защо младите хора се опитват да развеят коси вън от страната. Пътувайте бе хора! Снимайте снапшотове, ако не проумявате какво чувате и виждате, разгледайте после снимките. Те разкриват неща, които не се забелязват, докато сте под хипнозата на ставащото около вас. След това влезте в коя да е българска община, приседнете на задните банки и послушайте какво е нивото на избраниците. Ще чуете как посредствени хора хипнотизирани от кмета взимат идиотски решения. Дребни препирни за глупости, които прикриват тайно домогване до присвояване на земя, пари и статут. Веднага се вижда, че всички са успели да се намразят. Погрозняват за няколко часа и отровени от цигарения дим напускат със запотени задници. Нищо не са решили. Само са оплели нещата и са блокирали всичко. Както на комсомолските и шибаните партийни събрания от близкото минало. Нищо. Отново поредното нищо. Все същите български грехове и страсти, македонци, българи; оставиш ли ги без надзор, ще започнат да се бият с мотики. Какво става с българските селяни. Мигрират насам, натам. Стават набързо обръснати граждани. Така е снимал Айзенщайн, първите крупни планове на лица и хората в салона са полягали от ужас, напълно убедени, че са им отрязали главите. Гледат замечтано турски или индийски планове на плачещи лица. Непонятно е какво съпреживяват. Ако някои крещи от екрана глупости, готови са да викат „Хайл”. Сякаш има забрана от смъртно наказание да четат книги. Вече не си забърсват гъза с вестници макар, че не мога да съм напълно сигурен. От близо две хиляди години по тези места се е живеело по същия начин. Твърдят го опитни историци и най-вече археолози. Отношение към парите и умение да ги управляват – сходно с туземното поведение – зашиват ги в дюшеци или закопават на скришно според тях място. Но са готови да ги пуснат с въженце от балкона на измамник, защото нямат развит ум. Информират се един други, като силно изопачават фактите с митично – езичен оттенък. Струва ми се полагат извънредни усилия да не се къпят, като използват съскащи бойлери, готови да експлодират. Нищо не може да обедини селско-градската маса. Нито идея, нито Читалище, за партия да не говорим. Пият ракия, говорят и никой не е в състояние да слуша другия. Не спортуват и не разбират за какво става дума, отдавна са забравили удоволствието от играта. Не плуват и потъват, като захвърлена автомобилна джанта в местния язовир. Не са срамежливи, а потиснати. Разтапят се от вниманието на властта и гласуват повторно за крадливите си кметове. Всички до един са заразени от малоумен социализъм. Прочутото българско дълголетие е избледняващ спомен, останал в кинопрегледите от времето на ранния Живков. Жените са тръткави, стават плътни като прасета, тежат изненадващо много и остаряват веднага след първата брачна нощ. Сутрин си търкат очите. Сухо измиване. Суха баня. Видели са го от кучето и котката, с лапи и безсъдържателен поглед фокусиран на върха на носа.
Нека да бъдем докрай искрени. Готов съм да споря със себе си. От селата и малките градчета са изхвръкнали много свестни и красиви хора. Бедността не е повод за омраза. Тук там се мяркат благи хорица изоставени от всички. По местата български е настъпило специфично утаяване на населението. За съжаление то обхваща цялата ни страна. Навсякъде възрастни хора, неспособни и необразовани, а синовете и дъщерите им напуснали страната си - ръкомахат унизени; категорично не им достигат думи, включително и на собствения език, там, някъде в чужбина. Трупат опит уж за добро, но мъката е тяхното ежедневие. Обречени да не научат никога местния говор, поради липса на фамилна интелигентност. Останалите изхвърлят угарки от балконите, подреждат обувките си пред входната врата в софийските квартали. По навик. Моментната снимка на българското общество е мрачна. Наблюдавал съм това през камерата от стотиците репортажи из страната. /Последните петнадесет години преживях в странджанско село./ Това несъмнено е израз на процес с вътрешна вековна логика и колеблива динамика. Адвокати, лекари, писатели, напоследък и крадливи магистрати, засега плахо реставрират бащините къщи, получават право на строеж и вероятно скоро ще тръгне контра - миграция, искам да вярвам, че не всичко е загубено. Нямате представа как добре се отразява на подивелите ни села появата на нови спретнати къщи с подредени дворчета. Подобно на английските и френски села – където съжителстват всякакви величия с обикновени хора. Веднъж един от местните кметове беше подкарал няколко селски тъпоглавци, а техните жени ситнеха с гъшо поклащане зад тях, за да им покаже къщите и дворовете на софиянци. – „Вижте бе, гледайте, хората ги няма цяла година, идват за месец и всичко им е подредено, окосено. Вижте оградата – боядисана, тротоара чист. Не ви ли е срам!”. Няма срам българският гражданин със селски произход. Упорит е и мисля, че е кривоглед. Напоследък е станал лесна плячка на някои телевизии, които мога да определя като подпалвачи на ниски страсти. Телеводещи и някои политици с лица издаващи откровена тъпота сеят паники и насъскват срещу несъществуващи врагове и таласъми. Подобно кривогледство обзело толкова хора, престава да бъде патология. Нормалните са особняците. Симпатичният Макрон препоръчва, всъщност не разбира, че никакви реформи не могат да променят утайката българска. Ние сме един изцеден народ. Мицелът на нормалността изтече. Няма го и в киселото мляко. Тези които подло продават България на изтока с печалбата устройват фамилиите си на запад. Бацилус еуропея е спасителната инжекция. Инсулинът, който ще ни извади от будната кома. Надвесени ръкомахаме над пропастта, но все още с рядък исторически шанс да останем в Европа. Да напуснем ада и пристъпим към рая. Хайде взимайте се в ръце. Да кажем шът на леващината. Шут на простащината. И шат на патката главата, на носталгиците по миналото, преди да превърнем всичко в shit. Хайде, че не ми остана много време да ви чакам.

Още статии от този автор

Коментари