Китайският мъдрец и българо-християнските празници
/ новогодишно – коледен разказ/
Старият китайски мъдрец Кри За Лий, старши монах на тибетския манастир „Просветление”, възпитаник на Шао Лин, Далай Лама и Конфуций реши да полюбопитства като какво нещо е това християнската Коледа и християнската Нова година.
С помощта на младия монах Бу Да Лий, Кри За Лий влезе в Гугъла и написа съответните думи, а Бу Да Лий като неопитен, нетърпелив и самоуверен брат, кликна върху „днес имам късмет”.
По някаква случайност Гугълът го запрати из българските медийни страници и обществени мрежи.
Кри За Лий прочете внимателно страниците с помощта на гугъл преводача, поглади дългата си рехава брада и заключи мъдро /той по навик си заключаваше мъдро / :
- Ааа, ясно. Християнската коледа е празник на яденето и пиенето. Много е хубаво да се яде и да се пие, защото така в тялото на хората влизат вещества. Трябва обаче да се каже на християните да не се тъпчат с прекалено много вещества, защото прекалените вещества са вредни. И с пиенето не бива да се прекалява. Защото каквото и да пие, човек едно и също пикае. Освен това каквото и да яде, едно и също…
- Ясно - прекъсна го младият монах Бу Да Лий и една велика мисъл остана неизречена, защото Бу да Лий освен неопитен и нетърпелив беше и не много добре възпитан. – Ама християнската Коледа – продължи той - не е само ядене и пиене. Сега ще ти покажа други страници.
Кри За Лий погледна укоризнено младия си не особено добре възпитан събрат, но младият му не добре възпитан събрат въобще не разбра, че Кри За Лий го поглежда укоризнено, защото беше млад и не особено добре възпитан събрат. / Из тибетско-китайските братства и манастири често се случват такива недоразумения/.
Кри За Лий въздъхна, втренчи се в компютъра и започна по-внимателно и по-задълбочено да изследва християнските коледни и новогодишни обичаи. След като ги изследва внимателно и задълбочено известно време, Кри За Лий започна да ги изследва още по-внимателно и още по- задълбочено и щеше да започне да ги изследва вече съвсем внимателно и съвсем задълбочено, когато младият му, нетърпелив и не особено добре възпитан събрат го прекъсна с въпрос :
- Какви са вашите мъдри заключения за християнската Коледа и Нова Година, о мой старши братко и учителю ?.
Кри За Лий отново погледна укорно към Бу Да Лий, след което започна да напътства, а Бу Да Лий започна да записва съображенията му редейки йероглиф след йероглиф.
- Тези християни – напътстваше Кри За Лий – по Коледа и Нова Година непрекъснато припомнят, че доброто е добро и дори е прекрасно за разлика от злото, което не само че не е добро, но дори е още по-зло. И все си пожелават да бъдат добри, защото това е хубаво, за разлика от лошото, което никак не е хубаво, а е още по-лошо даже.
- А не е ли така ? – попита Бу Да Лий.
- Не е – каза мъдро Кри За Лий, който си говореше мъдро по навик. - Когато доброто и злото не са въплътени в точни проявления, те се преливат едно в друго и човек не може да ги различи. Тогава доброто няма как да изпъкне, а пък злото се преструва на добро. И всички тези усмивки, цветенца, целувчици, лентички, гирлянди, камбанки, джуджета, снежанки, снежинки, свещички, сурвачки, баклавички, шейнички и звездички около Нова Година и Коледа нищо не означават.
- И целувките по залез ли нищо не означават ? – попита Бу Да Лий, който тайно се наслаждаваше на картички и картинки с целувки по залез.
- И те.
Бу Да Лий въздъхна.
- А нима не е хубаво дето по Нова Година и Коледа християните си пожелават здраве, късмет, щастие, успех, благодат, любов и други такива на себе си и на всички ?
- То е като с доброто злото- отвърна Кри За Лий. - Няма здраве, късмет, щастие, успехи, благодат и любов на всеки, на всички и най-общо казано. Има техни проявление – всяко от които различно при различните хора. Благопожеланията към всички за всичко нямат стойност, защото са евтина направа.
- Как така евтина направа ?
- Евтина, защото никакво усилие и достойнство не се изискват за такива пожелания. Не можеш да кажеш „ бъди щастливо, човечество”, защото няма кой да те чуе. То, човечеството, няма уши. Няма и очи. Няма и сърце. То е измислица. Иносказание. Невъзможен събирателен образ.
Бу Да Лий, който имаше навик да се рови в български интернет сайтове понякога си думаше : „ Тоа Кри За Лий май е нещо изкуфел”. Този път обаче той не си каза това, а си каза друго : „Абе тоа Кри За Лий може и да не е съвсем изкуфел „ – каза си.
Кри За Лий погледна към Бу Да Лий и си помисли : „ Бу Да Лий се чуди дали съм изкуфел. И сега ще ме попита кои пожелания изискват усилия и достойнство.
- А кои пожелания изискват усилия и достойнство ? – попита Бу Да Лий.
- Личните пожелания – по навик мъдро отговори Кри За Лий -
Вместо да пожелаваш най-добри неща на всички, пожелай нещо на отделен човек. На Кри За Лий примерно. Или на когото се сетиш.
Бу Да Лий тутакси се досети за Дан Че То. Наставникът му го погледна, усмихна се, сякаш разгадал мислите му и продължи :
- За да пожелаеш нещо на един човек, трябва първо да си се сетил за него.
Когато пожелаваш всичко за всички не си се сетил за никого.
Сетил си се само за себе си. И подсъзнателно приканваш другите също да се сетят за теб. Или поне да си рекат „ Виж го този колко е добър, пожелава всичко на всички. Но истината е, че той не е чак толкова добър.
- А какво е най-добре да пожелаеш на някой човек ? – попита Бу Да Лий, който се чудеше как точно да пожелае на Дан Че То, това което искаше да му се случи с Дан Че То.
- Не бива да пожелаваш на човека само любов, щастие, здраве, късмет и такива неща, които всички искат, а да му пожелаеш нещо, което само той иска. Ако се досетиш какво е то, или ако опиташ поне да се досетиш какво е то, значи не само си се сетил за този човек, но и си мислил за него. А това вече е по-близко до истинската доброта.
Бу Да Лий се замисли какво ли точно би искала Дан Че То и дали това, което тя би си поискала е точно това, което той би си поискал от нея, после се сети за нещо, което и двамата може би биха си поискали и започна да търси из Интернет картичка с целувка по залез, но се разколеба и започна да търси друга картичка, която да не е целувка по залез, а да е някаква особена картичка, само като за Дан Че То, но все не намираше такава, докато накрая Кри За Лий, който го гледаше с полуусмивка не му рече :
- Добре де, може и целувка по залез да е картичката, не е толкова важна тя, колкото това, което ще напишеш на нея.
Тогава Бу Да Лий избра една картичка с целувка по залез и започна да пише едни много необикновени неща като например това, че много харесва Дан Че То и че й пожелава следващият път като отидат на …, но тук не се разбра какво точно следващият път като отидат на, защото Бу Да Лий затули компютъра с рамо та никой да не разбере какво точно следващият пък като отидат на.
- Тези християнски празници не са лоши – заключи глупаво Бу да Лий, след като написа картичката / той по навик правеше все глупави заключения/ – тези празници са повод да се пишат картички. И християните не са лоши хора./
„ Християните са некадърници, непрокопсаници и будали като всички останали „ – щеше да отвърне Кри За Лий, но реше да спести на младия си, неопитен и не много добре възпитан възпитаник тази сурова истина.
- А ти няма ли да напишеш някой картичка учителю – неочаквано предложи Бу Да Лий.
Кри За Лий се разсмя с глас. После се замисли. После седна пред компютъра. Написа нещо, изтри го и пак се замисли :
„ На кого да напише картичка ? Кой е най-близкият ми човек ? Какво да му напиша ? Ех, едно е да даваш наставления, друго е да ги следваш. И не се знае кое е по трудно. Тоест знае се, ама…”
Изведнъж Кри За Лий получи просветление и написа :
Честита Китайска Нова Година / ЧъКъНъГъ/, Кри За Лий. Пожелавам ти да станеш прочута поп и рок звезда, защото всичко останало ти вече си”
Като написа картичката старият китайски мъдрец си рече, че не случайно е стар китайски мъдрец, не случайно е възпитаник на Шао Лин, Далай Лама и Конфуций, засмя се доволно, поглади дългата си рехава брада и започна търпеливо да чака картичката си.