unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4851 Посещения

кога левите и десните могат и трябва да действат заедно

Христо Слави Рачев

         Кога левите и десните могат и трябва да действат заедно

 

Полицейското насилие съвпадна с избирането на Плевнелиев за президент.

То се прояви веднага след избирането на Плевнелиев за президент.

Плевнелиев не е виновен за това насилие.

Плевнелиев не е виновен за това съвпадение.

И въпреки това съвпадението не е случайно.

За да разбере особеностите на днешната власт и да вникне в причините за нейните действия, човек трябва да навлезе в един първичен свят. Да разбере и прозре първичния начин на мислене на нейните представители и на мислене на повечето нейни поддръжници.

Това никак не е сложно. Прекалено е просто даже. Тъкмо тази прекалена простота пречи на иначе умни хора да се досетят за какво става дума. Прекалената простота на първичниците и разбираемата неохота с която умните хора общуват с тях /ако въобще общуват/  им пречи да разберат да разберат особеностите на тяхното поведение.

 Ако въобще се решат да обиколят махалата, например, за да разберат как възниква на махленското обществено мнение. А си струва да го направят, ако искат да схванат политическото ни  битие.

 Защото при властта на простаците махленското обществено мнение често става официално мнение. / Мнение на властта и общоприето мнение тоест/. Толкова често, колкото официалното мнение се превръща, благодарение / или по вина/ на средствата за масово осведомяване в общоприето махленско мнение.

„ Е, сега вече зехме целата власт. Сега вече никой копче не може да ни каже. И министърът на вътрешните работи е наш, и Бойко е наш, и прокурорите са наши, и депутатите са наши, и шефа на ГДБОП е от нашите, ония гадняри от опозицията са само едни смешници… съдиите все още се правят на важни, ама то до съд няма да се стигне”

 Така разсъждава първобитникът.

И бие. И се гаври с невинни хора.

И не е жалкото това, че разсъждението му е първобитно.

Жалкото е, че разсъждението му е точно. Преценката му е вярна.

След полицейското насилие до съд няма да се стигне. Биячите и насилниците няма да бъдат уволнени. Дори няма да бъдат понижени. Те ще бъдат порицани. А като шумотевицата утихне, ще бъдат повишени в чин и наградени. Ще бъдат поощрени за насилието. Така става по нашенско.

Затова не бива всичката власт да отива в ръцете на първобитници и първобитник.

Дори да не беше първобитник народният водач, дори да беше умен, изтънчен, изискан, високообразован, добър, благ, справедлив и каквото щете още, пак не би трябвало да му се дава цялата власт.

 То и  Бог е решил да не си присвоява цялата власт, знае се. За разлика от Бойко.

 Освен ако в един миг Бойко не си повярва, че наистина е Бог. Или че го е хванал за някои от божествените му  удове. Щото и името му започва с „бо” – демек полуадаши са. Първобитниците на всичко са способни.

А също и онези, които ги следват. Може би те най-вече

Затова не биваше президентската власт да отива в ръцете на Бойко.

Затова беше по-добре президент да бъде Калфин.

Защото Калфин щеше да се възпротиви на полицейското насилие.

И Борисов щеше да се съпикяса. Щеше да разбере, че не е хванал Бог за каквото и да било, въпреки всенародната възхита и привидностите. Щеше да се съпикяса, защото щеше да усети срещу себе си самостоятелна сила и самостоятелна власт.

Първобитниците се притесняват единствено и само от силата, от властта и от парите /когато не са техни/

А сега, разбира се, Борисов няма от какво да се притеснява.

От страна на президентството няма да усети самостоятелна сила и самостоятелна власт.

Ще усети само един Плевнелиев.

Ще се притеснява единствено от съпругата му.

От независими и умни хора първобитниците се притесняват.

„Ау, ама как така – ще се чуе поплак отдясно. Как така десни хора да гласуват за Калфин. За един комунист. Плевнелиев може да е всякакъв, но не е комунист. А освен това той не е всякакъв, а е възпитан и образован човек.” Да, човекът на Борисов не е комунист. Но той не е и демократ. Той дори не е и съвсем президент. Не е още. И надали ще стане някога.

Човекът на Борисов е човек на Борисов и нищо повече засега.

„ Ама той щял да се еманципира. Щял да бори системата отвътре „ – обясняват разни хора. Дори не чак толкова глупави хора обясняват.

Само че това с борбата отвътре вече сме го виждали и чували. Те всички бореха дереджето отвътре. Дори и Тодор Живков. Най-вече той го бореше. Най-отвътре.

А пък очакването Плевнелиев да се еманципира от Борисов е доста странно очакване. Обикновено се еманципират представителките на слабия пол.

А пък някои им липсва първа дама...

Как така десни и леви могат да гласуват заедно и да имат еднакви възгледи и еднакви укори към властта.

Ами разбира се, че могат.

И не само десни и леви могат да бъдат против една власт.

Всички могат. И всички трябва. Когато тази власт погазва основни човешки и демократични началА.

 Хората не бива да бъдат бити. Дори и виновните не бива да бъдат бити-има си други наказания, камо ли невинните.

Две хиляди години проби, грешки, усилия, мъки, зор, разправии и кървища са били необходими на човечеството за да достигне, да закрепи и да заживее по това основно и неотменимо правило на съвременния цивилизован свят.

Изведнъж идва един първобитник и варварин, който вместо да трупа книги в библиотеката си я кичи с фуражки и картинки рухва.

Срещу полицейското насилие трябва да се опълчат всички. То е най-гадната проява на комунизма.

И затова не казвайте, че Бойко бил десен, защото бил член на ЕНП. И че бил против комунистите.

Тия приказки и тия доводи са не само глуповати, но и досадни вече.

biboiko2

Още статии от този автор