Консерватизъм, батка.
ÃÃÃÂ
Консерватизмът, особено нашенският такъв, е дотолкова чудат, че май единственото нещо, което със сигурност може да се твърди за него е, че не е това, което е, а е нещо друго, зад което се крие нещо още по-друго, този път може би истинско. И човек може да придобие някаква, па било то и смътна представа за нашенския консерватизъм, само ако разбере природата на другото, по - истинско нещо.
Външната, най-видима част на консерватизма е неговият поплак, че светът като цяло го тормози и потиска, защото той, светът, върви по пътя на либералния фашизъм.
Разбира се, либерален фашизъм не може да съществува, това е същностно противоречие, тест оксиморон, но подобни изкуствени и досадни, според консерваторите, умопостроения, основани върху естествения разум, не могат да имат никакво въздействие върху консервативните виждания : за съвременния консерватор това противоречие е измислици на жълтопаветни либерасти : според него либерален фашизъм не само има, но и обхваща все повече страни и народи, и също като комунизмът, се готви да завладее целия свят, за да изтормози горките консерватори, ако не му се даде решителен отпор, разбира се.
Като тормозът над горките консерватори се състои предимно в това, че оксиморонът, тоест либералният фашизъм, натрапва своята лицемерна политкоректност, като забранява на искрените, прями и чистосърдечни консерватори свободно да изразяват своята прямост и чистосърдечност.
А какво точно им забранява да споделят пустият му либерален фашизъм, консерваторите някак все не могат да уточнят.
Може би им забранява да казват на циганите роми, например. Или пък да наричат слепите "кьорави", вместо лицемерното "незрящи". Или хората с увреждания "патрави", или "уроди". А тези с неравно стойно положение - нещастници, загубеняци, смотаняци и фукари.
А в същност тази толкова зловеща, страшна и гибелна за свободата на консерваторите политкоректност си има друго наименование, много отколешно, следователно и "консервативно" донякъде. "Възпитание" е другото й наименование. Или благородство, например.
Все консервативни ценности уж. Тоест ценности, които запазват отколешните достижения на хомо реуса /да не се бърка с джендърството /
Дали знаят, горките, тормозени от либералния фашизъм консерватори, че някога, в средите на френския кралски двор, се е смятала за неприлична употребата на думи като "майка ", или "баща" и те са били замествани с изразите "създателка /създател/ на мойте дни ". И въобще вместо простонародните думи са били употребявани други, смятани за по-възвишени и изискани /precieuses /.
Разбира се, това е смешно увлечение /подиграно от Молиер/, но то показва духа, особеностите и разбиранията на кралското обкръжение и някогашните благородническите съсловия.
Които би трябвало като възпитание, учтивост, изящество, изисканост и достойнство, да са част от истинския консерватизъм.
При съвременния консерватизъм обаче, вместо съхраняване на тези ценности, се получава едно зрелищно сурване надолу, към най отблъскващите прояви, дори не на нисшите плебейски съсловия, а на градската лумпениада и долнопробната кръчмарската измет.
Един от най - овластените съвременни консерватори, или поне нароченият за такъв - бившият президент Доналд Тръмп, в пристъп на откровеност заяви, че жените трбява да бъдат сграбчвани за междукрачието /на английски изразът звучи по-грубо/. Да не споменаваме за другите му простащини - да не подадава чадър на съпругате си под дъжда, да върви напред по стълбата към самолета, докато тя крета след него /арабска табиет/ и всякакви такива.
Между другото, българските селяни от старо време, истинските консерватори тоест, биха изгонили тутакси от селото си хашлаци като Тръмп, не без съответното налагане тояги /според обичайното, тоест консервативното българско право/.
Въобще друго са консерваторите от ново време. Не става дума за оня премиер, който нарече председателя на народното събрание Проста Кърджалийска Принцеса, той не е консерватор, а просто използвач и нагаждач. По-ярка проява на съвременния нашенски консерватизъм са думите на оня убог председател на Народното събрание, който начере жените от движението "ми ту" щурви.
Да приемем, че цялата тази простащина, да я наречем тръмпанарщина, или веждирашидовизъм, макар и показателна за същността, не е самата същност на консерватизма, защото същноста е политическа, нали така. Но тъкмо политическите изяви на Тръмп са каквото щете, но не и консервативни. Те си схождат почти изцяло с действията на неграмотния болшевишки матрос Дибенко, който с щиковете на своите другари разтури руската дума /някогашното руско Народно събрание/ и най-вече с действията на болшевика Владимир Антонов - Овсеенко, който поведе прочутия щурм срещу зимния дворец, така, както Тръмп вдъхнови щурма срещу Капитолия. След този достоен за ленинските болшевики тръмпарски щурм, един от най-изявените български консерватори , с чисто комунистически възторг написа във фейсбук страницата си :" народът поема властта в ръцете си".
И при всички тези чисто левичарски изяви на бившия американски президент, нашенските консерватори никак не се свенят да назоват левичари американските либерали.
При това към левичарството на Тръмп може да се прибавят и икономическите му виждания, които се свеждат предимно до надцакване на конкурентите с най-различни тарикатски похвати и до намеса на държавата в икономиката чрез познатите от времената на СИВ начини на управление - преместване на производства и дейности от единия край на света към другия, или изкуствено налагани налози върху износа и вноса.
А колко ли биха били изненадани нашенските "консерватори, батка", ако узнаят че политическите, но най-вече икономическите виждания на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са на заклети либерали.
Всъщност Тръмп си е пар екселанс, хасъл народен трибун и водач на угнетените простонародни маси срещу статуквото, а след опита за убийство ще стане и общонационален-световноконсервативен герой. Чак по време на управлението му, или малко след него ще се заговори доколко това управление е било пагубно за САЩ и света. А засега прочути с комунистическите си нагласи мними разбирачи на американската действителност и пишман консерватори бързат да се нагодят към новия американски властник и съвсем по нашенски, или по тръмпанарски наричат Байдън "смахнат старец". И това по една от националните телевизии, и това от човек, който се води много улегнал и вещ разбирач. И да, ако приемем, че простащината, разбирай консерватизма, има място в политическите разбори, то можем да кажем, че "смахнат старец" се отнася и до Тръмп и до Байдън, доколкото единият наистина е смахнат, а другият е наистина старец.
Така че нашенските убоги консерватори трябва да си измислят други примери за подражание и други, по-общи и всеобхватни ценности.
Като например староруското "бог, цар, отечество", подхванато и от сегашния вожд на Русия Путин. Между другото, никак не е случайно съвпадението между путинските лозунги и тези на нашите, а и не само на нашите консерватори, та накрая може да се окаже, че баш хасъл консерваторът, ако не на света, то поне на Азия и някои страни на източна Европа, е тъкмо Путин.
И не само няма да е чудно, но ще си е съвсем закономерно, ако след съответния кимване на Тръмп нашенските "консерватори, сър"заявят, че да не се помага на Украйна и да се угажда на Путин е не друго, а проява истински консерватизъм. А това, че повече или по-малко скритно нашите консерватори се възхищават на източноправеславното путинско рвение, не им пречи непрекъснато да наблягат на християнската в същностна си Европа, подминавайки "подлото" обстоятелство, че тази християнска същност е предимно католическа и протестантска.
И без съобразят, че ако Европа и нейните производни /САЩ, Канада, Австралия/ са все още водеща световна културна и стопанска сила, това не се дълижи на християнската вяра /вярвания има навсякъде всякакви/, а на способността им да превъзмогнат верските догми, отстранявайки религията от държавното управление. И нека споменем тези достижения, разни клети социолози като Кънчо Стойчев/дали пък не е и двайсетхилядник/, например, твърдят, че въобще нямало европейски ценности и че те били глупост.
Ето ги най общо : Превод на гръцките и латинските автори през средновековието /10-12 век /, ограничаване властта на самодържците / 13-ти век, Магна харта/, хуманизъм и възхвала на човешките възможности през Възраждането / 14 - 15 ти век/, Велики географски открития / 15-16 век/, реформация - 16 век, утвърждаване на държавността 17-ти век, научни открития и начало на индустриализацията - отново 17 - ти век, век на разума и просвещението - 18 - ти век, обявяване на човешките права, научни открития и бърза индустриализация - 19-ти век. Всеобща декларация за правата на човека - 1984- та година, защита на малцинствата, включително половите / за потрес на консерваторите/, равни права между мъжа и жената /потрес и ужас за консеравторите/ - всички това са чисто европейски достижения, нищо подобно няма в Китай, Русия, Индия, Арабия, Африка и въобще в по-голямата част на света. Или ако има нещо подобно, то е само подобно.
И всички тези достижения са направени не благодарение, а въпреки християнството. Ама не, няма европейски ценности - заявява Кънчо Стойчев заедно с "консерваторите, брато", имало било само общохристиянски такива.
Като въобще не е сигурно, че нашенските"консерватори, брато", които възхваляват християнска Европа са вникнали в същината на вярата, нито дори, че са чели евангелията. Защото ако ги бяха чели, ама с разбиране , щяха да осъзнаят, че за времето си Христос е бил либерал, че и революционер, който отхвърля повелите на Стария завет, като ги замества с нови, много по-простички, ясни и човешки послания. И никак не е случайно това, че бива разпнат по настояване на Синедриона - тогавашното консервативно религиозно жречество.
Иначе консерваторите защитават и семейните ценности. Но за тяхно сведение думите ""Дойдох да отлъча син от баща му, дъщеря от майка й и снаха от свекърва не са на Сорос, или на някой норвежки детекрадец. А също и твърдението"врагове на човека са неговите домашни". И то не е на Сорос, на сатаната, или на някой отявлен либерал.
И още едно загадка за консерваторите - по брой на разводите /на 100 000 души/ християнската православна путинска Русия, която много държи на семейните ценности, е на трето място след Малдивите и Казахстан / според проучване от 2001-ва година/. На четвърто място след Русия е също така православният, консервативен и путински Беларус. А държавата с най-нисък процент разводи е Индия, където няма християнски ценности.
Остават другите темели на свещената консервативна тройка "Бог, Цар, Отечество ". И бива консерваторите да знаят, че някога твърде отвлеченото "отечество" /ubi parer sum ibi patriа/, се е приемало като предателство към държавността и затова е било заменено с вървежния през последните десетилетия национализъм. И първите националисти, истинските такива, са били /хайде сега дръжте се, пишман консерватори, следовници на Бърк/ френските якобинци, жирондисти и въобще революционери, заменили "vive le roi " с онова "vive la nation", което премахва съсловията и обявява частната собственост за свещена и неприкосновена.
И чак по-късно този изначален национализъм прелива в национално-освободителни движения от края на 19-вик, и чак още по-късно, през 20-ти век, той се изражда в най- грозните и отблъкващи прояви на юдикандус хомо реус/ грешния човешки род/. И не трябват някакви изключителни познания, или някакви дълбоки прозрения, за да се осъзнае и разбере най - после, че вярата и национализмът са стоварили, с милионите избити хора, най-големите злощастия и порАзи върху човечеството. Вярата в светлото комунистическо бъдеще, например, или в чистототата на расата. А също и в християнския бог. Впрочем изгарянето на живи хора, които смятат, че земята се върти около слънцето, не беше ли изконна християнска ценност ?...
И какво им остава накрая на клетите "консерватори брато". Ами да мразят преселниците и еднополовите бракове. Само че нелегалните преселници /емигранти/ могат да бъдат възпирани без никакви идеологии, достатъчно е само да се спазват законите на дадена държава. А що не отнася до еднополовите бракове, то консерваторите могат много лесно да си разрешат грижите и тегобите, като просто откажат когато някой джендър им предложи еднополов брак.
И какво остава тогава накрая, какво се крие зад чудатостите на нашенския консерватизъм, каква е същността му ?
Ами като изключим онези, които искат да заемат тази ниша, за да се домогнат до власт и пари, а също и объканите, притеснени, уплашени от света, от живота и най-вече от бъдещето хорица, остава онова - истинското и неизказаното. А то е :
Ние тук сме си башка, уредили сме си далаверата, харесва ни сегашното положение, не искаме да ни се бъркат разни европейски институции и да ни разобличават в корупция, не искаме Кьовеши и Магнитски, искаме Европа на нациите. Не ни натрапвайте разните му там европейски ценности, това са глупости / по двайсетхилядника Стойчев/, ние си имаме наши изконни ценности - муфтата, кьоравото, далаверите, измамите, лъжите и простащината. /Абе случайно ли всички мутри са консерватори и патриоти, макар не всички консерватори да са мутри/
И стига с тая толкова жадувана консервативна вълна. Тя се разби, не само във Франция, а и в най-консервативната държава - Англия. С парите, които най-консервативният англичанин Найджъл Фарадж получи от най-православната путиниска консерваторка и отявлена пропагандиска на войната срещу Украйна Маргарита Симонян.
- Чийвс, той нали е английски политик, как така взема пари от най- върлата пропагандистка на Путин ?
- Консерватори, сър.