unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

284 Посещения

Конфуций, конвенция, кун фу, кой накъдето види

Интересни Времена

Конфуций, конвенция, кун фу, кой накъдето види

 

 29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

Христо Слави Рачев

На света трябва да му се поставят цели. Понякога наистина е трудно да се различат установените вече правила за съжителство от левичарските догматични постулати в областта на политкоректността. Има наистина обсебени хора, които няма да мирясат, докато не образуват ашрам, не могат да съществуват без тълпи от слушатели, ласкатели и ръкопляскащи. Ще разиграват маниерно своето тай чи, или поредното си маниакално хрумване и повече няма да се казва history, защото това било неговата история, на мъжа де и къде остава пренебрегнатия дамски пол. Промъкнали се в университетите да доказват, че социализмът не бил толкова лош. Жертвите били по-малко. Конфуций по повод на съвременните проблеми на света вероятно щеше да измърмори, че по-добре е да се пребориш с недостатъците си днес отколкото утре.
Никога от сътворението на живия свят не е имало такова струпване на човешки същества принудени да съжителстват на все по-малко пространство. Днес всеки притежава ватер клозет, кола, мигновен достъп до вряла вода, пералня и т.н. по веригата на безкрайния низ от удобства прецизно вплетени в домове, системи, които работят тихо с едва доловим бръм. Дори пингвините на пустеещите острови се разполагат аристократично със своите фракове на някаква приемлива дистанция. Световните плажове са претъпкани от човешки тела, водата е сива от мазила, урина и гъмжи от квадрилиони бактерии. Над милионните градове се стеле смог.
Правилата на съвместното съществуване са неизбежни. Много са досадни. Почти никой не ги приема с разбиране, по-скоро като посегателства към личната си свобода. Коланите в колите, запалените фарове. Плюенето по улиците и псуването. Пляскането по задника. Шумът, който идиотите вдигат нощем.
Днес народните избраници имат ново предложение, за да няма произволно тълкуване, да се отнеме правото на табакоманите да пушлявят под носа ти, когато с внучето си хапвате сладолед. Ще последва същата неприязън, макар, че трябва да бъдат изритвани начаса и изхвърляни на тротоара и ръсени с пепелта от пепелниците. Колективен разум от няколко държави създаде поредната конвенция наречена Истанбулска. Неуместен избор, защото този град внушава съвсем друго усещане и точно там конвенцията е безнадеждно закъсняла. Виж Женевска или швейцарска, ще храносмелим по-лесно, без особени флатуленции и мъчителни тенезми. Мисля, че е справедливо, веднъж завинаги да се приеме, че жените не бива да бъдат дискриминирани. Защо ни е притрябвало да се издевателства над жените по стотиците религиозни и сатанински начини, измислени от патерналистичните общества досега. Отдавна се вижда, че в тълпите от хора има съвсем релефно оформени няколко доминанти на сексуално поведение.
Ами за бога, създадени са правила за удобство на всички тези симпатяги. Нали не смятате, че край, от утре всички сменяме резбата и всички винтове ще се навиват от дясно наляво. И всички ставаме обратни. И книгите ще се четат като еврейските от зад напред.
Какъв е проблема различните от нас да имат своите житейски велоалеи, гейпаради, квартали с различни сексуални и културни предпочитания. Клубове със специфична музика и публика. Добре, няма да им стъпите, ама стига с вашите малоумни и отмъстителни забрани. Имам един приятел чиито син стана пред очите му млад гей. Звъни ми непрекъснато, имаш приятели лекари, психиатри, моля те от дъното на душата си, дай ми връзка. Да го оправим това дете, че кръв ми капе от сърцето. Разведе се и се съди с жена си за имущество. А причината, откъде се е пръкнало гейчето. Нещастното момче остана при него, според бащата трябва да му се наложи ремонт на нагона. Как си го представяте бе хора. Като ремонтирате конвенцията. Ще извадите няколко члена от нея и всичко ще е наред. Тя затова е наречена тъй – договор, спогодба. Спогаждане между всички да спазваме правила, които произтичат от главоломно нарастващите потребности на едно осем милиардно население. До вчера е могло, днес без спогаждане е невъзможно. Разрушително е. Иначе ще се изтрепем, както по пътищата, въздуха и океаните тъй по входовете на панелните си жилища. Прогнозирам конвенции за ограничаване на раждаемостта. Конвенции за ограничаване преселението или контролирана миграция поради промяна на климата. Селекция на свръх хора и само със сини очи. Планетарно разселване, по избор и строги правила. Разбира се, че пак ще има протести и ако са мнозинство, хаосът с планетарен мащаб ще настъпи. Това, че България прелива от хора с шопски инатлив манталитет се вижда от всички ракурси и гледни точки. Трудно спираме пред пешеходни пътеки да дадем път на сляп или глух човек. Страната ни и българската душевност са обидно изостанали, мръсотията, боклуците са в ума ни, това е средата, в която сме израснали. Ние не се спогаждаме, а самоизяждаме. Тук ни трябва конвенция да спрем с дивото самогризане, че вече забелязвам наоколо да бродят само човешки огризки. Отчаяна работа братя и сестри. Всъщност и тях ги няма. Заминали са при конвенционалните демокрации.
И да мислим за нов избирателен закон, че България заприлича на блато от умствено изоставащи, които не приемат и не признават никакви правила на съжителство. Разумните и образовани хора отдавна са застрашително малцинство. Скоро, съвсем скоро ще им отнемат правата. Ей, тоя социализъм ни обърна с хастара навън. Обеси ни надолу с главата. Жертвите не били , чак толкова. Ами тоя социализъм разтури хубавата ни страна. Никаква бомба не можеше да причини такава съсипия в ума и способността за правилен избор.
Поради специфичната картина на нашето общество, забранявам на всички без средно образование и некъпани да приближават на по-малко от сто метра до избирателна урна. И на тези, които си сменят адреса с цел подмяна на вота. /Пардон, социализмът ме научи, че всичко може да се забрани, освен секса с другарката, нищо, че има наболи мустаци и обезателно завит през глава с юргана. Щото е срамота./
Умник е този Кофуций, когато пътищата ви не съвпадат, не бива да правите общи планове. Това и правим, кой накъдето види.

Още статии от този автор

Коментари