unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

161 Посещения

куку баир

Интересни Времена

                         Пишете за това. Все някой ще успее.

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

      Христо Слави Рачев

 

                                            Куку баир

 

След поредната атака на вирусите Созопол се събужда. Земята, как да вярваме, носейки се из космоса се е завъртяла и бавно показва Черно море на слънцето. Днес, без да изпадаме в нумерологична възбуда, само защото е 2020 година, ще се изкачим на Куку баир, за да погледнем полуостров Колокита и цялата морска шир. В ляво се намира връх увенчан със скали и точно там е имало тракийско селище. Това е нашият созополски Еверест. Задъхани от кислорода и свежестта на въздуха ще помълчим. Достатъчно сме изстрадали, знаем, че следващите години ще бъдем нападнати от болести, поради изтичане срока ни на годност. Справедливо е. Приели сме го. Каквито и чудеса да си пожелаваме Новата година ще ни донесе, това което заслужаваме. Ще се изправим пред последствията от решенията, които сме взели или пропуснали да вземем. Ще зависим от много и непознати хора, от случайни събития. Нищо не е предопределено. Съдбата и зодиите са за наивните, религиите са утеха за все по-малка част от населението. Покрай тях ще битуват и тези с неизпраните съвести. Конформистите. Чевръсто се кръсти и партийната номенклатура, многолюдната администрация облечена в черно, обявила себе си за посредник между бога и простосмъртните.
Религиозните храмове са огромни, харесвам купола и пространството над кръглите глави на човешките създания. Църквите се открояват в градския пейзаж. Виждат се от самолет. От Марс земята е синеещо петно с илюзия за неразтопен сняг. Зареяна из Млечния път Слънчевата система е там някъде от средата и малко в ляво. Нашият ограничен разум е изчислил, че има над сто милиарда галактики. Но как можем да твърдим това със сигурност, след като всемирното пространство е огънато и краят му е немислим. С какво можем да се изправим пред тази бездна? Пред празнотата на всемира, където тъмнината е вездесъща, а материята нищожна по обем пред пустотата. Космосът всъщност е празен и безмълвен. Изпълва го черна материя с необяснима плътност и енергия.

Можем ли да изправим нашия дух, съзнание и склонността към подредба срещу материята?

Самите ние до последната молекула сме изумителна подреденост. Мислеща материя, която се опитва да проумее хаоса, зад който прозира необяснимия земен ред.

Възможно ли е милиарди човешки същества да обитават свят, в който, кое правилно и грешно се решава от размера на кучешките зъби. Наглите да проповядват морал. Неверниците и фарисеите - вяра. Все човешки приумици. Ще дойде ли ден да проумеем ентропията и тъкмо тя да ни разкрие, веднъж завинаги, кой е създателя.

Платон, ученикът на Сократ и Аристотел, далеч преди Христа са умували по този въпрос. Такива мисли ни обземат на Шарлам байр, точно вляво от Куку баир, където е съществувала тракийска крепост, доста преди да се роди Сократ. Да, светът не е от вчера, но един ден и на планетите ще им омръзне да спазват временните си орбити, ще се разлудуват и голям трясък и плисък на солена вода от земните океани ще падне. Ще се разпукат планетните топки, магмата ще експлодира и ще светне като 60 ватова крушка в Млечния път. За последно. Цялата многомилиардна подредба заедно със своите изкуствени и естествени спътници ще се разпрашѝ за ново съединение и чудеса. В такова прераждане вярвам.

Трябва ли да оставим материята да шества над духа? Нямам отговор на този въпрос. Подозирам, че въпроса съдържа в себе си принципна грешка. Разумът може да сътвори невероятни неща, да промени орбитата на луната, да извърти една бургия на Даймос, да сблъска два опасни метеорита, но с това се справя нелошо и самата материя. Никакъв вид разум на земята, освен човешкия не си е позволявал да наднича в космоса, да прави карти и облита планетите на слънчевата система. Това подвежда.
А сега да приседнем и хапнем по един сандвич. Малко бяло вино ще оцвети мислите ни. Кучето не пие вино. Изяде си кучешкия сандвич и впери поглед към морето. От там сме дошли, а не знаем къде отиваме. Където и да е, ще остане неясно завинаги. И може би това е част от глобалната справедливост, моралът в нас и необятния космос.

Още статии от този автор

Коментари