Летящият между етажите…
Христо Слави Рачев
Исполинските ругатни ще проехтят в бункера, по препоръка на класическата немска психиатрия, за да намаля разрушителната сила на травмата наречена български избори.
Каквото и да напиша или кажа на глас – ще изпадна в безсрамие.
Комисарски разгащеното българско поселение изнасили демокрацията и превземането на съд, прокуратура, министерства, може да започне сега. Дали Радев и разнородните групи около него, поразени от неочаквания успех, ще се събудят свежи, просветлени и готови да заработят за своята Родина България.
Доживях да видя как мимикриращите комунисти бяха изхвърлени при опасно висока скорост в движение и се затъркаляха по балканската магистрала. Ах, не можело без лява партия, кършат ръце политолози с лява резба.
В България атмосферата пращи от статично левичарско мислене.
Изпитах буквално садистично удоволствие от тежката многотонна преса, която се стовари върху БСП и тази партия се сплеска, пред смаяните ни очи, като автомобил “Москвич” до размери на детска играчка. Тук стълпеното българско поселение нанесе великолепено дясно кроше. Има и други приятни новини, вече няма, “ Има такъв народ”. Там гримасничиха няколко особено одиозни лица. Ех, какви истински простаци бяха. Вредата от чалгата на мумията Трифонов и сие продължава да се носи, като серни пари из ефира.
От друга страна, международното бълбукане и прегрупиране на империите, появата на нови оси и разломи, винаги е бил и ще си остане фон, на който се прожектират вътрешните боричкания на доста държави по света.
Тук Радев, който придоби власт, която не е сънувал, нито врачка му е предсказвала, вече ще си покаже главата от зоната на комфорта. Вегетативните смущения, чиято забележима проява е, сухота в устата и изявленията, са сигнал, че трудно ще се справи с далече по-сложните предизвикателства.
Ако преброим нокаутираните на тепиха от демократичния пестник ще видим на пода да се търкалят в най-причудливи пози няколко проксита на Русия. Останаха най-наглите, това било “победа на морала…” Днес картината стана по-ясна, вижда се Who is who, кой какви ги върши, кой с какъв грим се маца, а дистанцията между думи и дела лесно ще се измерва с просто око. С еди поглед. Винаги има надежда. До тук добре… ще кажа на летящия между етажите на властта бивш президент…
