Лично за Америка, Европа, Тръмп и България
Â
Винаги съм се възхищавал от Америка. Привързаността ми към Европа, обаче, е по-силна от това възхищение. Просто защото съм европеец. Много повече европеец, отколкото българин.
/След това твърдение един президент със светоглед на казармен фатмак би ме обявил за "катастрофирал безродник" Един ограничен и глуповат патриарх - също./
И самоопределението ми като европеец ми не е отвлечено чувство, нито жълтопаветна предвзетост. То си има просто обяснение /всъщност за повечето невежествени люде, включително и за заелите висши държавни постове фатмаци и жреци, обяснението ще бъде непосилно сложно /.
Европейското ми самоопределение се дължи на Кретиен де Троа, Бодлер, Емил Зола и Жак Превер. И на Ерих Мария Ремарк, Ницше, Кант и Хегел. Тоест на френската литература и на немската класическа философия преди всичко / и от двете споменаваам само няколко имена / Дължи се, тоест, на творците, които, през годините са ме карали карали да мисля, да се радвам, да се възхищавам, да се възторгвам, или да тъгувам. Те са в основата на европейското ми самоопределение. Защото самоопределението е чувство, а не правна даденост.
Да, имам няколко приятели българи, но и те споделят същото, или почти същото чувство. Да, имам и любими българки, но те не биха могли, а и не биха пожелали да ме правят повече българин, отколкото европеец.
Да, моят баща е от нашенския си Северозапад, но едва ли родното му място Бяла Слатина, разделена преди едно - две поколения на хора, които почитат Цола Драгойчева, защото им е осигурила разни облаги, и на такива, които я мразят, защото партията й /българската комунистическа/ е избила техни близки, би могло да създаде чувство за българска принадлежност.
Една ли би могло да го създаде и любимото ми място на земното кълбо-село Мало Пещене, най-малкото във Врачански окръг. Да, там съм прекарал най-щастливите дни от живота си, пресъздавайки по детско-юношески начин романите на Карл Май и Джек Лондон, с игрите на каубой, индианци и златотърсачи и целия техен небългарски свят /да ме прости Ран Босилек/. Дейност, която местният български свят от келеметори определяше така:"маани го тоа софиянец, он е сбръкан по целата глава, ръгнал из пущинаците да са праи на улав сака че де е неко ламер".
И едва ли майка ми, доверящата се, що се отнася до обществени възгледи, до мъжете в семейството /, това съвсем по Северозападному/ би накърнила от европейското ми самосъзнание. Тя всъщност, пак по Северозападному, би издрала очите на всеки фатмак /пък бил той и президент/ и на всеки джамбазоподобен каракачановец, който би ме нарекъв "майцепродавец", или "отродите". А и на прокопсали разни попчета, независимо от сана им.
И да, вълнувал ме е Вазов, но той си е европеец, неприкрит подражател на Юго, да вдъхновявал ме е Ботев, но той е бил завладян от най-напредничавите за времето си /пък и за нашето време/ европейски възгледи; да, смятам Захари Стоянов за най-големият български писател, но и в най-своеобразниите си писания той се е съотнасял с Европа, просто защото и е бил част от нея
И какво друго би могло да повлияе върху самоопределението ми ?"Бесовете" на Достоевски, към които изпитвам донякъде болезнено влечение. Или неизбежният Толстой.
Те и двамата са били европейски писатели, по-точно източно разклонение на европейската цивилизация. Творчеството им, обаче, никак не е повлияло върху тъмната, невежествена, безпростветна и варварска маса руснаци, тръгнала да избива украинци. Така че и те няма как да повлияят върху чувството ми за европейска принадлежност.
Нито пък единственият руски писател, чието творчество е изцяло самобитно, макар, че съм негов върл почитател. /Андрей Платонов, за мен най-добрият руски писател на 20-ти век /.
А пък за отблъскващия, гаден социализъм с неговото "социалистическо по съдържание и национално по форма" изкуство, със забраните му да се мисли и говори свободно, е ясно. И не е чудно това, че Соца не ме направи повече българин, чудното е, че той не ме отврати от България окончателно и безвъзвратно.
Така че това е - много повече съм европеец, отколкото българин.
И въпреки това самоопределение доскоро се възхищавах на Америка, не на Европа. Смятах, че американците имат явни предимства пред европейците. Например:
Предприемчивост, искреност, честност, прямота, добронамереност, трудолюбие, липса на предразсъдъци, деловитост и преди всичко, и най-вече свободен дух, разбира се.
Смятах, че американците са доказали качествата и способностите си, изграждайки едно напредничаво и производително обществоу основано на законност, справедливост и зачитане на човешките права. Общество на свободни хора, където вършиш ли работа, имаш ли способности, печелиш ли пари, полезен ли си за себе си и за другите, успяваш, без значение дали си черен, червен, жълт, син, зелен и най-вече без значение дали си американец, или селянин от Долно Уево.
Че Америка е страна, където успехът зависи от работата, способностите и заслугите / тоест общество на меритокрацията / която е и в основата на прочутата "американска мечта". Тази мечта, която между другото е жива, въпреки злодумието на разни наследили комунистическата мисловност "лози" и стигнали до висши държавни длъжности фатмаци. Неоспоримото доказателство за това е това, че хора от целия свят напират да живеят и работят в Америка.
Та така я възприемах и аз - като страна на свободния дух и неограничените възможности.
И се опитвах да си обясня /с четене и размисъл/ причините за тези несъмнени, изявени и в икономиката, и в науката, и в технологиите, и в космическите полети, и в изкуствата, и в спорта и въобще във всички области успехи и предимства на американците.
Отговорът ми несъмнено ще бъде съвсем неочакван за онези, които бълват измишльотини за великата древна история на България и за никаквата история на САЩ.
Да предположим, че България наистина има хилядолетна история - повече от 1500 години. Но се налагат следните уточнения : Когато един народ е забравил историята си, все едно, че не я е имало. А до 17 век българите не са и подозирали, че са имали "царство и господарство"
Това, което миналите събития са нагнетили в нашенския начин на мислене, са най-вече робските наклонности, нагаждачеството, покорството, липсата на предприемчивост, хленченето и приемане на властта като начин за облагодетелстване / особености, които се проявяват всекидневно и в съвремието ни/. Все онаследени обичаи, навици, възгледи и представи, които обричат страната ни на бедност и корупция може би завинаги. / Ама пък иначе това са изконни нашенски традиции, които според нашенските пишман консерваторите трябвало било да бъдат тачени и съхранявани/ А ето, американците нямат такова минало и подобно тягостно наследство.
Европейците, обаче, също го имат, макар и в други измерения. Малцина, между другото, си дават сметка, че в докъм средата на 19-ти век робски държави са били и Франция / Наполеон връща робството в колониите/, и Англия /отказала се от робството към средата на 19-ти век, и Америка /за нея е ясно/ а също и Белгия, и Испания. /За Русия да не говорим тя и сега си е робска държава/. Докато в Османската империя робство в правния и стопански смисъл на думата не е имало.
Има и още няколко особености, които, според мен обуславят изоставането на Европа в сравнение със САЩ:
Първо : Кастовото разделение, което се отразява върху европейския начина на мислене и забавя с векове развитието на Европа.
Второ : Войните. Първата и Втората Световна Война завършват за европейците с нравствена покруса, стопански крах и огромна задлъжнялост. САЩ не са виновни за взаимното изтребване на европейските народи. Затова след ВСВ Европа търси / и получава/ помощ от Америка и така Америка се превръщат в опора и защитник на демократичниия свят. Това я прави велика, е не желанието да смачкаш съперника си, каквито мераци има Тръмп спрямо Европа и не само спрямо нея.
И трето, може би най-важното - европейският национализъм и расизъм /спрямо евреите, например/ . Поне доскоро, Съединените Щати нямаха националистически залитания /ако изключим показното и невинно вдигане на домашни знамена/, а расизмът беше обществено укорим и укротен зад правила и закони.
Като не бива да се забравя, че и двете-и национализмът, и расизмът, заедно с комунизма и верския фанатизъм, са донесли най-много беди и злощастия, не само на Европа, но и на цялото човечество. И че всички те, като идеология, се изявяват чрез тоталитарна власт.
Всички тези съвременни европейски беди, порАзи и грехове подминаха Америка, или останаха там само като възможност, само в зародиш.
Докато не се появи той. Тръмп.
Несъкрушимият и неунищожимият, както го нарече един от наговите фанатизирани български почитатели.
Тръмп, с неговото"Америка фърст", което доста наподобява познатото от нацистките изстъпления "Дойчланд юбер алес".
Като последователите и поклонниците на Тръмп са същите работяги и хора от средната класа, каквито са били и последователите на Хитлер. И щурмоваците на Тръмп, които нападнаха Белия Дом бяха от същата порода, като болшевиките на Дибенко, които разтуриха руската Дума и като болшевиките , който нахлуха в Зимния дворец.
И зад Тръмп, също като Хитлер, бе подкрепен от мастити капиталисти. И Тръмп е човек на същата порода консерватори, които възхваляваха някога изконните добродетели на германското племе с неговото фолкише традиции.
И Тръмп охули "разпуснатите порочни либерали" и користната, продажна върхушка", както някога германските национал социалисти обругаваха Ваймарската република.
А и Хитлер искаше да направи Германия велика. И Тръмп също като него, в речта си при заемането на президентския пост обяви, че ще завладява нови земи. А и като Путин, между другото.
Разбира се, тези съпоставки изглеждат като невъзможно преувеличение и може би наистина са това. Но те са предупреждение и показател за едно възможно връщане назад, за израждане и за деградация към едни позабравени мракобесни времена.
Разбира се, американските служби и институции би трябвало да са достатъчно силни и устойчиви за да се възпрат подобни авторитарни и тоталитарни уклони.
Само че защо съдебната система на САЩ тутакси започна да се приспособи към новия властник. Защо, обаче, същото направиха могъщи и уж независими бизнесмени.
Защо досега нито един представител на иначе достойната републиканска партия не се противопостави на заявките за една политика, която все повече наподобява тази на авторитарните вождове.
Защо някак много /а и за пръв път в историята/ един американски президент се разбира много по-добре с диктатори като Путин, Сизинпин и Ким Чен Ун, а не с европейските политици, коио изглежда възприема повече като врагове, нежели като съюзници.
Сякаш с едноличните властници може да се разбере и да сключи с тях сделка, докато европейците с неговите ценности са му непонятни и чужди.
Сякаш надушва - с ония другите, диктаторите, са от една порода, а с европейците - не.
Какво всъщност става. И в Америка, и в Европа и в света ?
Дали пък достойнствата на Америка са се превърнали в недостатъци, а недостатъците на Европа в достойнства.
Дали пък Европа вече се е поучила от своя опит и позорното си минало, докато САЩ не са се поучили от миналото си, защото просто нямат такова, както нямат и европейския опит.
А може би Европа има имунитет, изработила си е съпротивителни навици, преболедувала е и комунистическите и фашистките режими, и популизма и националистическите бедствия.
Макар и не съвсем, не изцяло. И изглежда, че тя започва да губи имунитета си. Вероятно защото дойдоха поколения, които не помнят и не знаят.
Не помнят и не знаят, че най-големите порАзи на човечеството са причинени от идеологичиския и религиозния фанатизъм, овластен чрез тоталитарни и авторитарни управления с чудати, но пък иначе обаятелни популисти /народници/ . И доста съвременници решиха, че разумните, смислените, образуваните, отговорните водачи са "елит, който не мисли за народа"
Две или три поколения европейци след последната световна война гласуваха за умни, образовани, уравновесени отговорни и далновидни политици, които осъществиха на свободния свят неочакван и небивал напредък /Аденауер, Де Гол, Кол, Митеран, Рейгън, Тачър/. И то благодарение не на друго, а на толкова охулваната от разни невежествени умници либерална демокрация. Сегашните поколения, обаче решиха, че това охолството им се полага и че не е постигнато с усилия и разум, а им се полага по някакво невнятно право.
И все по-често гласуват за безотговорни лапацала, продажници /Шрьодер/, чешити и хитреци обявили се, също като нацистите и комунистите някога срещу "управляващата върхушка".
Та изглежда с техния Тръмп, американците тръгват по оня ненавистен път, от който европейците отдавна се върнаха. А те можеха да се поучат от злощастния им опит. Само че тъкмо Тръмп и Мъск няма да се поучат. Защото самочувствието им не оставя място за познания и обща култура /"ние сме най-богатите, значи сме най-умните ". Не те ще се учат, обратното, те ще поучават другите. Другите държави и народи. Да им казват как даживеят и какви управници да си избират. Нахакани тръмписти охулват сегашните английски управници. Както думат по нашенско: "Прохвърчеа пилци протаковаха квачки"
И още нещо. Абе как така всички нашенски и чужди наблюдатели и политици, включително консерваторивните такива, единодушно се обявяваха против олигархията и как така изведнъж започнаха да я хвалят, най-вече консерваторите да я хвалят, само защото е тръмпистка. Нима не знаят, че олигархията е тъкмо сливането на пари и власт както е при Мъск / и не само при него/. Би трябвало да знаят, вместо да пробутват плиткоумици от рода на "ама той е богат и няма да краде", сякаш човешкото око има друго засищане освен пръстта.