Само че тия дни се случи нещо непредвидено.
Някои българи започнаха да наричат лъжата лъжа.
Което си е час от съзряването.
Личното и обществено съзряване.
…
Малките хора до шест годишна възраст не лъжат. Те просто искрено вярват на измислиците си. А когато измислицата не съвпада с действителността – толкова по-зле за действителността. Нали малкото дете не може да носи отговорност за действителност създадена от други…
След шестгодишна възраст, обаче, на детето бива да му се рече:
„ Време е, мойто дете, да започнеш да различава истината от лъжата. И доброто от злото. И да носиш отговорност за постъпките си. Защото когато пораснеш ще ти се наложи да посрещнеш действителността. И трябва да си подготвен за нея.
…
А кое все пак накара тези някои българи най-после да нарекат очарователните измислици на очарователното момченце Бойко Борисов лъжа ?
Сблъсъкът с действителността, разбира се. Който сблъсък по нашите краища се приема и тълкува не от разума, а от чувството. А чувството по нашите краища, както е забелязал още Ботев, се помещава не в сърцето, а в пищехранителницата.
Откровенията и прозренията пък се гушкат в джоба. И хукват към главата едва тоя джоб бъде засегнат или ударен.
…
И все пак лъже ли Бойко Борисов, или само така си говори ?
Ами то така си говори, защото лъже. И лъже защото така си говори.
Което си е негова работа. Или щеше да е, ако не беше министър-председател на европейската държава България.