unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5281 Посещения

Лъжицата мед в катрана

Иво Беров

Лъжицата мед в катрана

/ и за доброто, и за лошото/

Той значи искал да съсипе банките, за да унищожи своя враг /иначе бивш приятел/ и за да можел бил покровителят му Ахмед Доган да не върне заема, който бил взел, за да си купи Булгартабак. Той, значи клател държавата, и бил заплаха за националната сигурност. Държавата. Националната сигурност.

Чакайте бе, мили хора. Мили ми Орешарски, мили ми Сергей Станишев. Нали само допреди година същия този, който клател бил държавата и бил заплаха за Националната, вие искахте да го правите началник тъкмо на Държавна Агенция по Национална Сигурност. 
Какви хора трябва да сте вие, дето искахте да назначите подобен човек на тази а длъжност. Шашкъни някакви, безхаберници безподобни, вредители, престъпници ? Всичко това или само нещо от това? 
... 
"Кой, кой, кой ?" - питаха протестиращите, а някои медийни принцове и принцеси- представители на висшите медийни небеса и прослойки им се подиграваха. Щото не били баш такива каквито трябвало да бъдат, защото не било баш така, както трябвало било да е, защото със своите действия помагали не баш на тоя, на когото когото трябвало, защото това, защото онова и защото друго и трето. И защото се знаело кой, кой, кой бил той. 
.... 
Разбира се, че се знае кой е той. Той е Делян Пеевски. 
Знае се също кой го предложи за тази отговорна държавна служба. Предложи го Пламен Орешарски. 
Знае се и кой го наложи на Орешарски. Станишев го наложи. Много яко го препоръча. "Без Пеевски пада правителството" - каза той.  Станишев. 
Знае се също и кой пробута Пеевски на Станишев. Коалиционният му съюзник Лютви Местан го пробута. 
Кат всички останаха с подозрението, че на дъното на всичко това седи тайнственият, всемогъщ, умен, хитър и лукав Ахмед Доган, на когото доста нашенци тайно се възхищават и комуто тайно завиждат, защото по нашенско на тарикатите и хитреците се възхищават и тайно им завиждат, а не ги презират... 
... 
Ако трябва, обаче да бъдат бъдат изоставени детско-юношеските политически тълкувания и представи за политика и да се поеме по брънките на може би скучните причинно-следствени вериги с помощта на не чак дотам сложните, но за съжаление позабравени умения на най-великото човешко достижение - разума, може би ще се стигне до по - задълбочени обяснения на всичко което ни се случва, за да не останем само при заключенето, че Доган е старо харо- зъл бекрия, а пък Пеевски е проклет душман и толкоз. 
И така : 
.... 
Кой, кой, кой, направи Ахмед Доган толкова влиятелен ? 
Не, не това не са нито смайващите му философски прозрения за  асиметричната онтология на социално-либералния вектор, нито и високоплатеният му принос към хидрологията на изстрадалата ни родина . 
Правят го силен три неща. 
Първо - хората, които гласуват за него - българските турци, българските мюсюлмани, или както там би трябвало да се наричат. Правят го силен тъкмо защото гласуват за него.А те гласуват за него по една много проста причина. И тази причина не е страх, че държавата ще ги притеснява заради племенните им, или пък заради верските им предпочитания. В това отношение България е демократична страна, а изцепките на Сидеров са повече сеир, шашма и патаклама, нежели заплаха за българските мюсюлмани . 
Те гласуват за Доган защото има власт и защото разпределя порциите. Защото ако не гласуват за него не само няма да получат своята порция от порциите , но ще бъдат страхувани и притеснявани по най-различни начини - няма да получат служба или работа, например, няма да получат разрешение за определана дейност, няма да получат кредити, няма да получат заеми, ще бъдат отрязани отвсякъде - и това са по-невинните възможности. А могат да бъдат и загинати при Пътно Транспортно Произшествие, например, ако започнат да се заканват, че ще разкрият далаверите на тарторите в ДПС /. Може всички да са забравили как загина Свилен Капсъзов, ама аз не съм – етиамси омнес, его нон/. 
Всъщност ако има в България обществено образувание, което наистина потиска малцинствата и накърнява техните права и свободи, това е Движението за Права и Свободи -  по нашенско подобни чудатости никого на чудят. Движението за права и Свободи с оглавник /оглавено от/ бивши агенти на комунистическата Държавна Сигурност - подобни дивотии вече никого не дивят. 
Така се завърта омагьосаният кръг – ДПС и водачите му се сдобиват с власт, чрез която печелят пари и гласове, парите и гласовете им носят повече власт им носят повече власт, а повечето власт още повече пари и гласове. 
И ето вече навлизаме в същността на нещата. С въпроса - че откъде пък толкова власт в ДПС и върхушката му от комунистически агенти и кой, кой, кой им я даде, нали все пак са малцинство. 
С очевидния отговор  - Симеон Сакс Кобургготски  и Сергей Станишев  и техните партиии дадоха власт на Доган и депесето му, като влязох с него в управленски съюз. 
Разбира се, „за благото на народа” , разбира се „заради етническия мир и националната сигурност „, макар че този управленски съюз, всъщност управленска завера, която и царисти, и социалисти сключиха с Доган, да беше толкова в името на Националната сигурност, колкото е сигурно, че предложението Пеевски да оглави Държавната Агенция по Национална Сигурност е направено в името на националната сигурност. 
И ако оставим дъвканите и предъвкани, ама все още неизплюти дъвки за етническия мир, и националните сигурност, истинската причина ДПС толкова лесно да се примъква до властта е съвсем друга.

...

Депесето е удобно на мнозинствата в Народното събрание. Тези мнозинства получават подкрепата му срещу ясни, разбираеми и приемливи условия. „Ще си делкаме порциите в съотношение три пет осем” , например. Или в съотношение девет-седем-едно. Договорились. Уи хев ъ дийл. Тоест дей хев ъ дий те имат сделка. Ние нямаме. 
... 
Дават ли си сметка политическите мнозинства, които сключват тези сделка, че сключват сделка с мафията ?. Добре нека не е мафия, нека го обкичим с друго наименование. 
Клан, завера, сбирщина. Или по-учтивото - сборище. Или пък изтънченото и политкоректно “ обществено образувание”. Сборище, тоест обществено образувание от хора, които са се съюзили, за да могат заедно по-лесно да се доберат до властта и да се възползват от нея. 
Няма начин да не си дават сметка. Само че това никак не ги притеснява. Защото те също са мафия. Тоест клан, завера, сбирщина, или по-учтивото - сборище на хора, съюзили, за да се докопат по-лесно до властта и да се възползват от нея.. 
Само дето БСП не е мафия на етническа основа, а на идеологическа. Тоест на псевдо лъже- идеологическа, защото всъщност на никой в тая партия сборище на олигарси - не му пука нито за бедните, нито за париите презрени, / пАриите презрени, а не парИте, парИте при тях не са презрени/, нито за социално слабите. 
И в крайна сметка най- демократичната мафия, тоест сбирщина, тоест сборище, тоест обществено образувание, ако трябва да сме политически коректни се явява образуванието / не образованието/ на Бойко Борисов- То вече не е на етническа, нито на идеологическа основа, то е на основа  „стига вече вие, наш ред е”. Впрочем в това отношение сборището на Бареков може би е още по-демократично  - там въобще няма нито основа, нито връх, нито политика, нито идеология, нито въобще каквото и да било, освен „ я давай и за нас, ама по-бързо, ако може веднага” 
... 
Но ставаше дума за Пеевски. Не за Пеевски като личност, в това отношение той е безличие. Ставаше въпрос за това как едно полуграмотно и нахално безличие може да има такава власт и такова влияние, че да заплаши дори банковото равновесие на една европейска държава. Отговорът е ясен чрез мафията. Чрез клана, чрез сбирщината, чрез сборището, чрез партията, чрез движението, или както там го наричат онова ми ти обществено образувание. След което възниква и нов въпрос : Как обществото ни може да се справи с тази мафия. / При условие, че я признае за такава и при условие, че поиска да се отърве от нея, разбира се/. 
Има три начина /поне/. 
Първият чрез Правосъдието, съда и прокуратурата. Това, обаче, някак не се получава. И няма как да се получи, ако и прокуратурата и съда са част от мафията и ако там смятат, че някакъв човечец, който няма нищо общо с хидрологията, но всичко общо с властта и далаверите, е получил един милион не защото е уредил обществена поръчка за дадена фирма, а защото, топнат в някое от джакузитата на сараите си, е направил –о, еврика, еврика - забележително  откритие досежно„ асиметричната хидрология на либералния вектор”
.... 
Вторият начин за справяне с мафията, движението, партия, или както там го наричат е да не му се дава власт. А то значи политическите мнозинства да не влизат с него във властови  съюз. Само че и това трудно се получава. Защото ако се откажеш със съюз с Мафията те чакат големи главоболия. Падане от власт, например. Както стана с Филип Димитров и с неговото правителство /първото демократично/, свалено от ченгетата на ДПС начело с Ахмед Доган и от ченгетата на БСП начело с Бриго Аспарухов. И със съдействието на онова разпльокнато нищо Жельо Желев, станало президент с гласовете на бившите комунисти и поради някакви майтапчийските прищявки на съдбата. 
И кака така БСП, НДСВ, пък и останалите партии също, ще се откажат да съставят правителство с ДПС и ще тръгнат на нови избори, за да видят избирателите на Доган, че далаверите му не се уреждат, а пък търапаната от негласували да вденат най-сетне, поради какви загадъчни причини би било полезно да подкарат мързеливите си, но иначе многознайни задни части към урните. Че то би означавало доста народ да си развали рахатлъка и спокойствието и рахатлъка. И да застраши далаверата, или както се изразяват политическите авери „ да застраши етническия мир и националните интереси”
... 
И накрая - третият начин - най-истинският, най-достойният и най-трудният. Да бъдат привлечени гласовете на българските турци към българските политически партии, като по този начин етническатамафия бъде обезсилена, ако не и разбита. 
На мнозина това ще се стори един безплоден политически блян. 
Не е блян, обаче. Било е такова чудо. Случило се е вече.. Имаше един български министър председател, който не сключи властови съюз с Мафията. Същият този министър-председател отиде при бежанците в Анадола и десетки хиляди мюсюлмани с българско гражданство викаха името му по площадите. При неговото управление подкрепата за ДПС спадна до четири пет процента. Не е за вярване, ама така беше. 
И тогава Мафията, тоест всичките три-четири мафии в България, всичките издънки на някогашната Българска Комунистическа Партия отвърнаха на удара.. Отвърнаха с такава дива, черна и злобна медийна пропаганда, че този министър председател стана най-мразения човек в страната. 
Така че и този начин за борба с етническата мафия засега е невъзможен. Защото ако се отнемат гласовете на етническата мафия, те няма да отидат при български политически партии, а при другите политически мафии. Тоест при другите сбирщини, тълпи, задруги,кланове, обществени образувания и сборища на хора съюзили се, за да вземат властта и да се възползват от нея. 
... 
Предстоящите избори нищо няма да променят. 
Но все те могат да доведат и до нещо хубаво. Да съхранят надеждата, например. Защото в целия този наш политически и обществен прососурляк навремени се мяркат и хубави неща. 
... 
Първото това са протестиращите. Те биваха достатъчно обругавани и оплювани. Достатъчно умници напрягаха остатъците от поизхабеното си с годините журналистическо остроумие и стръвно остреха поизтърканите си от премногото дращене патешки / в иносказателния смисъл/ пера, за да ги осмеят и подиграят. Вярно е, че тези протести в доста отношения бяха неумели, недонагласени и недомислени. Но те показаха, че България е европейска страна, за разлика от Русия, Уганда и Зимбабве / някои казват Леганда и Донбабве, защо ли?/, където простолюдието не само не се бунтува срещу овластените тиквеници, но ги почита и боготвори. Вярно е, че България е най-бедната, но е най-бедната страна в Европа. Съизмерва се Белгия, а не с Луганда и Донбабве. 
... 
Второто добро нещо - това е съпричастието и взаимопомощта на хората след Варненския потоп. Оказа се, че между нас, българите, има и добри хора. И те се оказаха повече от очакваното. 
... 
И още банковите безредици показаха, че няма как всеки сам да се спасява. Няма как да си изтеглиш парите, да ги сложи в буркан и да гледаш сеира на другите, докато самият ти да потриваш ръце, защото си излязъл голям гявОл. Ние сме обвързани. И затова действията ни срещу мафията трябва да са общи и осъзнати. Би било добре, например, всеки да прецени какви сили и обстоятелства / посочени и в това писание/ причиниха банковите сътресения, кой какви ги е говори, кой какви ги плещи и кой какви ги дроби и надроби в ония дни на всенароден уплах. Кой отправи смислени послания, кой си затрая и кой се е проявил като национален катастрофист. За да може тази преценка може да доведе до четвъртото добро нещо. 
.... 
В България има истинска, нормална политическа партия. Смислените хора има за кого да гласуват. За Реформаторския блок, разбира се. Онези, които мислят и преценяват, вече са разбрали защо тъкмо за него. За останалите все пак остава възможността да го разберат в близките три месеца. 
... 
И накрая нещо добро за тълпите, сборищата, клановете, заверите, мафиите, обществените образувания или както там е прието да се наричат българските  политически партии. Те все пак действат съобразно Основният закон, тоест конституцията на България. Идват на власт и си отиват с избори, не с убийства, войни и улични сблъсъци, като в Луганда, Донбабве и подобните им. Спазват, поне външно европейските правила. Има, все пак, българският политически живот европейска опаковка. Остава тя да се напълни със съдържание. 

Послепис : В тия няколко дни, докато пишех това писание, управляващите от БСП се скъсаха да крадат под прикритието на нощта, тоест под прикритието на обществените поръчки. И да назначават своите си хора на държавни длъжности. А медиите, свикнали с балканщината и примирили се със своята обслужващата властта предопределеност, дори на понечиха да ги съпикясат. Затрая си и досегашната опозиция - оная, която се обяви за победител на европейските избори и която сега бърза-бърза да вземе властта ? Защото ли си затрая? Много просто. Защото се готви да прави същото.