unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4524 Посещения

Май успяха да ни напъхат в калъпа си

Иво Беров

Май успяха на ни напъхат в калъпа си

русофили-русофоби

Някак си сякаш успях да ни вкарат в капана си. В начина си на мислене и в понятията си. В недодяланите си и грубовати калъпи.

И успяха не защото са умни, точно обратното. Никак не са умни. Тъпи са. Но като всички първични създания имат усет. Умеят да надушват и да напипват.

Били сме се значи разделили на русолюбци и русомразци.

И следователно, значи, ако не харесваш руското крепостничество, ако сe потрисаш от сталинските ужаси, ако ти е противен Брежневския смраден застой, ако се отвращаваш от долнопробната путинска пропаганда и ако ненавиждаш путинския възврат към тоталитаризма, ти си русофоб. Следователно значи.

И точно при това твърдение прикритото им лукавство и простоватата им хитрост, могат да бъдат разкрити и разобличени. С един простичък и естествен въпрос:

Добре де – крепостничеството, робията, сталинските ужаси, култът към личността на всякакви нравствени уроди, Брежневския смраден застой, имперските войни, пълното пренебрежение към човешката личност и човешкия живот,  путинската долнопробна пропаганда и преклонението към еднолична власт и диктаторите – това ли е Русия ?

И ако вие си падате по нравствени изроди, ако боготворите нищожества, ако за вас демокрацията и човешките права са празни думи, ако за вас човешкият живот и човешката личност нямат никаква стойност, ако не се потрисате от погнисате от Сталинските ужаси и от путинските лъжи, тогава сте значи русофили, така ли ?

Не, байновци, вие не сте никакви русофили. Вие просто си падате по крепостничеството, робията и комунизма, вие боготворите нищожества, вие оправдавате масовите убийства на овластените сатрапи, вие одобрявате сталинските концлагери, вие се кефите на руските имперски войни, на вас ви въздействат путинските пропагандни лъжи, вие имате всякакви чудати странности и извратени възгледи, вие дори може би дори имате право на подобни възгледи, но русофили вие не сте.

Напротив, вие мразите руснаците. Затова и харесвате Сталин, например. Негли той е убил почти толкова руснаци, колкото и Хитлер. Всъщност може би и повече. Вие мразите Русия. И затова обичате Путин. Негли той вложи всички природни и човешки богатства на огромната страна не в съзидание, творчество, производство, наука и откривателство, не за подобряване живота на хората, а в търговско и  стопанско изнудване, в политически маразъм, в задоволяване на тоталитарните си  поревки, в имперски войни и пропагандно мракобесие. И като заклети русофоби се радвате на това, че Путин упорито води Русия към разпад и разруха.

Добре, да приемем все пак, че вие не се радвате на разпада и на разрухата към които Путин води Русия, защото прост не осъзнавате какво прати той. И сте достатъчно тъпи, тоест глуповати, ако трябва да употребим „по-коректното политически” определение, за да си мислите, че я мъкне към светли имперски бъднини и сияйни газови и газопреносни върхове, подобно на Сталин, Хрушчов, Брежнев и всички останали исполини на посредствеността и мракобесието.

Да предположим, че и вие сте като повечето руснаци, които подкрепят Путин не защото мразят родината си, а от глупост и невежество и робски нагласи.

Само, моля недейте кри тия свои умонастроения и тия нагласи зад някакво недомислено русофилство. И недейте приписвайте погнусата на свободолюбивите хора от съвременното /пък и не само съвременното/ държавно устройство на русофобски настроения.

Вярно е, че развитият свят възприема Русия тъкмо като държава, където хората са с робски нагласи, където човешките права и свободи не се зачитат, където човешкият живот няма особена стойност, където мнозинството се прекланя пред тъпи и жестоки тирани, където мракобесието на путиновата пропаганда се възприема като нещо благотворно, неотменно и задължително, вярно е, че съвременният свят възприема Русия като страна, която е неспособна да участва в световния обмен на блага с каквото и да било производство и която съществува единствено благодарение на природните си дадености.

Но Русия все още не е станала пълно и цялостно олицетворение на мракобесието. Не му е изцяло тъждествена. Когато стане негово цялостно олицетворение, когато бъде изцяло отъждествена с мракобесието, когато изчезне всяка надежда, че страната може да се промени, тогава вече би могло да се говори за русофилия и русофобия. Като понятия, които означават съответно приемане и любов към мракобесието, или пък неговото отхвърляне.

...

Нещо лично. Любимият ми писател е руснак /Платонов/. Любимият ми композитор е руснак / Шостакович/. Любимата ми певица е рускиня - Жана Бичевская. / С едно уточнение. Доскоро ми харесваха дори нейните родолюбски песнички. След нападението над Украйна вече намирам тези песнички за зловещи./ Искрено желая успех на Русия. Бих имал полза от такъв успех. Всички биха имали полза от една успешна Русия. Но нека това бъде успех на съзиданието и производството. Нека руснаците направят, например един евтин, хубав и здрав джип, който да завладее световните пазари и да измести западните джипове. Така, както правят китайците с доста стоки. Нека Русия успее в откривателството и науката, например. Нека построи още един ускорител за елементарни частици, чрез който да бъдат разкрити нови вселенски тайни. Нека създаде здравеопазване по-добро от това на другите държави, за да им служи за пример. Нека успее в духовността. Тоест да създаде по-добро и по-съвършено общество, с повече нравствени достойнства и по-добри хора. И с уговорката, че един успех в духовността означава нещо  съвсем различно от днешното мрачно руско средновековие, лицемерно обозначавано и определяно като православие.

...

Подобни успехи наистина биха обогатили света с нещо друго, различно и полезно. Наистина биха били алтернатива, друга възможност тоест. Наистина биха били баланс на Запада, на неговите достойнства и достижения. Иначе световното равновесие, за което вопият путинолюбците, възмутени от мощта на Запада /  възмущение, което е не друго, а зле прикрита завист/някак не се получава. Защото безправието наистина е алтернатива на човешките права. Нетърпимостта наистина е алтернатива на търпимостта. Мракобесието е алтернатива на просвещението и знанието, омразата е алтернатива на любовта, злото е алтернатива на доброто. Тунеядството и рентиерството около газовите тръби и нефтопроводите, а също облагите за олигархията и  армията от чиновници са алтернатива на пазарната икономика, на производството, на съзиданието и на демокрацията. Само че кому е нужна подобна алтернатива /възможност/, освен на Путин и на височайшата му кагебистка прослойка. Тя не е нужна дори и на ошашавеното от дива пропаганда путинско природонаселение, само дето то, путинското природонаселение де , не си дава сметка за това.

За хората, които наистина обичат Русия путинската алтернатива е просто ужас. Зло. Тя е така дори за хората, които без да обичат тази държава /  що пък за чувство, между другото, – да обичаш или мразиш държава /биха искали тя да бъде успешна. Ако не за друго, поне защото ще имат полза от това. / А полза биха имали и българските писачи – негли би имало още 150-200 милиона свестни хора, които да разбират кирилицата им /.

Послепис : И ако все пак Русия не може да бъде изцяло отъждествена със средновековното мракобесие, с ужасите на сталинизма, с дивата пропаганда и подлостите на путинизма, с имперското високомерие  войнственост, с криворазбраното и изопачено православие, с мързела, пиянството, жестокостта и простащината, то това не е благодарение на кичозните олимпиади, на притворната набожност и на въобразената  духовност , а благодарение словата на самотни творци, като Андрей Орлов / Орлуша/ написал това :

Bottom of Form

Bottom of Form

Мы с тобою в России остались одни...

14 юли 2014 г. в 12:34

Ни кола, ни двора, ни друзей, ни родни.

Мы с тобою в России остались одни.

Гнутся крыши от веса сосулечных льдин.

Мы остались с тобою один на один.

Занавешены окна давно, чтобы нас

Не увидели страшные люди без глаз.

Перерезанный шнур не погасит экран,

Посыпающий солью зияние ран.

В каждом слове – зловещий кровавый кисель,

Заводных соловьёв  ядовитая трель.

Никому не пиши, никому не звони,

Мы остались с тобою в России одни.

В дверь услышав звонок, открывать не спеши:

За тобою пришёл человек без души,

У него вместо мозга – густой холодец,

Как у всех сердобольных людей без сердец,

Изо рта – краснозвёздных идей перегар,

На холодном лице – черноморский загар,

Он готов на последний, решительный бой,

Сверлит двери глазок его глаз голубой.

Мы с тобою остались в России одни,

Не кукушка, а ворон считает нам дни,

Он добычею скорой считает твой глаз,

Как и всё, что останется скоро от нас.

К сожаленью, удел у страны – бестолков:

Быть лишь словом на форме плохих игроков,

А берёзам судьба – превратиться в муляж,

Лечь зелёными пятнами на камуфляж,

Чтобы мы, обитатели нашей страны,

Были миру на фоне страны не видны.

Я болею душой, я по праздникам пьян,

Как любой из живущих вокруг «россиян»,

Но довольно давно уже в дней пустоте

Стали гости не те, да и тосты не те.

Иногда даже некому руку пожать,

А ведь мне с ними рядом в могиле лежать,

Среди тех, кто поёт под шуршанье знамён

Есть хозяева милых мне с детства имён,

Но в последние дни изменились они.

Мы с тобою в России остались одни…

Совершенно, похоже, лишились ума

Лжевладимир, лжесуздаль и лжебугульма,

Через сотни наполненных скрепами клизм

В нас качают лжеверу и патриотизм

Между рёбрами ноет, инфарктом грозя,

И остаться невмочь, и уехать нельзя.

И уехать нельзя, и остаться невмочь.

Прочь отсюда? Но где эта самая «прочь»?

Мы останемся здесь, но сехрет сохрани:

Мы с тобою в России остались одни.