unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3507 Посещения

Меглена Кунева да се откаже от евродепутатско място

Иво Беров

Меглена Кунева да се откаже от евродепутатско място

Нейнски и Кунева отдавна трябваше решително да заявят, че няма да стават евродепутатки.

/ лично мнение и две песни /

Встъпление

„ Не псувайте тези, които ни атакуват, не се заяждайте с тези, които вървят по друг път. Не пишете обидно за лидерите на "22 септември", за приятелите от "Синьо Единство", за НДСВ. Не атакувайте с груби думи и ГЕРБ.

Имаме богат опит в използването на агресивен език. Той би трябвало да ни е научил колко вредно е това поведение. Ние (и за съжаление само ние) имаме ясен положителен план за бъдещето, за проблемите на нацията и на отделните граждани. Върху него ще изградим позициите и поведението си, с неговите противници - днешните управляващи - влизаме в битка.

Е, това е само лична молба. Нищо повече”.

Напълно съм съгласен с тези думи на Радан Кънев. Давам си сметка, че в изложението ми има немалко „агресивен език”, а също доста злъч и нападателност. Писах го, обаче, преди призива на Радан. Нямам лошо отношение към никого от описваните в изложението. Просто такъв ми а начинът на писане, ще гледам да го променя, може би. Пък и нападателността ми се дължи на огромното ми желание най-после нещата да тръгнат както трябва. И в РБ и в РБ. И в Реформаторския Блок и в Република България. Нищо повече

Изложение

Наближават избори. Водачката на френските социалисти Сеголен Роаял се заканва да спре политическото настъпление на отракания, нахакан и наперен Никола Саркози. Цялата социалистическа партия е на крак, всеки неин член се стреми да помогне с каквото може за изборите, самата Роаял говори, насърчава, вдъхновява, обяснява, убеждава и изведнъж…

изведнъж зарязва всичко – партия, избори, обещания, убеждения, борби и се кандидатира за евродепутат. Защото партията й може да не спечели изборите, но пък самата тя със сигурност ще си осигури едно евродепутатско място.

Можете ли да си го представите.

Или да си представите, че Меркел изведнъж ще зареже партията си преди избори, пък и когато и да било и ще се кандидатира за евродепутат, защото това място е сигурно и благо.

Или че който и да е от водачите на истинските, уважаващи себе си европейски партии ще забрави своите обещания, ще зареже своята партия заради едно сигурно евродепутатско място.

Може да си го представи човек, но само ако насили въображението си.

А сега може ли някой в България да си представи, че Надежда Нейнски или Меглена Кунева ще откажат влязат в листите за евродепутати на изборите, под предлог, че са давали обещания и като водачи на партии няма как да зарежат партиите си.

Може да си го представи човек, но само ако насили въображението си.

Защо е така. Защо е така в България.

Говорят значи, уважаемите дами, за високите си стремления, за желанието си да променят България към добро, говорят за борбата си срещу олигархията и монополите, говорят за своето призвание като граждани и партийно водачи, изтъкват отговорността си пред избирателите, обясняват, вълнуват се, страдат, вдъхновяват се, привличат хора, увличат ги, обясняват, вричат се, заричат се, приказват, обещават и …и идват значи изборите за евродепутати, уважаемите дами зарязват всичките тия възвишени щуротии и припират да  намърдат уважаемите си, но все нископоставени  удове, на високопоставените европейски кресла.

Защо така бе, мили дами.

Само моля, недейте обяснява, че като евродепутатки много по-добре ще служите на страната си, щото там Меркел ще ви кани на купони и вие ще й шушнете не уше как да би могла да помогне на България.

Не ги разправяйте тия, ако обичате, моля.

Оставете тия лакърдии на Бойко.

Защо става така в България. Защо високите стремления и цели, защо възвишените пориви и благородните намерения винаги заорават в чернозема на родното ни политическо битие, който измежду трънаците, треволяците, плевелите и мухоморките я роди нещо читаво веднъж на сто години, я не.

Обяснения за това приземяване може да няколко. Ето едно от най-иносказателните, ако не и най-достоверните :

Просто сме котловинно общество без кръгозор и размах, където далнините тръгват от носа, стигат до пъпа и се връщат обратно.  Където бъдещето е от оня ден, а оцеляването е върховна цел, достижение, добродетел и показател за успешност.  Котловината на сгушените души и сгушените хора, които влагат веществените излишъци в туршии, а духовните никъде, защото духовни излишъци няма. Където…

Но може би тези настроения, тъжби, печали и съображения са

умозрителни, изкуствени, несправедливи, предпоставени и клеветнически едва ли не.

Може би са само досаден хленч и неоправдано мърморене.

И може би, веднага след като минат празниците, озарена от нови просветления и подтикната от благородни пориви, Меглена Кунева наистина ще заяви, че няма да изостави партията си и Реформаторския блок заради някакво си там евродепутатско място.

За Радан Кънев е съвсем сигурно, че няма да се предложи за евродепутат.

/Абе между другото защо за Радан Кънев е съвсем сигурно, а за Меглена Кунева е съвсем сигурно по-скоро обратното /

Нейнски също няма да се предложи, поне не и от страна на Реформаторския блок.

И тогава, когато Кунева заяви, че се отказва да участва лично в евродепутатската надпревара, то аз с небивал възторг и неприкрито въодушевление ще призная, че съм само един досаден мърморко, непоправим злобар и жлъчен клеветник , който несправедливо обвинява хората и обществото, подтикван от собствените си огорчения, притеснения, зломислия и черногледство.

А дотогава – две песни като допълнения.

Първата е тук : http://www.youtube.com/watch?v=B6FbQLjHfrI&feature=c4-overview&list=UUR0JeeFRHNy1KO2FkNBjoCQ

А втората тук : http://www.youtube.com/watch?v=g1GZDt9G2u4

Още статии от този автор