unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

316 Посещения

мисли на самотник сред тълпата

Интересни Времена

 

     Мисли на самотник всред тълпата

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

 

              Каквото и да кажа, както и да го изрека, ще се отдалеча от истината. Всяка изказана мисъл поражда възражения. Политическите ми възгледи напомнят на цветна ливада, аз съм смокът който лъкатуши, пчелата дето пие нектар от всичко което ухае. В България сме погълнати от едно досадно егалитарно надговаряне, главоблъсканица, която очевидно не сме в състояние да решим. Евразийските леви пътеки утъпкани от милиони жертви преди нас, водят направо в различни по дълбочина смъртоносни тресавища. Налице са и терминологични и понятийни блата, от които няма измъкване. Нашето православно ляво не е нищо друго освен остарели, несвързани логични заклинания пред маркс-ленинските мумии. И точно толкоз са жизнени. Аз не очаквам кремълската мумия да получи ерекция и хукне да обладае Надежда Крупская. Дори не мога да си го представя, но съм забелязал, че всяка централизирана власт се разпорежда единствено, когато нещата излязат извън контрол. Системата оживява излиза от ступора под въздействие на централния импулс и задвижва крайниците си. За целия стопански и икономически живот такава политическа система е дълбоко неефективна и обрича на недоимък и страдания всеки народ дръзнал да експериментира социалистическите идеи. От Венецуела до България картината се повтаря, от бившата Източна Германия до Северна Корея. Защо народите не забелязват тези очевидни зависимости и продължават да гласуват за тези политически доктрини, да се включват в тези пагубни шествия на Съдбата или пък това е съвсем закономерно явление. Както винаги тези режими преминават през силни личности, които са набрали смелост да извисят глас, къде от паника, че губят заграбената власт, къде от характерови разстройства или свръхценни идеи, да оставят следа в историята, поемайки риска да прокарат път от където никой не е минавал. Изглежда така ще се движи светът с всички неизбежни рискове за избраниците и техните гласоподаватели. Задачата им не е лесна, нито е гарантиран успехът. Да си спомним за Хитлер, човек лишен от либидо, параноичен и по-скоро пикаещ върху любимата си, вместо да закове арийския и задник за спалнята, тъй че да чува само сладостните и възгласи. Какъв грандиозен вагнеров старт, плуващи над армейските части свастики, роботизирана маршировка и тотална власт, накрая пълзящ смъртоносен финал. Кучешка смърт.
Вижте, помня как Цола Драгойчева произнасяше в склеротичен унес думата социалистически, в нейната уста тя звучеше „соличшски“, не съм забравил и времето, когато пияният шофьор предизвикал катастрофа с камион ЗИС 5 се радваше законно на смекчаващи вината обстоятелства, тъкмо защото е пиян. И други нелепости, като пред остър завой правилникът задължаваше да свирнеш с клаксон. Демек, пайсе идвам. Помня като дете и портретите, които висяха на стените и далеч не всичките им магарии, но съвременните политически комедианти не могат ме заблудят. Просто е невъзможно, виждам с поразяваща яснота, че те играят своя евтин брехтов театър - защото имат зрители. Те им дават „майко кураж“. Когато умственият и мисловен хоризонт на един народ изчезне, точно в тази долна мъртва точка разцъфват всякакви изми. Разбира се и най-умният си е малко тъп, но надеждата, че масово народилите се тъпанари ще проявяват от време на време признаци на ум и разсъдъчни способности е досадно нелепа. Няма. България отъпя. Кой още не е разбрал. Макар и професионално задължен, подтичвах подир царя с разтуптяно сърце и си мислех, дойде краят на провинциалната ни държавица. Комунизмът си отива! Идва синята кръв, аристокрацията, уважаема госпожо, господине, ако обичате, моля…бъдете така добър…папйонки…По жълтите павета ще дефилира само висшето общество, госпожите в дълги рокли, от долу брюкселско, дантелено бельо. Вместо това от каляската слезе негово величество царското безсловесно бездарие. Блюдолизците запремятаха езици. Пристигна царят, а под мантията му ситнеха агентите на КГБ. Само с едно кимване по царски, вече се беше споразумял. Ще се съгласите, че в историята на Балканите не е имало нито един политически и териториален проблем, който да сме решили самостоятелно, без окончателната дума на великите сили. Може би Съединението 6 Септември 1886 някак си изненада всички, измъкнахме се неусетно, като мокра връв.
Сутрин се събуждам с тревога, че по улиците има милиционери, в стените микрофони и кой по дяволите е доносникът между нас. По телевизията нашият правешки с изкривен нос хитрец ще млясне право по устата Леонид Брежнев, сякаш са на гейска сватба, някой угодливо блее, вечна дружба. А новините, както винаги, започваха: „Днес другарят Тодор Живков откри завода за тежко машиностроене“. След което следва нищо незначеща музика на народите. Хрумвала ли ви е мисълта, че всички човешки проблеми всъщност са неразрешими. За хиляди години човешка история би трябвало отдавна да са решени. Мисловният процес около тях е специфично неумение как да съществуваме на този свят. Упоритото издирване на доказателства за състоятелността на една или друга теза означава само едно, тези доказателства реално не съществуват. Фантазираме доктрини, без да отчитаме, че става дума за човешко същество, с непробиваеми защити дадени веднъж завинаги от създателя. Заблудата ни е фундаментална, че можем сами да поправим себе си. Да изтръгнем космическият си код с пръсти и видима кал под ноктите и го подменим с нещо различно, непроверено в хилядолетната еволюция. Целта на живота, от там и неговия смисъл продължава да е напълно неясна. Изкуството да живеем никога не е било наука и въпреки опитите просто няма как да се подреди и класифицира. Няма и формула. Ще добавя че всяка строга субординирана система е смърт за свободния преливащ от радост живот. Никога населението не би достигнало такива чудовищни размери, застрашило съдбата на планетата ако хората бяха Свободни. Проблясъците на стремеж към лично щастие щяха да бъдат толкова интензивни, че никой не би помислил за нещо друго, освен - за още малко щастие. Цел на живота, продължителни мигове на радост. Разменната монета – порция споделено щастие. Всичко което носи прелест, дълбочина на мисълта и удовлетворение е достойна цел. Дали човечеството не е зарязало твърде рано неизвървените пътеките на консерватизма. Респект и уважение към първичния код. Как стана тъй, че с два неподходящи инструмента, сърп и чук се заеха да правят основен ремонт на човечеството. Европа влиза два пъти в бокса в опит да се създаде нов човек, изклаха и пречукаха милиони, човекът си остана същия. Каква заблуда, че с изпреварващи умозрителни планове, догми, сърп, чук, свастика, ще се пръкне човекът на новото време. Ремонтираният подритващ с един ляв крак човек. Изненадващо прочетох в TIME: “His Highness Sheik Mohammed says the main goal of government is happiness.” Виж ти, щастието в арабския свят е вече цел. Я, гле – рече един майстор, когато стената, която набързо иззида се срути. Надникнали са и преписали от тетрадките на американската конституция. Нужно ли е обществата да бъдат агитирани и насочвани някъде напред и някакъв велик кормчия сочи посоката. Всъщност злото е прогоненото добро, няма го. Огледайте се. Ритаме доброто, преливащи от злоба, унищожили сме любовта към зеления лист, дърво, море, въздух и всичко различно от нас. Нефтохим пак си остава недосегаем. Безобразно и нахално пърди с остарялата си технология над хубавия град Бургас, губим енергийните потоци един по един, не смеем да бръкнем в морето да си вземем това, което ни принадлежи. Защо никой не пита, кой ни каза псст…Опитваме се да хванем атома с две ръце, но изглежда, че в шепите ни ще остане най-скъпата дунавска светулка. И все пак, като бягаме от ревящата мечка, моля разбирай Русия и нищо друго, добре сторихме, че хукнахме със последни сили към по-уредените общества, където мечките са в зоологическата градина, нахранени и изправени да молят за някой банан. Истината е, че комунистите увиснаха с цялата си сила на спирачката. Наистина не мога да повярвам, че се измъкнахме буквално из под ноктите на звяра. Иначе все още замеряме кучетата с тояга, изоставяме ги, след като сме им отнели способността да се справят сами във враждебната среда. Нищо не ме съсипва така като бездомно куче да скита угрижено с наведена глава, без вода и храна. Ние сме станали обикновени бездушни изроди. Някой ще каже, а изоставените деца. Аз не правя особена разлика между човешко същество, куче и гора. И това не е евтин пантеизъм, а напълно естествен стремеж към изгубеното щастие, подсказва ми го сърцето. Вярваме си, че сме нещо извънредно, пишем някакви глупости, рефлексия от други глупости и тъй в тази гонитба на опашката не усещаме, че сме подменили живота. Изтекъл е, профукан завинаги и необратимо. Астрофизиците твърдят, че времето е относителна категория и зависи от мястото в пространството. Произтича от теорията за относителността. Точно така е в космоса, не съществува абсолютно време валидно за целия универсум. Допускам, че има народи, за които времето тече по-различно. Добрият стар консерватизъм и той се е напукал. Традициите насила обезобразени в туристически атракции, напълно лишени от автентичност, ни изоставят сами в океана на примамливи леви течения. Овладели сме само физиката на тъгата, метафизиката на щастието е напълно непозната. Дори не знаем къде да го дирим. Изненадваме се когато ни връхлети внезапно. Преживяхме цял живот в рушене на българската традиция. Кому ли не служихме, клатихме лозунги по манифестации, намразихме се помежду си. Загубихме най-ценното, свободата си. Децата и внуците се разбягаха по меридианите. След като цунамито връхлетяло от изток се оттегли, заедно с плакатите, пентакула, целувките, за да събира сила за нова вълна, чак тогава забелязахме, че всичко е опустошено, изплуваха изоставени села, душите ни са пълни с кал, умовете с цитати. Нали разбирате, че леви екстремистки възгледи може да изповядва само човек, който не е постигнал задълбоченост в нищо. Вижте им лицата, чуйте изреченията и емигрирайте докато е време. Може и друг съвет: Идвайте да спасяваме България.
Днес съм особено щастлив. Обилният дъжд нахрани цялата ми декоративна градина. Всичко стене, цвърчи и набъбва от щастие. Каква мощна ерекция се надига над и под земята, та се показа и един кърт, който искаше да види космоса над него. Огледа сляпо пейзажа, мръдна с мустаци и се гмурна в мрежата от тунели. Добре, че не го видя някой друг. Днес той прелива от щастие, тъй лесно се копае и тъй щастливо може да умре. А човекът е, това което е. Идеята за корекции на неговото съзнание и същност е срам за интелекта. А тъй ми се иска да можем да се променяме, да се издигнем по-високо от собствения си ръст.

Още статии от този автор

Коментари