unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1108 Посещения

Монументални курешки

Интересни Времена

Монументални курешки

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

Предновогодишно да споделя, че думите са по-опасни от вирусите. Взимат повече жертви. Има думи които се въртят в няколко равнини, бръмчат като шрапнели и по-добре куршум да те прониже. Раните зарастват трудно и оставят грозни белези. Комбинирани със зла воля могат да предизвикат дълбока депресия, да контузят цял народ. Вж. как президент обстрелва с трасиращи думи хората през телевизора. Непредпазливото подмятане на диагнози пред ужасения пациент наричаха с позабравения термин ятрогения. Но какво да кажем за клишетата, които се сипят като пърхут на контрова светлина. Бедата е, че лесно проникват в умове системно лишавани от гимнастика. Занемареният ум общува с клишета, не изпитва потребност от разнообразие, не познава игривостта, красотата, нито измамната им сила. Те са най-разпространеният езиков вирус. Наречете ги стереотип, трафарет, образец. Има алгоритми за писане на криминалета и снимане на идиотски сериали. Масовият човек се стряска от непознати думи, изпитва древен страх, суеверие, това изкушава семпли личности да злоупотребяват с тях. Да им кажа, че такива ги бият на село. Най-често в кръчмата. Едно е сигурно, на наша почва етатизмът, русофилията, вождизма и оглупяването са първите симптоми на поразените от пропагандни клишета. Добра среда е - обложения с клишета език, кухата глава, където намират простор и бързо се настаняват, като осило на диви пчели. Такова осило изхвърча с бръм от главата на Сталин, щом го гътнаха пред езерото Ариана. Тенец е това и нищо друго. Да беше жив Радичков, щяхме да знаем повече подробности. В автомата над София се е укривал тенец. Допускане. Но може да е било осило на стършели и търтеи. Спорите на клишето ще откриете и в схоластичните училищни програми, държавни институции, директен внос с изтекъл срок от Москва. Зомбираните индивиди, кашлят умишлено в затворени литературни пространства, на концерти, на ул. Позитано…Господи и в университетите! И в парламента! Не признават маските, нито прикриват с ръка лявата или ултрадясната фразеология, демагогия и лъжи; разпространяват ги вдъхновено, израстват кариерно и непомерно. Заразените се трупат като листни въшки около властта. Това е изключително опасна зараза, защото се предава чрез говор и втълпяване на внушения по електромагнитен път с теле-картини при 60 херца, и 25 кадъра в секунда. Затова последните 10 м. от тази година - гасете телевизора. Няма данни клишираното мислене да се предава по полов път. Като деца малко знаехме за скритата сила на думите, но клишетата и лозунгите вече са жужали над главите ни. Първи пострадаха отличниците, ранен знак за бъдещ конформизъм. Всеки учител има една задача, да открие онези смълчани момчета и момичета, които говорят предпазливо или мълчат. От тях има надежда да произлезе вглъбен учен, писател, лекар, въобще хуманитарна глава с вградена защита срещу опасността, която дебне заизустяващия и бъдещ жизнерадостен глупак. Късно е за масова ваксинация и нейния аналог лустрацията. Последствията са налице - масово оглупяване. Политическата словесна диария се разплисква, населението се пързаля върху нея, прави мъжки шпагати, кълчи се хороводно, грухти на шоупрограми. Извличането на словесни витамини от книги е, стар изпитан антидот от времето на кожените папируси. Книги с твърди корици бол, но твърдоглавите не четат. Боят по тиквите с многотомни издания не помага, само скъсява вратовете. Всички тук сме тръгнали от гара Глупаково и слизаме на различни дестинации. Малцина стигат далече, други остават цял живот на село. А там какво изобилие от булгартъпаци. Напоследък на българите попътният вятър е винаги в обратна посока.
Съветските монументални-курешки оцвъкаха цялата страна, превърнаха я в открит, жив музей на социалистическата пропаганда. Няма защо да хабим време, пари и нерви. Така се вадят гнойни грануломи, захващане и теглене нагоре, жабуркане, може да кръвне - и в канализацията. На истеризираните около монументите - на моменти мощни ледени струи вода за изтрезняване. Само така могат да бъдат победени в собствената им игра.

Стана ли ясно колко различна щеше да бъде България с друга президентска двойка!

Рано или късно човек разбира, че никой не знае, какво точно прави тук. Обезкоражаващо е, толкоз мъдреци не са знаели какво да правят с изтичащия живот. Отшелници, бохеми, престъпници, философи, ето ги и най-отчаяните - хората на изкуството. Най-ранимите от краткостта на живота. Истински паникьори, страхливци, ужасени, че ще бъдат забравени. Композират, рисуват, мърсуват, пишат с една мисъл - да отложат изпушване през крематориум или класическо трупополагане в махагон… и моментална забрава. Какво по дяволите може да прави човек, пожълтял като бройлер, опънал петала в ковчег от махагон. Какъв живот е това, без небеса, под които стоят всички възможни пътища. Гледаме филми с ужасен край, а животът ни какъв е. То е ясно, че няма никакво спасение. Признавам единствено живот без край. Ето това е живот. Наговорили сме се да казваме: весели празници. И всички вирнали бастуни, млади и стари се втурваме да се веселим, преяждаме, гърмим и препиваме; ще отмъщаваме за хилядолетния глад и унижения на дедите. Тук и лудите не губят способността си да завиждат. Аз съм по-луд от тебе. Набожните се молят. Суеверните споделят доверително, само и единствено - глупости. Непоносими са в заблудите си, сомнамбулно протягат ръце за повече щастие. Бъдещите мъртъвци се веселят в настоящето. Не е ли филм на ужасите.

П.П. Кога последно срещнахте мило лице на жена, от която струи такава доброта, че присядаш на място. Буквално ти се приплаква. На минутата изпитваш съжаление, че предстои да напуснеш този свят. Да изоставиш завинаги добротата на красивите и деликатни хора е - непосилно страдание. Струва си още малко живот. Курешките трябва да се изметат. Не сме умрели и няма защо да се преструваме на мъртви. Бъдете здрави.

Още статии от този автор

Коментари