Моят измислен фронт офис
Христо Слави Рачев
Със старчески тръс от къщата ни до “офиса” на плаж Хармани с име “В плитчините на живота” само по бански и бос стигам за 2 мин. С обикновен ход, поспиране за уточнения в разговор с някой глух 5-6 мин. В ушите си съм затъкнал слушалки и слушам Адел. Има глупава естрада, но тази не е. Накрая присядам с гръб към тревясалия Некропол и забивам поглед в хоризонта. Оглеждам с монокъл за руски крайцери, делфини и ако няма поръчвам кафе, минерална вода и сладолед-вафла. Ако сте обучени да откривате детайли, тук има изобилие от човешки характери, телосложения, здравен статус, крачещи и проснати диагнози, открит урок за студенти по медицина с нагледна пропедевтика на вътрешните болести и външните им прояви. Милите бъдещи лекари, които още нямат представа какво ги очаква. Психичните отклонения, както и интелектуалния капацитет на безразборно нахвърляните тела, е само за препатили, умствено съхранени люде над 75 години. Няма горна граница. Те единствено могат да се ориентират в океана от неврози, необяснимата умствена изостаналост, безпаметност, някой кучета помнят по-добре злите хора. Тези мъдреци разпознават веднага социопата и са готови да се посмеят от сърце с някой вманиачен любител на Тай Чи. Дългият живот ги е сблъсквал с невъзможни образи от психопатологията, но винаги изпитват страшна скука от най-разпространения вид по тези земи – чистокръвният и твърдоглав глупак. Изглежда силното слънце мобилизира цялата им налична глупост и прибавя неподозирана енергия. Глупакът нашарен тялом със сюжети, веднага разкрива умствено недоразвитата си личност. Не губи време и повежда разговор, скача от тема на тема и става ясно, че българското образование е безсилно, пред генетично предразположените, да развият маломерния им ум, лишен от дарби, способност за съсредоточаване, абстрактно мислене. Жизнерадостният глупак иска внимание, има първични изблици на радост от живота. Кашля, пали цигара и пак кашля. Пипа и блъска събеседника, поради въобразено приятелство, накрая забива неизгасения фас в пясъка. Няма обратна връзка и не разбира каква свиня е всъщност.
Отказвам да забравя, че под нас са скелетите на хора живяли преди стотици и хиляди години. Това ме държи нащрек, знам, че тимура, тибията и фибулата /костите на краката/, плюс черепа, които остават съхранени с векове и надежда някой ден да видят бял свят. В такъв задгробен живот вярвам, аз бъдещият скелет и настоящ незабележим човечец. Да, веселим се върху гробищата на Созопол датирани от древността и мизерното средновековие. Днес тук не погребват никого, сега цъфти живот и морето днес цъфти. Утре никой не знае кой ще се появи на хоризонта, варвари или демокрацията облечена в бели прозрачни одежди.
Сънувам ли, на плажа само мидени черупки и самотна жена пристъпя грациозно. Черупките се превръщат в пачки нови банкноти; при броене, издават характерен звук на котка, която лочи мляко. Това подлудява хората и те започват да строят, като обезумели. Но откъде идват тези банкноти. Това са инкогнито пачки, необложени, преминали встрани от широкоъгълния алчен поглед на НАП. От този импровизиран фронт офис, еротиката сама се набива в очи. Ако някой циклофреник в подем грабне мегафон и с най-ниския регистър на гласа си изкрещи: сваляйте банските, избирайте партньор и всички заедно да повдигнем индекса на българската раждаемост! Спазвайте полярността на половете. Ало, там без насилие. Забравете вековните предразсъдъци. “Български граждани от всички етноси, съединявайте се! Мilujte se a množte se! /гледахме този филм в чешкия център, като диваци/. Българският принос ще бъде забелязан от световната общественост и дулата на танковете и ракетите обзети от безцелна масова ерекция ще сведат дула, “Make love, not war!”. Сигурен съм, че веднага ще заръкопляскам, че и с уста ще свирна.
