unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

6414 Посещения

Набезите на верското мракобесие

Иво Беров

 НАБЕЗИТЕ НА ВЕРСКОТО МРАКОБЕСИЕ

 

Встъпление : Оказа се, че по-дългите писания все пак намират читатели, така че няма смисъл да ги съкращавам. Още повече когато те са предназначени повече за сподвижници, нежели за пазара с неговите широките простонародни маси. Извинявам се за грешките. Те не са правописни, а бързописни. В край на краищата след толкова писане и четене човек възприема само началото и края на думите, без да внимава да вътрешната им подредба.

Край на встъплението.

  Вие можете ли да повярвате в това, че сборът от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата.

Ами няма какво да вярвате, това не е въпрос на вяра, а на изчисления.

Но можете да повярвате в друго. Можете да повярвате в това, че сборът от квадратите на катетите не е равен на квадрата на хипотенузата, а на светлинните години, които трябва да изминат зелените човечета от мъглявината zsp 64-69 до мъглявината от съзвездието Рак умножено по броя на перата в короната на жреца Гълолп от планетата Англолп.

Ако поддържате това твърдение вие не само имате право да вярвате в него. Трябва да вярвате. Длъжни сте. Защото нямате никаква възможност да го докажете.

Вярата в зелените човечета  не се поддава на изчисления. Нито пък вярата, че мъглявината ZSP 64 -69 въобще съществува. Може да съществува, а може и не. Може и аз да съм си я измислил тази мъглявина. А може да съм си я измислил и все пак да си съществува. А може и все пак да не.

Въпрос на вяра, не на разум.

Вярвам, защото е абсурдно. Вярвам,  защото е невероятно.

Знаете ли кой е казал това ?

Не, това не го е някой гадняр, решил да се подиграва с хорската вяра.

Казал го е един от най-големите християнски богослови и мислители. Всъщност първият християнски богослов и мислител – Тертулиан.

Казал го е през втори век след Христа, тогава, когато разумът и вярата са започнали да си съперничат.

Можете ли да се подиграете с моята вяра, че зелените човечета скитосват между мъглявината Зетеспе, която може би съществува, а може би не и мъглявината на съзвездие Рак, която май наистина съществува.

Ами можете, що не.

Дори е препоръчително да ми се подиграете. Заради самия мен. Заради собствения ми здрав разум.

А можете ли да се подиграете на твърдението, че сборът от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата ?

Можете, защо не. Само че не е препоръчително. Заради самите вас. Заради вашия си здрав разум.

Никой досега, вече повече от две хиляди и нещо години не се е подиграл на Питагор за теоремата му. А дори да би му се подиграл някой, то Питагор нямаше да се обиди. Би повдигнал рамене. Или би рекъл : „Отмести се, затуляш ми слънцето...”

Можете ли да се подиграете с твърдението, че обемът на пирамидата е равен на лицето на основата по височината й, делено на три. Можете. Ако не ви пука, че ще изглеждате малко тъпанарски. Тоест доста тъпанарски.

А можете ли да се подиграете с вярата, че ножчетата сложени в една пирамида не се изхабяват ?

Ами можете, разбира се. Дори е препоръчително да се подиграете с подобна вяра. Заради тоя дето си оставя там ножчетата на съхранение. Да не се одере при бръснене.

Сега едно твърдение, което, най-вероятно ще ви смути. И сигурно няма да се съгласите с него. Но бихте могли да помислите върху него, ако желаете. И ако можете.

Вярата е нещо, което търпи подигравка.

Нещо повече.

Вярата заслужава подигравки.

 Нещо повече.

Вярата е едно от нещата, които най-вече заслужават подигравки.

Едно особено твърдение скитосва напоследък из Електронната мрежа. И въобще по разните му обществени мегдани.

Твърдението изглежда обосновано и смислено.

Не е, обаче. Нито е обосновано, нито е смислено. По-скоро е необосновано, безсмислено, че и глуповато дори.

Ето го :

„ Човек не бива да се подиграва с вярата на милиони хора „

А защо не бива да се подиграва ?

„Ами защото са милиони” – е наглед естественият отговор.

Не милиони, милиарди хора са вярвали, че земята се крепи на три кита. Защо на три, а не на четири, нито един от милиардите вярващи не уточнява. Ако ги попиташ тия милиарди фенове на трите кита на какво се крепят техните млекопитаещи крепители, те вероятно биха отвърнали : „ ами на океаните се крепят”. Ако ги попиташ на какво се крепят океаните, най-вероятно ще отвърнат „ ами на земята се крепят”.

И тук обясненията свършват. Започва вярата.

 И ако се подиграеш на вярата им в трите кита те най-вероятно ще те пребият.

А не би трябвало. Би трябвало да поразмислят

 

Не милиони, а милиарди хора са вярвали, че земята е неподвижна. И дори са измислили съответното доказателство – нали ако се въртеше, щеше да се преобръща нощя и хората щяха да падат из вселенските бездни, нали не могат ходи с главата надолу.

Имал ли някой право да се подиграва с вярата на милиарди хора, че земята е плоска и че не се върти ?

Ами няколко души –единици са си въобразили, че имат това право.

И са били изгорени живи. Като преди това езиците им са били изтръгвани с нажежени клещи за да не говорят глупости и да не се подиграват с вярата на милиарди вярващи.

Ами стотиците милиони, а може би и милиарди, които с вярвали, че другарят им Сталин, вождът и учителят на всички народи ще донесе мир и щастие на цялото съвкупно човечество ? Бива ли да се подиграва човек на тяхната вяра ? Или пък е по-добре да бъде уважавана вярата в Сталин, защото е вяра на стотици милиони ? Ами вярата на милиардите в Мао ? Ами вярата в  Ким Ир Сен и Ким Чен Ир? И тя ли не подлежи на съмнения и подигравки ?

А вярата във фашизма като спасител на човечеството от евреите кръвопийци и убийци на деца?  Бива ли де й се противопоставяме ? Или е по-добре да я уважаваме, защото са я споделяли милиони ? А може би и сега я споделят.

Милиарди хора на земята, примерно 99, 999 процента от всичкото й природонаселение много силно вярват, че са по-умни отколкото всъщност са.

1, 111111111 процента пък вярват, че са по-глупави, отколкото са.

На кои би трябвало да се подиграваме ?

Май на всички. Ама на тези с 99, 999 – те процента – особено.

Ще си позволя още едно изненадващо твърдение :

Мнозинството винаги греши.

И колкото по-голямо е мнозинството, толкова по-голяма е грешката му. И колкото е по-голяма грешката му, толкова повече то държи на тази своя грешка. Толкова по-безумно, по-сляпо и по-жестоко я защитава. С цената на всичко. На човешкият живот най-вече. Но не своя. На чуждия. С живота на хората прозрели грешката. На онези, които се подиграват с нея.

 „Земята била кръгла, а не плоска а ! Въртяла се, не стояла на едно място, а ! И не била център на вселената, а ! Имало много богове, а ! Не бил само ля аллах е иля аллах вер Мохамеду расул уллах, а ! Не бил само Христос, а! Признаваш само Бог-Отец, а и не Христос, а !...”

 Този се подиграва с вярата на милиони и милиарди ! Да му  се отреже езика. А също главата, крайниците, началниците и всичко, което може да му се отреже. Да се изгори жив, след това да се удави, а праха му се разпръсне над всички океани. Проклет да е, анатема. Да се зарови до шия в земята и да се претрепе с камъни.

 А дали някой се е замислял върху въпроса защо държавите в Европа и нейните производни в Америка, Канада и Австралия са сполучливи. Защо са развити и успешни. Какво ги отличава от другите. От другите – кретащите, изоставащите, недоразвитите и несполучилите. Какво имат в повече ?

Имат края на 17 и 18 век, например. Векът на  разума и на просвещението. Това другите народи и държави по света го нямат и не са го имали.

Иначе вяра е имало и има у всекиго.  В дивите и варварски племена също.  Иначе нравственост също има у всекиго. Наспроти вярата.

 Добро е да се избият едно десет хиляди души, защото ние вярваме в Кетцалкоатъл,  в дневното Слънце – Ягуар, което е много жадно и мигомси ще угасне, ако не изпие кръвта на десет хиляди сърца – такава е нашата вяра, вярата на милиони, смееш ли да роптаеш, смееш ли да й се подиграеш, ами ти значи искаш да угасне слънцето, нечуван злодей тъкъв. Добро е да се жениш за деветгодишни деца, добро е да се съвкупляваш с малолетни момченца , добро е да се отнасяш към жените като към животни, такава е нашата вяра, вярата на милиарди, смееш ли да възроптаеш, смееш ли да й се подиграеш, ами тогава ти си злодей, империалист, експлоататор, гяур, евреин, американец и майцепродавец.

Та какво имаха европейците и техните производни в повече. Онова, което другите нямат ? Какво е онова, което ги прави по-развити и по-богати ?

Краят на седемнайсети и целият осемнайсети век. Векове на разума, на светлината и просвещението . Векът на Джон Лок, Монтескьо, Волтер, Бенжамин Франклин, Русо, Дидро, Д'Аламбер, Адам Смит, Емануел Кант, Бомарше, Томас Джеферсън.

 Векове на познанието и на съпротивата срещу произвола на църквата, на властниците, на държавата и на велможите. Съпротива срещу тиранията, суеверието и невежеството.  

Нищо подобно не е имало по онова време в останалия свят. И не само по онова време, но и преди него. И след него също.

Възраждане – тоест ново раждане на старата гръко-римска култура, с представата, че човекът е висша ценност – герой и богоборец с трогателния си, при все че обречен стремеж да бъде повелител на собствената си съдба. Възникването на хиляди градове, на нови граждански и обществени отношения, последвано от великите географски открития, после пък нови, неочаквани и поразителни, този път научни открития, реформация, църковно-религиозни преобразувания, разцвет на изкуството – живопис, музика, поезия, проза – барок, класицизъм, романтизъм, накрая индустриализация, нови обществени отношения, нови научни открития, демокрация, нов обществен договор, права на човека – всичко това го има единствено и само в Европа. Другаде тези неща не са едно непрекъснато възходящо развитие, а само наченки, безредни пориви, временни изблици и случайни прозрения.

Та това е то. То. То, което се назовава с иначе изтърканите думи цивилизация и култура.

 „То” са човешки достижения за които е било воювано векове в буквалния и в преносния смисъл на думата. „То” са прозрения и открития, заплатени с кръв, смърт и ужаси.

 И това са не само европейски достижения. Това са достижения на човешкия род, защото целият човешки род се ползва от тях. Това са достижения на вселената, защото засега няма доказателства, че нещо друго, освен човешкият род е в състояния да я осмисля, пресъздава и променя. /Изключваме вероятните бактерии на Марс/

 И от тези достижения не бива да се отстъпва.

Не бива да се отстъпва от разума и светлината само защото един, два, или три милиарда души са повярвали в някаква глупост. Или пък в нещо, което може би не е глупост, но няма как да бъде доказано, че не е.

Не бива да се отстъпва от тези достижения на човешкия род само защото един или двама откаченяци са готови в името на своята вярва да жертват по-скоро чуждия, нежели собствения си, не особено ценЕн от самите тях живот.

    Цивилизационни и културни достижения. Те са много и все пак недостатъчно. Развитието няма граници. Лошото е че това развитие може да се извърти и да тръгна в обратната посока. Ако не бъдат отстоявани поне основните му завоевания.

 Нека си припомним или споменем три-четири от тях поне.  

 -  Властта не е дадена от Бога. Дават я хората. И ако властта се обърне в произвол, хората имат право да я капичнат /Джон Лок/.

 -  Никога, при никакви обстоятелства вярата не бива да се овластява. Не бива да й се дава власт. Защото е прекалено голяма вероятността заедно с вярата да бъде овластена някоя по-скоро гибелна, нежели обикновена глупост.

Нека вярват в Христос хората, това е тяхно право. Само не давайте власт на вярващите като вярващи. В тази им същност. Ще започнат да потискат, измъчват и убиват в Негово име – знае се, доказано е. Нека си вярват в Сталин, или Хитлер, или Ленин щом са им такива чивиите, но нека човечеството не дава власт на вярата им. Нито правото да я разпространяват дотам необезпокоявано, че да заспи разума. Заспалият разум ражда чудовища – доказано е.

Нека научат Божията воля в свещените книги, но нека не правят от тази воля закон – тя е повече тълкувание на свещеници, нежели изначална правда. Шериата не бива да се превръща в наказателен кодекс, защото е пълно с тъпунгери, които ще започнат да се женят за малки момичета и да ги изнасилват съвсем законно. И да избиват неверници също. Библията не бива да се превръща в Наказателен кодекс, защото е пълно с тъпунгери, които тутакси ще започнат да си къртят зъбите и да си вадят очите.

Човекът е много повече от своята вяра и подигравката с тази вяра не означава подигравка с неговото достойнство.

...

/ Ще си позволя да споделя и нещо лично. Аз пък вярвам в доброто. Вярвам, че има смисъл от Бог и вярата в бог само ако Богг е добър. Ако е Бог на доброто и любовта. Иначе – ако е бог, който подтиква към избиване на неверници, или към женитба с малолетни, или към отношение към жените като към животни, или пък ако праща неженените любовници в ада, тогава имам право да ги отричам. Тоя бог де. Защото е бога на омразата и глупостта. И да се подигравам с ония милиони, милиарди и билиони тъпунгери, които вярват в него също имам право. Да правя филмчета и да пиша писания срещу подобна вяра също имам право.Това мое право е достижение европейско и общочовешко. Достижение на цялото ни цивилизационно развитие.

 Като разбира се, приемам и се примирявам с правото на другите да се подиграват с вярата ми в доброто. Както и голямата вероятност те, другите да се окажат напълно прави в подигравките си/

 Усърдните зелоти и блюстители на вярата дори не са истински вярващи. Тяхната вяра е суеверие. Те са по-скоро хора с незадоволени ищаси, скритни безпокойства, срамни тайни и разстроени души, нежели наистина вярващи.

Тяхната вяра не е стремеж към доброта, тя не е любов, а несполучлив, понеже неосъзнат стремеж към лекуване на едно болно съзнание.  

Отдолу, под това съзнание болните хора подозират вярата си в измама. Искат да заглушат съмнението си и затова им се ще да въвлекат и други в това, което те наричат вяра . Като доказателство, че не са сгрешили. Защото нали, как може да грешат милиони и милиарди. А пък цялото човечество – съвсем никак не може да сгреши. Затова вярата трябва да е всеобхватна. Та човечеството така и да си погине – праведно, правилно, несгрешило и несъгрешило.

Добрият вярващ не натрапва вярата си. Скромно я споделя – толкоз. Не насилва другите да я приемат. Не убива и не забранява заради нея.

 Истинският християнин няма да се ядоса на онзи, който се подиграе с Христос. Няма да иска да убива и да си отмъщава. Няма да иска възмездие. Няма да иска съд и присъди.

Истинският християнин ще направи друго.

Ще съжали ближния си, който не вярва.

Това ще направи истинският християнин.

Толкова е просто.

Защо ли не се разбира? Толкова малко ли са истинските вярващи ?

Ами толкова са. Малко. И според Писанията са толкова.

Само 40 000 измежду милиони и милиарди – пише в Откровението.

Оня ирански министър обяви, че е готов веднага да застреля хората, подиграли се с пророка му в едно филмче.

Преди години друг път един аятоллах обяви, че ще даде един милион долара на човека, който убие поета Салман Ружди.

Сигурно в очите на стотици хиляди мюсюлмани такива и подобните им мязат на истински вярващи, че дори на патриоти и родолюбци.

Вероятно такова е мнението за тях и на някои християни.

Нищо подобно, обаче. Това са просто варвари. В най-добрия случай. Или пък болни хора. В най-лошия. Или обратното – варвари в лошия и болни хора в най- добрия. Или пък и двете – в най-вероятния.

А тяхната болест в никакъв случай не е тяхна си грижа и тяхна си работа.

Защото болестта им е заразна.

Християнският свят, който е прекарал тази болест още през своето средновековие е открил срещу нея лек. Ваксина, имунитет.  И е добре да се възползва от откритията си.

Като не забравя, че лекът срещу мюсюлманското мракобесие не е християнското мракобесие. Лекът срещу безумиците на един аятоллах не са изцепките на митрополит Николай, нито пък православните казашки орди.

...

Мюсюлманите си имат един голям дерт. Грижа. Проблем.Тоест не един, а два. Даже много дертове от едно и също естество.

 Че смятат своята вяра за най-вярна, а другите вери дори не за по-малко верни, а направо за грешни – това е разбираемо, това се понася – това правят всичките почти религии по света, или поне основните – юдеизъм, християнство, мюсюлманство / при будизма е различно/

Това, че мюсюлманите се смятат за по-достойни, по-чисти, по-истински, по-правдиви и по-възвишени от неверниците гяури също е разбираемо, хората по начало, каквито и да са, имат склонността да се смятат за нещо повече от другите хора, които и да са другите.

 Мюсюлманите обаче се сблъскват с едно жестоко, обидно и унизително противоречие.

Те са по-добри, по-възвишени, по-правдиви, по-истински, по-нравствени, по-достойни и по-чисти от гяурите, а пък гяурите могат, знаят и правят повече от тях, променят се, развиват се и властват навсякъде и във всичко.

Коли, самолети, влакове, кораби, хладилници, телевизори, филми, компютри, айподи, айсидита, джиесеми, книги, картини, лекарства, танкове, здравеопазване, спътници, ускорители на елементарни частици, всичко е гяурско.

Гяурите ходят по луната, пращат си джаджите чак до Марс, а пък достойните правоверни ходят от дюня на дюня и от оазис до оазис с камили, както са го правили преди две хиляди години. Пътищата не достигат щото .

 Вярно, че някои от тях го се возят на ленд ровъри или на вертолети, но и лендровърите и вертолетите им са пак гяурска направа – повечето мюсюлмански страни, ако не и всички / с изключениеТурция /нямат съвременно производство. Тяхното производство, както и повечето им други неща са замрели  в занаятчийското средновековие – вижте им пазарите с килимите, паниците, лъжиците, ятаганите, наргилетата и останалите джунджурии . Всичко съвременно, което имат, те го имат благодарение на петрола, само че и петролът не е тяхно достижение, той също е гяурско откритие. Петролът има смисъл само ако съществуват самолети и коли, затова ако не бяха гяурите – неверници, черното злато нямаше да е черно злато, а черни смърдящи локви, които обезценяват дори такова малоценно нещо като пустинята.

Така че превъзходството на лошите, лицемерни, продажни и порочни „гяури” е направо смазващо.

Как да се преодолее това противоречие. Как да се примири човек с тази неправда. Как да я превъзмогне ?

 Това противоречие, освен лично измерение, почувствано най-болезнено от мамините синчета, изпоучили се в западни университети и драговолно превърнали се във верски мъченици- убийци / и бургаският атентатор от същото тесто / има и чисто политически, властови и държавнически измерения.

Как властниците на една правоверна държава, която послушно спазва законите на Единствения си Господ, като покрива жените с три пласта обвивки и замрежва очите им, като позволява на мъжете да се женят за деветгодишни деца /пожелателно без да се сношават с тях, ама пожелателно/ и  като пребива с камъни неверните съпруги, та как властниците на една толкова благородна, справедлива и нравствено-извисена държава биха могли да обяснят нейната стопанска изостаналост, бедността и немотията на населението й ?

С некадърното управление ? – Невъзможно.

С гнева божии ? – Не става като обяснение, хората там са толкова ревностни във вярата си, че Аллах няма за какво да им се гневи.

С недоглеждане от страна на всевишния, с „ попущением божием” ?. -  Би било светотатство. Тогава ?

Има все пак обяснение. То е жалко и несръчно, то е отчайващо първично, то е неубедително до невъзможност почти, то е направо тъпо. И може би тъкмо затова хваща дикиш.

Виновни са Съединените Американски Щати, защото са екпслоататори и агресори. Виновни са също Израел и световното еврейство.

Виновни са неверниците - гяури.

Ето ги враговете, ето ти го обяснението на всички тия противоречия.

И след подобни прозрения вече е лесно да се намери решението.

Джихад.

  

Е, може наистина да се тръгне по пътя на обществените преобразувания. Така както са го правили „гяурите” в течение на векове. Така както правят турците, например. С опита - все още не докрай сполучлив и все още обратим да направят държавата си светска. Може да се тръгне и по пътя на стопанския напредък и производството. Така, както правят китайците, например.

Могат изостаналите мюсюлмански държави да се опитат да възприемат европейските и световни достижения и да достигнат развития демократичен свят.

Само че за това се иска усилие. Много усилия даже. Напън. Работа. Много работа. Иска се мислене. Зор. Много зор даже. Себеотрицание. Разум. Много разум, а не вяра.

Къде по-лесно е да седиш около петролния извор, да съзерцаваш Корана и да кълнеш САЩ, евреите и неверниците.

Или пък да отидеш да живееш в техните страни като се възползваш наготово от богатствата и достиженията им. Без да приемеш техния начин на живот и без да спазваш техните закони. Защото ти си праведен, а те - богатите, са нечестиви.

И тук се получава нещо причудливо и безсмислено. В името на своите достижения европейците са готови да отстъпят от своите достижения. Проявяват разбиране към неразбирането и търпимост към нетърпимостта.

Да приемеш нетърпимостта в името на търпимостта е може би е връх на европейското, разбирай човешкото и цивилизационно поведение. И връх на християнската изява – нали подлагаш и другата буза.

След тези върхове обаче, започва спускането надолу към варварството и глупостта.

Впрочем тия върхове май са си вече там. При глупостта и варварството. При всички случаи при глупостта, ако не при варварството.

 

Ама много, много бъркат тия, дето си мислят, че търпимостта, разбирането, отстъпките и въображаемата гузност на ония които са богати защото работят, трябва по някакъв начин да овъзмездят въображаемите добродетели на ония, които  предпочитат да съзерцават корана около петролните си извори, защото така е по-гот.

Още повече бъркат онези, които си въобразяват, че търпимостта, благородството и отстъпките на развития свят ще тласнат другия – варварския и  първичния към развитие /ау, какъв ужас, ние, развитите не бива да говорим така, не бива да назоваваме нещата с истинските им имена/.

….

Тъкмо обратното. Отстъпките на развития свят ще бъдат изтълкувани като слабост. Като доказателство, че развитият свят въобще не е развит, а слабее и се разлага, защото е порочен, докато първичният побеждава, защото е нравствен и защото вярва.

Какво ще направят мюсюлманите когато им бъде позволено /ако им бъде позволено/ да си имат особени помещение за молитви в училищата, университетите и на работните си места. Или пък ако им бъде позволено да изпращат жените и девойките си в светските училище покрити с чаршафи.

Дали ще си рекат „ Брей в каква демократична държава сме попаднали, колко са благородни гражданите й, какво търпимост проявяват, добре е да бъдем като тях”

Не, разбира се. Друго ще си рекат : „ Аллах акбар – ето какво ще си рекат – пак надвихме гяурите „  И ще започнат да се готвят за нови победи над неверниците.

Отстъпките няма да спрат терористичните атентати, тъкмо обратното.

Защото причината за тези атентати не е верската нетърпимост на развития демократичен свят. Нито пък агресивната политика на САЩ, Израел, световното еврейство и световния капитализъм.

Защитата на човешките достижения /европейските, цивилизационните/ трябва да следва две - три простички и проверени правила.

-         Никакви отстъпки пред варварството. Без разбира се, на едно религиозно мракобесие да се противопоставя друго – нашенско си. Нито пък като едно се заменя едното с другото.

-         Да се оказва всякаква помощ и подкрепа за онези които се стремят да достигнат развития демократичен свят и да се присъединят към него

Това всъщност са стари, познати неща, „доктрината Труман”. Това са ясни, разбираеми, разумни и смислени правила. И не са толкова много. Две или три са. Чудно е защо развитият свят толкова трудно ги следва и толкова лесно се отмята от тях.

Може би тъкмо защото са ясни, разбираеми, разумни и смислени.

 

Иво Беров