unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

6466 Посещения

наглите

Иво Беров

 Орлов мост против Наглите

 

Ела тук бе дееба с ударение на Е при „ела”.

Айде приказвай ти бе, да те Еба – с ударение на Е- този път при „еба”

 Властта на наглите...

 

  Такива думи като „еба”в заглавие не се слагат. Не би трябвало. И не само в заглавие не би трябвало, ами въобще никъде не би трябвало да се слагат.

Само че тук, в България, нещата за различни.

Тук такива думи могат да се сложат навсякъде.

Защото не са взети от случайни места. Не са взети от долнопробни кръчми, махленски разправии, чалгаджийски купони, мутренски сбивания или курвенски раздумки.

Взети са от устата на министъра на културата на република България. Не от министъра на земеделието /ами селянин, кво да го правиш/, нито на вътрешния министър /полицай, кво да го правиш/, или пък на военния министър /военен, кво да го правиш/. От министъра на културата са взети.

Взети са също от устата на министър-председателя на република България.

И оттам.

Това, че този министър на културата се казва Вежди Рашидов не го прави по-малко министър. Само го прави по-малко на културата.

А това, че този премиер се казва Бойко Борисов не го прави по-малко премиер. Само го прави повече Бойко.

...

Е, да и те са хора. Всеки му се случва да изпсува или да каже нещо не на място. Ако си ковеш нещо в къщи и си удариш пръста няма как да не извикаш едно фак, шит, мама му дееба или нещо подобно, дори да си министър, премиер, или нещо подобно. Случва се и когато се отпуснеш сред близки и приятели.

Само че българският министър на културата каза „Ела тук, бе дееба мааму” с ударение на „е” при „Ела”, не сред близки и приятели, а при тържествено връчване на награда.

Само че българският министър-председател рече „Айде говори ти бе, да те Еба /с ударение на е/, на своя най-верен сподвижник Цветанов не на някоя приятелска сбирка, а в нощта на изборите, когато стана министър-председател на република България. И каза „айде говори ти бе да те Еба” пред всичките камери и микрофони на същата тази република България.

Която се направи, че не го е чула. Или го чу, ама никак не се впечатли.

Веднъж дори английският престолонаследник се изпусна пред микрофоните и издума нещо като „проклети журналисти”.

Само че при него това беше изпускане. Изцепка някаква.

Докато при нашите това не са изцепки или забежки. При тях това е същност, знаем си ги.

Същност, която съвпада, взаимодейства и може да онагледи друго едно явление. Което от своя страна обобщава всичките подобни изпускания, изцепки, странности, обратности и чудесии:

-         Министър-председателят на България се тюхка защото,  Англия изоставала в нещо си „ау, ау, ау”, дава акъл на Германия и поучава Европа. При условие, че България все повече затъва в икономическото блато, без никакви признаци и надежди за измъкване. При условие, че страните които са в криза и търсят заеми са в пъти по-добре от България. И като икономика, и като дередже /жизнено равнище/ на хората.

-         В неделя по иначе много приятната, прохладна и живописна пътечка от Владая към Златните мостове разни полумутри и полупростаци, а и съвсем такива, се изкачват, докъдето могат, с високопроходимите си  джипове, разстилат пищни трапези, пускат чалга и оставят след себе си опустошения и боклуци. Същият ден, макар и на друго място Витоша пламва.

-         Началничката на Битиви Вики Политова има 190 400 акции в банката на Цеко Минев, но въпреки това заявява, че няма нищо общо с вземането на страна при споровете около закона за горите и че телевизията Битиви била национална.

-         Групировката ТИМ си присвоява почти законно Морската градина във Варна. Премиерът, който иначе много се дуe против заменките на морето, този път си трае.

-         Олигархът Манджуков си купува от православната ни църква звание и обществено положение. Грях известен като симония. /Библейският Симон пита Христос дали може да си купи Свети Дух /

-         Бойко Борисов заявява, че Австрия има 12 000 километра писти. / Обиколката на земята е 30 942 километра /

-         Бойко Борисов обяснява сегашното рязко поскъпването на тока с лошите закони, приети от Тройната коалиция и с лошата приватизация на Костов.

-         Водещата Диана Найденова, която разпита един от протестиращите така, както нацистката надзирателка Елза би разпитала някой концлагерист-евреин се направи, че се извинява, като при това уж извинение отново се нахвърли върху евреите, тоест върху протестиращите.

-         Бойко Борисов обяви, че неговият благодетел, човекът който го направи свой охранител, а после и Главен секретар на МВР, Негово Царски Величества Цар Симеон Сакс Кобургготски бил мутра. Като уточни,  все пак, че бил „политическа мутра”. Може би за да не го смесва с другите мутри в управлението. Онези, истинските. Бившите шефове на охранителни фирми. Впрочем кои ли бяха те ?

-         А в Брюксел министър-председателят на България издума такива неща, че...

  Изброяването може да продължи. И ще продължи. Утре, в другиден, най-вероятно днес, а най-късно до края на седмицата пак ще има нещо подобно. Пак ще има някоя невъзможност, обратност, пошлотия, простотия, изцепка или издънка.

В основата на които стои едно общо явление, което ги свързва и ги прави възможни.

Наглостта.

Наглостта на простаците.

Вече бях писал за властта на простаците – виж тук. Но нещата се развиха.

 Количествените натрупвания / по Хегел, не по Маркс /доведоха до качествени изменения. Натрупването на простотия доведе до нещо друго. До наглост.

Те вече не се притесняват, не се съобразяват, не се преструват и не се прикриват.

Няма смисъл да си дават тоя зор. Няма кой да ги съпикяса.

Всяка развита и цивилизована държава е създала своя прослойка от културни и образовани хора, които имат достатъчно влияние и тежест, за да накарат овластените простаци, ако не да се облагородят и освестят поне малко,  то барем д се съобразяват с общоприетите, изпитани и отработени с времето начини на човешко общуване. Да сдържат първичните си пориви и склонността си към просташки изцепки.

В България такава прослойка няма. Истински даровитите и образовани хора /сещам се за Явор Гърдев, Теди Москов, Александър Морфов, Мариус Куркински, Калин Терзийски примерно / тихо си творят или в чужбина, или в защитени от обществените ветрища медийни, театрални и писателски кюшета.

Напред са се изтъпанчили други. Някога подигравателно ги наричаха полуинтелигенти/Какво им беше „полу”-то, това ясно. Какво интелигентното – това не/. Наричаха ги също граждани от селски тип. Те пък започнаха да се представят като граждани за европейско развитие. Без да има никакво развитие и без да се разбере какво, аджеба,  им е европейското.

Всички те се самооблащават като елит – тоест отбрано общество. Хора, които са известни /най-вече с това, че са известни/ и  успешни. Все образци за пример и подражание.

В действителност сган от напористи, нахални, решени на всяка цена да пробият бездарници,  които се подвизават като артисти, журналисти, режисьори, писатели и общественици, и които не са лоши или зли само защото нямат ни най-малко представа за добро и зло.

Утайка, която след едно непризнато, но добре познато по нашите места властово загребване с черпака /абе тоя е наш човек, назначи го там някъде, а оня го набутай някой европейски фонд/, изплува най-отгоре и започва да се пени като каймак.

Та тази ли сган да съпикяса министъра на културата ?...

     Че нали тя се изтъпанчи на по средата на обществения мегдана тъкмо след министерското „ Ела тука, бе мааму дееба”. Че нали тя се разприказва тъкмо след премиерското : „Айде кажи ти нещо, бе да те Еба / с ударение на „е”/

     Кой друг да съпикяса наглостта на овластените. Журналистите ли ? В България журналисти, като изключим разни странници, които пишат по сайтовете, просто няма. Освен ако за журналисти не се броят корпоративните кучки, готови да лаят и да хапят колчем нещо чуждо мине покрай иззидания от далавери, измами и лъжи корпоративен дувар. Или онези иначе никак тъпи призрачно-тъжни същества, които си кютат по държавни, а и по частни медии, уплашени за насъщния. Или пък сутрешната отврат на Битиви. И Милен Цветков като единствено изключение.

    Кой остана ? Парламент ? Партии ?

Парламентарното мнозинство е придатък на Бойко Борисов. И колкото това да изглежда  труднопостижимо – мнозинството е по- тъпо и безхаберно дори от водача си. Опозиционните партии пък са или подобни на властващата, или изтъркани, уязвими и безпомощни.

 Така че при между Бойко Борисов и народа / подавляващото мнозинство българи / няма никакви прегради, пречки, ограничения и условности – нито като цивилизационни натрупвания, нито като отстояваща ценности просветена прослойка, нито като независима журналистика, нито като политическа опозиция.

И в това общуване между народ и водач изразът„да те Еба” с ударение на „е” бива и довод, и приятелска закачка, и увещание, и изблик на трогателни чувства, и каквото щете, но не и простащина.

Както и всички останали простотии, които са разни други неща, а не простотии. Какви точно неща – те –народ и водач - си ги знаят. Те си ги разбират. Както Самият Той сподели : „И аз съм прост и вие сте прости, та затова се разбираме”. Ако беше казал : „и аз съм простак, и вие сте простаци, та затова се разбираме” може би нямаш да бъде по-далеч от истината. Дори по-близо май щеше да бъде.

Има нещо, което разните му наблюдатели, политици, тълкуватели, коментатори и така наречени журналисти се правят, че не разбират. А може пък наистина да не разбират.

Сегашните бунтове на младите хора в България, бунтовете онези които се събират на Орлов мост се не толкова заради закона за горите.

Просто част от българското общество – по-будната, по-неизхабената, по-образованата, по-смислената и по-младата почувства наглостта на властващите простаци, осъзна я и отказа да се примири с нея.

Което е първата добра новина за България от много години насам.

 Допълнение :

Мина седмица, откакто написах : „Утре, в другиден, най-вероятно днес, а най-късно до края на седмицата пак ще има нещо подобно. Пак ще има някоя невъзможност, обратност, пошлотия, простотия, изцепка или издънка.”

 Ами случи се.

Невъзможност – Мирослав Найденов нагло излъга, че за прокарване на просеки трябва разрешение от Министерството на Околната среда и Водите.

Простотия – същият каза на протестиращите, че е по-добре да отидат да гасят Витоша, отколкото да си чешат езиците.

Обратност – Вместо да отиде в началото и като бивш пожарникар да помогне за гасенето, Бойко Борисов отиде при пожара чак когато той беше овладян, за да се изфукат

Изцепка – щял да угаси пожара за три часа.

Какво ли ни още простотии ще направят наглите утре и другиден. Или в следващите часове ?

borisov-cvetanov

 

  

     

 

 

Още статии от този автор