unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

274 Посещения

на джендъра джендъровото

Интересни Времена

                                        На джендъра джендъровото

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

Христо Слави Рачев

 

    Старецът ми разказа история си, докато играехме шах. Гърбав е, но не грозен. Някакво пенсионерско вестниче му внушава, че лукът носел дълголетие. Има красиви едри ръце на далеч по-голям мъж. Дълги пръсти, които на са му помогнали да се задържи падайки от ябълково дърво. Контузва се тежко. Сгънете дланта си и ще го видите как се придвижва под прав ъгъл, усмихнат, пращящ от здраве. Изглежда доста страшен с тези изкуствени зъби. На всичкото отгоре е на деветдесет и две години. Не чува и като всеки бивш моряк с гърмящ глас настанява лятната обикновеност на ежедневието в душния следобед. Някъде в ендшпила изревава, имам една женичка в село Сърнево. Като си тръгвам винаги плаче за мен. Размества челюстите. Но имам още една, в това село зад хълма и тя ме обича. Вече съм погребал пет жени, усмихва се със сардонична усмивка, леко клати глава, допускам начален паркинсон и обявява, че от както се помни се радва на най-хубавия секс с тези две баби, които са по на осемдесет и две години всяка. Проявявам интерес, сигурен ли си, че правиш секс или само се пощите. …Ооо, дали съм сигурен, мисля да ги събера заедно, но не знам дали няма да ме подгонят с гьостерици. Малко са старомодни. Дълга пауза, като разглежда продължително позицията извиква: Това ли ме е сполетяло – мат след три хода. Долното чене се показва за последен път. Лъх на лук.

Тук правилото, да притежаваш, значи да се разочароваш не важи. Воплите на умиращото тяло, нещо като трета „патетична“ възраст е, по-скоро движение по инерция, без горивото на хормоните. То е гротесков акт в предверието на некрофилията, толкова е лишено от красота, че може да събуди само любопитството на сексуалния патолог. Бих промушил една камера да видя тази симфония в картини, с всички рискове да получа нелечима психотравма и срив на изградените ми представи за красотата на женското и мъжко тяло. И великият Чайковски е бил поразен от силата на страстта към своя племенник. Споменавам това по адрес на свирепите антиджендър моралисти, които са всъщност лошо гримирани расисти, не понасят различното. Отдавна съм проумял, че истините изпълзяват убедително най-вече от личната драма. Да приема ли на вяра, че след двадесетина години хората ще бъдат свободни от всякакви религии, догми, фанатизирани типове и най-накрая ще бъдат оставени намира. Да откриват постепенно с възрастта, това, което триковете на гените са сътворили. Да успеят да преглътнат обидата, първо, че са родени. Второ, че са различни.

А до тогава да се наслаждаваме на живота. И понякога на фотографиите, които публикува Владо Венков, макар и да не вирвам одобрително палец, под всяка черно бяла Лолита, всеки избран от него кадър, е сюжет за роман, където бермудските страсти са стаени в полусенките. Не очевидното, а загатнатото е силата на тези етюди. За останалото се произнася въображението. Някой трябва да благодари на Владо, считам това за справедливо. Камерманите ги разбираме тези работи. Цял живот сме работили по едно направление - красотата. Правя го еднократно, но настойчиво. Бих пожелал още по-интересни и смели хрумвания на майстори на актовата фотография, къси разкази, качествена поезия. Толкова сме посивели от социализма, че това се е отразило на архитектурата, морала и вкуса ни към стила на обличане, въобще към живота. Естетиката на отминалия социализъм остави опустошени и подтиснати хора. Как ли преживяват дните си лица лишени от желание да прегърнат любимото същество. Тези изсъхнали, закапечета, политрузи, макаренковски подлеци готови да съдят другите, поради невъзможността да изпитат страст. Всеки свръх моралист, фюрер или духовен прелат, който размахва членове от наказателния кодекс, или моралния кръст, трябва да се запита образно, дали подобно на Хитлер, не пикае върху съпругата си. И всички онези селяндури с недоразвито либидо, които се угояват по ресторантите и интелектуалците лишени от сексуална енергия, които многозначително, нали са умници, всъщност осъдително се произнасят за джендъра, да си помислят изпитват ли трепет при вида на красивото човешко тяло. Значи шведите, естонците и повечето от европейските народи не виждат проблем, българският чукундур е провидял. Все си мисля, че не ни отива, на турците по им приляга, особено като гледам как се преметна цялата им демокрация. Хора ли са това, дявол да ги вземе или всъщност точно те са истинските животни. Те ще определят правилата, те ще са цензорите на личната ми страст и ще надничат през ключалката. Или бабите омотани в черно, погрознели още в първата брачна нощ, фиксирали този лицев образ на огорчение за цял живот. Та мога да приветствам бабетата и деветдесет и две годишния сатир, който изкупува греховете на толкова лишени от емоционален живец българи. Дай боже всекиму. На джендъра джендъровото.

А на плажа Хармани в Созопол е пълно с голи тела. Съблечени от социалната си принадлежност, а бе доста са плътни, ни подсказват една по-оптимистично бъдеще. Хората се галят с погледи, харесват се, излъчват някакво първично щастие. Дечицата крякат, погледнати от ракурс, всички цапкат в плитчините на живота. Хипи поривите и въобще всякакъв промискуитет за мнозина съвсем не е чужд. Доста народ е заченат тук, схоластичните забрани са оставени в градовете. Рядко се чува българска реч, най-често произлязлата от нея руска модификация.

Коментари