unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

8144 Посещения

На фустана ти тегеля изгори на мен джигеря

Иво Беров

„НА ФУСТАНА ТИ ТЕГЕЛЯ ИЗГОРИ НА МЕН ДЖИГЕРЯ”

 

/Откъс от проект за усвояване на пари по европейска програма/


Знаете ли защо бай Ганьо не обичал пианото ? Да ви припомня. Защото “звуковете му се пресичат: бутнеш клавиша …и се пресече, друго нещо е хармониката. Като си туриш пръста /на клавиша/- натискай майка му стара! Половин час да ти бучи, натискай, извивай на талази, додето ти дойде кефът! А пък с пиано - дрън, дрън, вятър!

Това, че пианото е дрън, дрън, вятър е доста точно музикално наблюдение от страна на прочутият българин. А е точно, защото е отбирал от музика, човекът и много я е обичал, както свидетелства и Алеко в разказа си „бай Ганьо на гости у Иречек” :

„Кой? Бай Ганьо ли? Ами че ако бай Ганьо не обича музиката, кой други ще я обича? Кой други е можал да внуши на циганите, сиреч на музикантите, такъв респект към себе си, както бай Ганьо? Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная ти цигулка, запищи онзи ти кларнет!

Снагата ти е топола,

на мойто сърце кат два кола.

На фустаня ти тегеля

изгори на мен джигеря...



Заслужава си човек да припомни тия редове на Алеко, за да се види, че това, което се случва в днешните мутротеки и чалготеки се е случвало по нашенско още преди век и нещо си.

Други неща не са се случвали преди век и нещо си, обаче. Тогавашните български правителства, може би защото не са разбирали твърде от пазарна икономика, либертарианство, фючърсни сделки и европейски програми, са решили, че не бива да дават парите на данъкоплатците за мутреси, за мутри и за цигани, „сиреч на музиканти”, както се изразява Алеко, нищо расистко тука, та затова са ги давали за музикални училища, за рисувални училища, за художествени галерии, за университети, и за истинска музика – между другото в България са били поканени много чешки музиканти да обучават надарени българи. От творческата близост на български и чешки музиканти се появяват прекрасните хора на Дико Илиев, например.

Това с чешките музиканти, между другото си е било нещо като европейска програма за развитие на българския музикален бизнес. Само дето в страната са идвали европейски музиканти, а не европейски пари. А какво щеше да се случи, ако бяха дошли пари, а не музиканти ?

Ами най-вероятно парите щяха да отидат у бай Ганьо. Човекът, който разбира от музика, защото е изпотрошил с музика сума ти стъкла . Човекът, който много добре схваща пазарните предимства на хармониката пред пианото.

И който в някой проект за усвояване на парите по европейски програми вероятно би написал следното :

В моите звукозаписни студия ще се дава предимство на хармониката. Защото като си туриш пръста на клавиша - натискай майка му стара! Половин час да ти бучи, натискай, извивай на талази, додето ти дойде кефът! А пък с пиано - дрън, дрън, вятър!

И би препоръчал своите мениджъри по следния убедителен начин :

Моите мениджъри умеят да мотивират творците.  Кой друг, освен моите мениджъри биха могли да внушат на циганите, сиреч на музикантите, такъв респект към себе си? Само като им мигнат с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная ти цигулка, запищи онзи ти кларнет!



„ Огън ! Огън ! Завий оная ти цигулка, запищи онзи ти кларнет !”

Е как при такива убедителни доводи да не дадеш един,  че и два, че и три милиона държавни пари на тия папищаш мениджъри и баш продуценти.

Та след Новогодишното слово на президента да не звучи Дунавското хоро, а пазарното :

„Снагата ти е топола,

на мойто сърце кат два кола.

На фустаня ти тегеля

изгори на мен джигеря...”

Честита Нова Година, скъпи сънародници, братя и сестри.



И все пак не са им давали пари. Тогава де, когато се е строяла България. На циганите, тоест на тогавашните пайнери не са има давали пари. Тогавашните управници за били образовани хора - изучили се в Европа повечето. А пък и Фердинанд, и Борис, с всичките им кусури са били от стари и прочути европейски родове. И единственият народен управник – всъщност съчинителят на хита„Зелен листец” е бил достатъчно далновиден, за да тласне страната към Европа, а не към Анадола с нейните кючеците или към Русия с нейните казачоци/ За Стамболов става въпрос, ако някой не се е досетил/. Затова управниците от онова време с право са наречени „ Строители на съвременна България”



Ама мутрите и мутресите с техните мутренски свирни и свирки, ама певачките с техните певачески маками, ама кючекчийките, с техните гюбеци били пазарни. Вървежни били. Търсели се. Продавали се били.

И затова бивало да се подкрепят. / Те и гювендиите е джадиите също са пазарни и вървежни между другото, само дето не са се досетили да кандидатстват за пари по някой европейска програма. Ма то не е късно/

А пък класическата музика, не била вървежна, защото пианото, нали “дрън-дрън, вятър”

Това разправят почитателите на гъгнивите маками, на въртеливите хълбоци, на клатещите се силиконови кълбета, на писукащия кларнет, а може би на либертарианството, фючърсните сделки и слОбодния пазар.

„ Тук няма нравственост, няма култура, подкрепят се печелившите проекти -думат те -  правилата са за всички, каквото пощат потребителите – това им се дава, искат тикви - на им тикви, искат кратуни – ето им кратуни, искат цици – на им цици, като не щат Сметана, нанай Сметана, нищо лично, просто бизнес.  / СмЕтана е чешки композитор, оня дето бай Ганьо не успял да изсвири, нищо общо със сметАна/.



Добре, да оставим настрана нравствеността, културата и прочее тараляснически отживелици. Да подминем явното противоречие – да се подкрепя нещо, което и без това си било успешно и значи няма нужда от подкрепа.

Пак доводите на тия, които одобряват отпускането на европейски пари за чалга издишат.

Защото нито простотиите са чак толкова пазарно успешни, нито пък истинските ценности нямат пазарен успех.

За една година една песен на една Ивана /чалга певачка това/ е събрала в „ютюба” около 80 хиляди посещения. / С песента „Сълзи и шампанско”. Не съм я  слушал, предполагам някой реве и пие шампанско, защото „на фустаня ти тегеля изгори на мен джигеря” /.

Толкоз. Вече никога никой няма пак да слуша тази песен.

Сметана / да не го сбъркате със сметАна/ са го слушали тази година примерно стотина души. Българи. Или петдесет. Или пет. Но следващата ще го слушат още толкова. Ще го слушат и след десет, и след сто, и след двеста години. И накрая Сметана ще събере много повече посещения от Ивана. Всъщност той вече ги е събрал. Всяка негова творба е слушана средно от пет милиона души. Значи е вървежен, човекът. Значи е пазарен. Само дето го няма, за да си събере парите от прослушаните „парчета”. Но пък е имало кой да го подкрепи докато е бил жив.

Кой ли би трябвало трябва да подкрепи незнайния български Сметана / Или Фазил Сей, или Глен Гулд, или Кейт Джарет, или Елен Гримо /, вместо знайните Ивана, Мия, Сия, Оставия и Оправия.

Кой ли би трябвало да подкрепи оня даровит младеж, който съвестно се упражнява в някое музикално училище и вдъхновено изпълнява Сметана и Шопен в някое прашясало читалище пред десетина познавачи и любители. Оня който с течение на времето ще събира все повече посещения, ще бъде пазарен, ще бъде вървежен и макар да го няма вече, светът ще дума за него : „ Знаем, знаем, прочут български композитор „ / Стига с тоя прочут Стоичков и цървулските му псувни, моля ви/. Кой ли би трябвало да подкрепи оня полуглух композитор-пенсионер, който брои парите си за парно, докато в главата му звучи рапсодия Марица, примерно.

Ами обединителят на поколенията – минали и бъдещи, онзи, който пази, съхранява и предава достиженията и ценностите на тези поколения, оня който, също като извечните музикални творби не изчезва с времето.

Кой е той ли.

Ами държавата разбира се.

И като спомене държавата, човек се сеща за нейния министър председател, за това какви сластни погледи разменя с Цецка Величкович, за посещенията му в чалготеките след изборни победи и за началниците на Пайнера освен това, а и за някои техни роднини също се сеща.



Убиват, тъпчат, мачкат, унижават и се подиграват с остатъците от българската култура. С парите на данъкоплатците – българските и европейските подкрепят и подпомагат израждането на България.

И думат : „нищо лично, просто бизнес”

На такива бива да им се рече – вие простаци – нищо лично, просто изконна, позната, вехта, отвратителна, отблъскваща байганьовщина. За съжаление овластена.

Иво Беров