На 8 юли 2025 г. напуснахме социалистическия приют за умствено изостанали.
Ликувайте българи!
Христо Слави Рачев
Завидуйте, я гражданин Европейского Союза!
Русия отне на България всички мигове и преломни моменти, в които можеше да поеме пътя на свободна демократична държава. Днес вероломно ги отнема на Украйна.
Европа вместо да ръкопляска продължително на Зеленски, да бе пляснала в самото начало Путин.
Утешаваме се с публицистика в ла минор, дъвчем овехтели марули овкусени с фейк новини; през това време ни поглъщат сегашното и бъдеще време. Няма да дочакам подем, или интелектуален възход на българския род. Ще плащаме и ще ни плащат в Евро, това още не означава внезапен икономически скок, по-скоро ще е нестинарско подскачане, болезнено припарване от балкански страсти, хванати гуша за гуша, всеки да се пита, кой е виновен. Но е добро начало да прелетим над горящия обръч накичен с рубли.
Завидуйте, я гражданин Европейского Союза!
Властта е странен субстрат, трудноусвоим; придобиеш ли я, тя се превръща в най-съвършената фирма доставчик, български Fedex, поръчваш и получаваш всичко, за което си мечтал. Обезкосмените блондинки с безизразни очи на Хъски и лицеви срамни устни пристигат веднага, можеш да поръчаш и заграбиш властта на друг по-астеничен властолюбец. Да уцелиш смъртносно, от невъзможна дистанция, конкурент, партийна група, така че следствието да хукне в обратната посока, докато безсрамно твърди, че работи във всички посоки. Това ме подсеща, че е време да започнем да се тревожим.
Пеевски се разпява само с един рефрен, той не може да говори, той дъвче; закусва с омлети и котлети, обядва с терени, фабрични сгради, бизнеси, кметове…и най-вкусното – тънко нарязана на парчета власт.
В Русия безплодно умуват, кой е следващия възможен президент. Там от дълбините на историята изскача, познатата от векове типология. Путин или Разпутин. С Брежневу по прежнему. Това е, другото е в затвора или в летежна летална фаза от висок етаж. Ние също сме трудни, но сме малко по-на запад. Над нас, някъде през Велинград, се пресичат меридиан 24 и паралел 42. Това ни е опазило очите кръгли, оттатък Черно море очите стават монголоидни и коварни. На българския народ, думи като култура, интелигентност му звучат като чуждици. Не знае какво точно означават, не харесва умерения и спокоен дипломат от кариерата… тоя нема да свърши работата…. Народът възпроизвежда винаги интегралния образ набит в черепа му, от перипетиите с околните, от семейната и обществена среда.
Страхува се от гръмогласния, корпулентния, навежда глава пред “коравия”, загубил е сетива, кога го лъжат, плашат, тревожен е, нощем хърка през деня кърка и винаги готов да открадне.
Това пак ме подсеща, трябва да се тревожим, но и да се посъберем. Особено тия дето знаят, че нямаме нужда от кандидат президент, хилав ерудит, който ще се издъни. Нужен е физически здрав българин, който вече има авторитет, няма чип татарски нос, има нисък силен глас, не врещи като коза, по-висок е от Иво Никодимов, дето завършва досадно маниерно с провлачане последната дума от изречението, няма и не получава рубли в сметката си. Без особено значение чии кандидат е, но пък обезателно трябва да знае къде точно се намира Европа, с кого граничи Украйна, за да не се заблуди в тъмното и започнем да се въртим като дервиши на едно място. Евро става българско настояще, ние си оставаме в миналото. Във Възраждане ще продължават да се мъчат с мъчителното седалищно израждане и безогледни лъжи. Удариха си задниците в тавана. Тъпоиноидите се преброиха и дотук. България може да се огледа по-спокойно, да оцени щетите, с кого да запълни опустелите села и градчета, как да стимулира всенародния секс, да изгради “посади” – време и мястоубежища за любовни срещи, да напълни язовирите с прясна вода. Но да се знае, докато българската земя не се огласи от страстни вопли и бравурен секс, не обучим и впрегнем хиляди бебета да изтеглят затъналата държава – скоро еврохайр няма да видим.
П.П. Легнал по гръб плувам към Грузия. Вперил съм поглед в небесната бездна. В ушите имам тапи. Чувам само двутактовия мотор на сърцето си. После главата ми завива към Босфора, накрая казвам на хоризонта довиждане, гърбът ми се хлъзга по пясъка…озовал съм се на нудисткия плаж, пред внезапно и безмилостно затлъстели хора.