unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

909 Посещения

не, ама да

Иво Беров

НЕ, АМА ДА
Е, не,
Всичко това са мисловни калъпи, в които се пъха меката, лепкава, податлива, безвидна, слузеста, първично-клетъчна и търсеща лениво спокойствие разсъдъчност на човешките множества.
Нищо нямало да бъде същото, €“ точно обратното, всичко ще си бъде същото и още по-същото даже.
Всички големи порАзи в човешките летописи€, като се почне от онези, пратени срещу Египет от Юдейския бог, мине се през Черната чума на късното средновековие, та се стигне до световните войни и комунизма, нищо не са променили. ПорАзите.
Вярно, седемте египетски бедствия спасяват евреите от робство /ако преданието е вярно/, но иначе нищо не се променя.
Вярно, след черната средновековна чума следва Възраждането, но само за някои, за други иде многовековно робство.
И какво стана след милионите жертви на Първата Световна и Испанския грип ? Европейските множества, скупчени в национални държави преоцениха ценностите си, осъзнаха стойността на човешкия живот, преосмислиха битието си и започнаха Втората Световна Война- майтап бе, извънземно.
Вярно, комунизмът рухна, но поради стопанката си пагубност, не защото на човешките множества са им уврели главите били, тези глави продължават бадева да си врат, €“ наблюдЕте всичката Източна Европа, да не споменаваме за безнадеждната Русь.
Всъщност след най-голяма порАза на всички времена - Втората Световна се беше създадено нещо ново и добро, то се появи се бавно, мъчително, с много кандърми, условности, напъни и зорове - Обединена Европа беше създадена. Но и това добро нещо май е прекалено добро за податливата и нефелна човешка мисловност и ако националистите, така наречените консерватори и българските социалисти след Заразата все още на се ревнали открито срещу Съюза, /вече прорекоха разпаденото му/, то е може би защото тя, Заразата, плъзна / Унгария на комунистическия Орбан е изключение/ тъкмо при любимите им национал-консерваторски водачи - Салвини, Борис Джонсън и безподобния Тръмп.
Хората щели били да погледнат в сърцата и душите си и да преосмислят битието си. Глупости на слайсове и търкалета.
Разбира се, че няма да погледнат из гореспоменатите дупки, тоест души. И ако някои от тях все пак разхвърлят покривалото от клюки, купони, мачове, заплати, служебни и лични успехи, возила, сериалчета, парцалчета и всякакви подобни човещинии /децата тук са все пак най-смисленото нещо в целия този хиляди пъти притоплян гювеч/, за да видят какво има отдолу, с потрес ще се натъкнат мухлясали кухини и после ще побързат да ги покрият отново със същите овехтели покривала и да засърбат отново същия този вмирисан гювеч.
Ама моля ви се, щат ли почитателите на Цецка, Мецка, Ана, Диана и не знам кои си още певчески гювендии, да се заслушат и развълнуват от Апасионатата на Бетовен. Хайде холан. В едно от най-гледаните ни национални телевизии, по-гледана от БНТ, водещата беше поканила мис България Незнамкоясигодина да сподели какви са любимите й книги. Поврага.
Хората щели били да се сплотят. Че защо. И как ? Цялото това умилително песнопение по балкони и обществени мрежи, което никому нищо не коства е много повече себеизтъкване, нежели желание да се подкрепи ближния : "€žвижте ме как пея, вижте ме как живея, ама съм готин, нали, пък и съм добър, и какво семейство имам само пу-пу да не ми е уроки, а вие бъдете като мен и се дръжте, дръжте се, кураж". По повод куража въпросът е би ли могло да се мине без тая пошлотия, песента имам предвид и отговорът е не, не би могло.
Малее, какво жертва само на президенти и премиери - дали били две от заплатите си другиму. На ония други, които трябва да работят повече от година за да припечелят толкова, колкото те печелят за седмица. Имаше по комунистическо един лаф, свързан със смертелно скучния сериал на Иван Славков,€“ любимец на трудещите се маси от телевизията, чиято посредственост навърши 60 години. Хиляда и триста и трийсет и пет от тях, се казваш сериалът. Хиляда и триста €“ прибираш си в джобчето €“ и трийсет и пет от тях хвърляш на простолюдието,“ така думаха хората извън телевизионният слугинаж на комунистическата върхушка. Та и при нашите сегашни обемисти бизнесмени и меринджей така. Хе-хе, що не вземат да пуснат сега части от тоя сериал, като празнуват с такава буйна страст тази 60 години подмазвачество, посредственост и срам.
...
Стремежът към заедност, породен от клетъчен страх обикновено се насочва към унищожаване на заплахата, истинска или мнима, но когато заедността е противопоказна за здравето и безсилна пред заплахата, тя ще се разпадне на потайна, или неосъзната гузност, когато пак на клетъчно равнище хората си припомнят колко жалки са били по време на бедствието.
Щели оттук нататък да започнат да уважават можещите и знаещите, ама верно ли бе, ще загърбили били мачовете и ще хукнели били по симфонични концерти, оттук нататък щели били да дават пари на лекари и учители, а не на футболисти и певачки, младежите щели записват ядрена физика, квантова механика и вирусология, а не икономика и право, как ли пък не.
Една от основните тревоги на телевизорите и обществото ни 刓 какво щяло сега стане сега с футболните първенства, отбори и мачове “ мале, мале, €žза народа загуба велика€“, както би рекъл хаджи Ахил.
...
Да не подминем и тези, които би трябвало и биха могли да погледнат истината в очите и да я изкажат - не политиците, те са длъжни да гледат встрани и да лъготят “ за така наречените интелектуалци и за писателите иде реч €“ всички те, без изключения никакви/ ако съм пропуснал някакво различие, опровергайте ме/ не запълват зиналите дупки, да не река зиналите духовни бездни със съдържание, а мацат вехтото покривало, което ги скрива с изкуствени шарки и потискат смрадта му с изкуствени благовония, за един Господинов се сещам, ама и останалите са бетЕр от него /младите да не бъркат с бЕтър/ и всички те, също като политиците се нагаждат към простолюдските потреби, защото бива да откликват на народните мъки и тревоги, както им повеляваше, повелява и сега непреодолимият социалистическият реализъм.

 

Щели били да се сплотят семействата - принудителната близост влече наприязън €“ - това не го ли знаехте.

Посредствени в живота, посредствени в болестта, посредствени в смъртта, няма го онова чутно "€žризата да ми се белее, перчемът да ми се ветрее", животът стана прекалено важен и ценен, в смисъл направо надценЕн, хората отвикнаха да умират, не съумяват да приемат съдбата си спокойно и достойно.
Нищо нямало да бъде вече същото, хората щели били да излязат от бедствието променени и одухотворени, може би, едва ли не, всъщност как ли пък не, същите ще си бъдат, още по-същите даже и точно това би било добрата новина, защото е голяма вероятността хората да станат по-лоши, сгушвайки се в националните държави като костенурки в черупките си, със стълкновенията и войните като сетнина / само да подскажа - САЩ и Китай не биха стигнали по-далеч от търговските караници и разпри, ако са обвързани икономически както сега и нищо не би им попречило да стигнат много по-далеч, ако не са обвързани, а това важи за всички държави./

Щели да се сплотят семействата - принудителната близост влече неприязън, това не го ли знаехте.


А положителната нагласа е изопачена душевност, тя е противоестествена, тя е отхвърляне на неизбежното, ами ще се мре, това е, ако не от корона вирус, то от егене и всякакви подобни и не би ли трябвало неизбежното да се приема достойно и спокойно, с бялата риза и сресания перчем, без това да има нещо общо с църковните суеверия.

И нямат свършване гадостите, сега пък някакъв меринджей се разшета из общественото пространство, та и до Бойко стигна с предложение старите хора да се запратят по селата или в старчески домове, та да могат младите спокойно да работят по фабрики и заводи, и тази гадост замацана като загриженост за старите, а не алчност и стремеж към печалба, и никой не се възмущава, та му минава през главата на човек светотатствената мисъ눓 €žабе хайде, няма да ли да се свърши тоя човешки род, та да се свършат и гадостите му най после, ама защо пък да е светотатствена мисълта, не е ли тя в основата на Откровението ?
И тук вече отговорът е "да"

Още статии от този автор

Коментари