Не става така, мили момчета
Момчета, защото засега момиче няма. Става въпрос за новото поколение десничари, които се появиха /пръкнаха, излюпиха, раздвижиха/ напоследък. Тези от СДС и ДСБ. И тези, които от Демократите за Силна България отидоха при Гражданите за Квот там Беше на Кунева. Щото раздвижването може да бъде и напред и нагоре, но и назад. А също и преместване. Встрани или надолу.
...
Бях се зарекъл да не пиша за тях. Защото няма смисъл. Не от тях. От писането. А и от тях също май. Защото се получава като при оная соцпродавачката, която отвърнала на вестникаря, който я заплашил, че ще пише срещу лошото й обслужване : „ Ти пиши, пиши, ама я па нема,а та четем”
А и защото всеки чете според собствените си измерения, демек аршин.
А няма по-дребни измерения, демек аршин, от оня, който те кара от всичко написано да прочиташ, разбираш и схващаш единствено това дали „ тоя пише против мен, или ме хвали”. Повечето политици единствено това разбират и схващат. Тоест не повечето. Всички.
Както и повечето хора. Не всички.
...
Бях се зарекъл да не пиша, но дойде и крахът на Синята коалиция. Явление, което все пак си заслужава още малко размисъл писания. / Макар вече да бях писал за това тук/.
Не че тоя крах беше неочакван. Напълно очакван си беше. По правилото „измисли най-тъпото и глупаво нещо” и то няма начин да не се случи. На Балканите това правило има особено сила. Особеното й е, че важи преди всичко за Балканите.
Чета „История на Балканите” от Жорж Кастелан.
Около 1377-ма година Али паша обсажда Търново, а избягалият в Силистра Иван Шишман моли султан Мурад за милост. В същото време добруджанският деспот Добротица напада шишмановата крепост Варна и я превзема. /Сигурно много се е радвал на завоеванието си/
През 1456-та година, докато султан Баязид превзема един след друг всички гръцки острови, двамата деспоти на Морея – братя на последния византийски император Константин воюват помежду си за Атина и части от Пелопонес.
Като цяло българите са помагали на турците при превземането на Балканите, защото така са могли да се справят със своя изконен враг – Византия.
Тоест не само десните партии са изчезнали поради глупост и тъпота.
…
Най-естественото нещо е християнските владетели да се обединят срещу турското нашествие. Срещу новото варварство тоест. На основата на вярата си и на общата си култура, вече европейска, наследена от Елада и Рим.
Най-естественото нещо би било ДСБ и СДС да се обединят и слеят в една партия.
На основата на общите си ценности, а също и поради заплахата България да се превърне в страна от Третия свят по образеца на Путинска Русия.
Но когато византийският император търси помощта на Запада и предлага на папата верско обединение, цариградският патриарх възкликва „ По-добре турска чалма, нежели папска тиара”.
И е прав за себе си. Защото и при турците той пак ще си остане със същите привилегии /предимства и благини/. Така и става, между другото.
„Какво като СДС не влезе в парламента, нали и Костов няма да влезе” – възкликва Петър Стоянов. И е прав за себе си. И за брат си също.
…
Не че християнските страни на Балканите не са се обединили срещу турската империя. Напротив, обединили са се. Само че с около шестстотин- седемстотин години закъснение, при Балканската война. Ама то и обединението им като войната. Балканско.
Междувременно българското царство изчезва за петстотин години, а византийската империя – завинаги.
Любопитно – за колко ли време ще изчезне българската десница ?
…
Но пък всяко зло за добро - крахът на Синята коалиция е възможност за изява на по-младите от СДС и ДСБ. / и за онези от по-старите, които не са се изхабили/
Защото ако политиката на една партия е сравнително една и съща, то при всяко поколение има нещо ново.
То е свежестта. Силата. Енергията.Устремът. Хъса.
Вярно е, че младите десни се размърдаха във времена на упадък за техните партии. Когато десницата е пред изчезване едва ли не. И не само едва ли не, ами наистина май.
Това е неприятно. Зла съдба дори. При всички случаи несправедливост.
Но това е също и огромна възможност за тях. Да вземат нещата в свои ръце. Да ги оправят. Да ги тласнат напред. Да покажат какво могат. Де се докажат.
...
С дух, сила, енергия, хъс, свежест и така нататък /да не добавяме и младежки плам, защото е социалистическо/. Това добре. Но действителността не ги пожали някак. Не ги оцени по достойнство. Обратното се получи. Като при оня, дето беше писал :
„Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи…”
И така нататък, Смирненски добре е пролетаризирал Едгар По.
Само дето в случая злодеят не е непознат, а добре познат. И черната му сянка също.
Иван Костов, разбира се.
В смисъл – ако не беше Иван Костов щяхте да видите вие колко сме добри, колко хора щяхме да привлечем, как щяхме да печелим избори след избори и как щеше да цъфти и връзва десницата. Като тиква на плет. Ама пустият му злодей – стои като телеграфен стълб в политиката и не ще да падне от самосебе си.
…
Добре, като не пада от само себе си, ние ще го заобиколим. Ще го подритнем още веднъж. Ще го заклеймим. Ще го припикаем даже. Нали между другото и затова разтурихме Синята коалиция.
…
Не става така мили момчета. Когато го няма Иван Косто ще направите същото, което правите сега, когато го има Иван Костов.
Нали него го нямаше повече от една година. Даже две май бяха. Беше се оттеглил от политиката. Съвсем се беше умълчал. И какво направи тогава десницата, тоест СДС ? Стигна до седем процента доверие. От двадесет и един процента /толкова ли бяха ?/на изборите.
Тогава упрекваха Костов, че се е надул и че го няма. Сега пък го упрекват, че го има.
Тоест за да угоди на една купчина млади и стари в ДСБ и СДС Костов трябва така да направи, че хем да го няма, хем да го има.
То вярно, че злодеите на какво ли не са способни, ама чак пък толкова…
Не, не става така, мили момчета. Това не ти е котката на Шрьодингер – хем да я има, хем да я няма, а Костов.
…
В едно сте прави. Даже в две. А и в три може би. Първото е, че проектът Костов, като влиятелна дясна консервативна партия не се получи. Не стана. Второто е, че за това си е виновен най-вече и преди всичко той.
Само че той не може да ви бъде пречка. Няма как да ви бъде пречка.
Ако искате да се изявите и да правите политика.
И тук стигаме до основното. Политиката.
…
И същият ден в който се отърваха /еманципираха, разграничиха/ от Костов, новоосвободените от неговия тежък хомот десни водаченца започнаха да правят това, което според тях е политика. Да пресмятат с кого е най-добре да се обединят и къде да намерят съюзници. Дали при ендесевистите, дали при Бойко борисовистите, дали при Меглена куневистите, или пък при Вемереотаджийте. А дали пак да не привлекат отново Софиянски и Бакърджиев. И при всички случаи Петър Стоянов.
Хубаво, правете си ги тия сметки, мили момчета.
Само че това не е политика. Това са сметки. Политически сметки или кръчмарски, но сметки. По-скоро кръчмарски, отколкото политически. И затова губите пред Костов.
…
Защото политика прави Костов. Има виждания и познания човекът, преценява, твори, мисли, дава предложения и тези предложения са смислени.
Затова той винаги ще си има привърженици и почитатели. Отделен е въпросът дали те ще му стигнат да влезе в бъдещото Народно събрание. Отделен е въпросът, че дори да влезе, това по никакъв начин не решава задачите пред българската десница.
Отделен е въпросът, че през последната година обхватът и размахът на Костов се сви от измеренията на България и на залинялото дясно, до неговите си собствени измерения.Които, при цялото му величие са по-малки от тези на отечеството му.
Същността е другаде.
Няма как Иван Костов да се смали, да се смири, да се сгъне, и да се подвие, за да се разгънете и да изпъкнете вие.
Още повече, че ако сте способни да се разгънете и изпъкнете само при условие, че Костов съвсем го няма, то значи, че сте пренебрежимо мънички.
Затова разковничето /цаката/ не е в това да изчезне някак си Костов.
Разковничето е в това той да бъде надминат.
Как ?
Ами много просто. Като разкажеш по телевизорите колко лош е той. Като го оплюеш по всички медии. Като се преместиш в някоя друга партия и повлечеш избиратели след себе си. Като разкажеш как съсипал дясното.
Шега разбира се. Или истина, все е едно.
При всички случаи преодоляването и превъзмогването бива и трябва да стане другаде. Там, където по начало бива и трябва да стават тия работи.
В политиката.
…
Само че, нека пак го кажем - политиката не се състои в това да зарежеш Костов и да отидеш при Гражданите за Европейски Развитие, или при Гражданите за Другото какво беше Там.
Освен ако не убедиш хората, че политическите програми, виждания и послания на Кунева и Борисов са по-добри от тези на Костов. Нещо, което дори най-големите врагове на Костов не смеят да издумат.
Политиката не е и в това да събереш повече свои хора, за да катурнеш на някое партийно събиране своя съперник. Това е част от политическата игра, но не е истинска политика.
Политиката не е в това да прецениш с кой да направиш завера за бъдещо управление.
Въобще политиката не е това с което се занимават българските така наречени политици и нещастното /според изследванията/ българско общество.
Политиката – това е да умение да провидиш истинските проблеми /грижи, задачи, цели/ на обществото, да предложиш разрешение на тези задачи /грижи, проблеми/ и да привлечеш колкото се може повече хора /избиратели/ за делото си.
В това отношение Костов прави политика. Може би не дотам успешно, доколкото по-скоро отблъсква хората от делото, вместо да ги привлича.
А вие ? Вие какво правите ? Мънкате, че Костов ви пречи. И толкоз. Не става така, мили момчета.
…
Все пак има някакви остатъци от онова, което умира последно. Има хора от новото поколение, което все пак правят политика. Това са Радан Кънев и Петър Москов. Напоследък Петър Москов става все по-добър в това отношение. Все повече се откроява сред посредственото, сиво, безсмислено и скучно политическо множество.
…
Какво остава. Остава Петър Москов и Радан Кънев да се разшетат между хората в ДСБ и да започнат да възстановяват местните организации. Да потърсят старите привърженици на партията, да им вдъхнат увереност, да намерят нови…
Това, разбира се, като начало. А по-нататък да участват в изборите заедно с онези личности от СДС, които останах встрани от безумията на Съюза. За да не бъдат принудени стотици хиляди десни избиратели / с отвращение или без, охотно, или неохотно/ да гласуват за Кунева, която при всичките си добри страни няма как да не остане заместител и сурогат в дясното политическо пространство.
И по-нататък може би да бъдат да бъдат в основата при създаването на нова, Единна дясна партия, при обединени ДСБ и СДС. Или поне да не пречат на създаването й, ако не пожелаят да помагат.
Защото няма начин рано или късно, редом с партията на Костов да не се появи и нова, влиятелна дясна партия.
Иво Беров