ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото...

 

Има една доста любопитна зависимост, която би трябвало да подтикне към размисъл хората /не, че са много/, способни на такова eдно усилие.
Колкото по-жалко и нещастно е едно общество, толкова по-големи са напъните му му за величавост.
Това е зависимостта.
Според обективни показатели за качеството на живота в отделните страни / БВП на глава от населението, образование, здравеопазване, детска смъртност и тн/ най-добре живеят хората в Нидерландия, Дания и страните на Северна Европа -Швеция, Швейцария, Норвегия, Финландия /България е на 43-то място, Русия на 69-то/.
В тези страни хората са и най-щастливи /на първо място Финландия/.
И точно тези страни никак не се смятат за велики.
По качество на живот Съединените Щати са на 22 място според едни източници, на 15 място според други място и доскоро не се смятаха за толкова велики, колкото някога, но пък Тръмп обеща да им върне предишното величие и те "му гласуваха". Което, според същата тази зависимост, ще ги направи доста по-нещастни.
И пак според тази зависимост, естествено, разбира се, няма как иначе, руснаците възприемат себе си за най-великата нация за всички времена и народи.
Ето два примера от битието на най-великата нация евър на всички времена и народи, които наблюдавах с недоумение, мъка и дори ужас /беше телевизионен репортаж/.
В един град от най-богатата на полезни изкопаеми област на Русия - Якутия, хората от крайните квартали изхвърляха изпражненията си, и твърди, и течни, на улицата, пред къщите си, поради липса на канализация. И един от тамошните чичаци обяви, че това не им било особена грижа, тъй като през зимата всичко замръзвало, а какво ще правят когато се запролети и всичко завони, засега не знаят, ще му мислят после.
А в едно село продавачницата за хранителни стоки се намирала на другия бряг на реката и едни възрастни женици и бабички от отсамния бряг пълзяха на четири крака по мост направен от две греди, за да си купят ядене.
И най-вероятно чичакът, като си изхвърли изпражненията на улицата и се върне вкъщи, ще включи телевизора, който ще го увери, че неговата Русия е най-великата държава на всички времена и народи, а той, разбира се, ще вярва, ще се кефи, ще си налее по този случаи две-три чаши водка и ще ги изпие на екс, псувайки украинците и глобалния свят, който от завист иска да затрие най-великата държава на всички времена и народи.
А какво правят жениците и бабичките, като си направят покупките и допълзят обратно по домовете си не се знае, но е твърде вероятно да си казват, че синовете и внуците им са големи юнаци, защото избиват украинци, или пък гинат за величието на Русия, както им разяснява телевизорът.
А пък българите, или поне доста от тях, са със самочувствието, че нацията им е най-културната нация в цяла Европа, къде ще се мерят с нея една Италия и една Франция, например.
И се гордеят със Симеон Велики, азбуката, бангарангата и Юргул Салимова, за разлика от норвежците, например, които си падат малко ахмаци и въобще не се гордеят със своя Магнус Карлсън/ да не се бърка с Карлос Магнус/
Съобразно същата тази зависимост между величие и несрета, те, с основание или без, се чувстват нещастни, онеправдани и прецакани, но иначе се гордеят, че са българи.
Каква точно е личната им заслуга, за да се радват на българското си рождение е някаква загадка от областта на метафизичните тайнства и квантовите неопределености, но при всички случаи мисълта, че няма как един човек да има вина, или заслуга за националната си принадлежност, някак не може да споходи размътеното им от гордост и предразсъдъци съзнание.
И при всички тези противоречия не е особено учудващо, че явления, които трябва да предизвикат национална гордост /с цялата условност на подобно чувство/ предизвикват вина, а онези които би трябвало да вменяват вина /отново с цялата условност на чувството/ предизвикват гордост.
Разбира се, ние сме взели писмеността си от гърците чрез двамата ромеи Кирил и Методий, с благословията гръцкия патриарх и на император Михаил Трети, който е искал да засили влиянието сред варварското население. Който и да е възразявал срещу "българските букви" при новите евромонети е бил прав.
И разбира се имаме тази писменост, благодарение промислите на княз Борис I, който, за разлика от един днешен нашенски дървеняк, е видял в нея не щит срещу глобалния свят / тогавашните Източната и Западната римска империя/, а възможност чрез нея държавата му да стане част от този свят, просто защото той е много по-развит и напреднал от множеството варварски, езически, невежи и безписмени светове на околните племена.
А от този развит свят сме взели далеч не само писмеността.
От Източната Римска Империя сме взели всичко – и вярата /православието/, и книжовността /предимно преводна/, и изкуствата –живописта и музиката /църковното пеене/, и философията, и строителството, и архитектурата, и облеклото и начина на живот/разбира този на висшето съсловие /. Симеон, наричан Велики, е въвел в двора си всички обичаи и табиети на византийския император /василевса/ и на двора му.
А това че учим и знаем нещо за средновековната си история, пак дължим на глобалния свят, предимно на византийските и отчасти на някои арабски и ватикански летописци.
Без Теофан Изповедник, Йоан Скилица и Никита Холиат, например, щяхме съвсем малко да знаем за някогашното си съществуване, защото нашите царе, за разлика от василевсите, не са имало особен граматик, който да възхвалява управлението и подвизите им, явно не са били толкова славолюбиви , че да се вълнуват от името, което ще оставят за поколенията.
И не само при нас е така.
Ако французите знаят нещо за галските си предшественици, то е благодарение на Юлий Цезар, който покрай военните си завоевания, се е увличал и по антропологически описания на покорените племена. Но французите са се изхитрили да се наричат наследници на галоримската цивилизация, вместо да проклетисват императора-антрополог, защото бил победил и унизил националния им герой Версенжеторикс /Версингеторикс/
Германците пък дължат древната си история на Корнелий Тацит. Само горките брити не са били описани от римски историци /с изключение пак на Тацит и разказите му за Будика /, и затова са заместили историческите си празнини с измислици за крал Артур, Персевал, Ланселот и Свещения Граал, като дори и тези измислици принадежат на /пустия му глобализъм/ френския писател Кретиен де Троа – /12 ти век/
Още веднъж : всички варварски народи - и гали, и франки, и германи , и брити, и далмати, и ибериийци, и траки, всъщност всички европейски народи, са се възползвала от достиженията тя древна Гърция, и на Източната и Западната римски империи за облагородяването и развитието си. А доста от тях са възприели и езика на древния Рим. Да не говорим за азбуката /тя не е английска, както си мислят кифлите/
Ние също. И в това няма нищо срамно. Напротив, тъкмо така България, като обособена вече държава, е станала част от развития свят, кажи го глобалния свят на ония времена. И това е много по - смислена причина за гордост, отколкото запивките на Крум с Никифоровия череп.
И между другото не е зле софиянци да знаят, че Крум е разрушил града им, а Никифор го е възстановил.
Само че нашите пишман историци, дори не говоря за съвсем посредствени пропагандисти като оня от "Операция история" по телевизора, например, говорят единствено и само за войните между България и Византия, наблягайки, естествено, върху победите на България, а не върху загубите й, които са доста повече от победите. И то не защото не познават историята, а защото искат да се харесат на тълпите несретници, които на три ракии се вдъхновяват от Българията на три морета, от това, че уж не сме изгубили нито едно знаме през войните, от това, че сме единствената страна, запазила своето име от създаването си досега, и прочее залъгалки на равнище селско читалище и професор /сик/ Семов. А пък и нали трябва да намират пари за така наречените си "проекти"
Дали един Овчаров би намерил пари за своите тракийски разкопки, ако признае, че любимите му траки всъщност са ромеи, защото още през трети век, след едикта на Каракала /всички свободни хора в империята се обявяват за римски граждани/ се ромеизират изцяло, губейки и езика си, и племенното си самосъзнание. Което означава, че тракийското ни наследство, доколкото въобще го имаме, всъщност е ромейско. Ами няма да намери пари, Овчаров, ако го каже, ще изгуби и доходите си, и влиянието си. Ами какво ще стане с историците, ако направят трезва и точна оценка на Симеоновото наследство ? Царят, който погубва българската армия из планините на Хърватия и срещу когото има най-малкото едно всенародно въстание. И който не съумява да използва завоеванията си нито за събиране на данъци, нито за умножаване на войските си, нито пък за укрепване на българската държавност. /И който, за разлика от Петър, не е признат за цар нито от патриарх, нито от папа, каквито са били тогавашните изисквания и обичаи/. Ами всеки историк, който каже тези неща, вероятно би изгубил работата си.
А пък историкът, който признае, че онези, които възразяват срещу уж българските букви в евромонетите са прави, най-вероятно ще си изяде и боя от тъпите и татуирани родолюбци.
И пустото му турско робство, което е владичество, или пък владичество, което е робство.
Знаете ли колко австрийци са изпогинали през европейските войни на 17-ти век ? Колко французи е погубил Краля слънце ? И колко турци загиват при войните Сюлейман Великолепни, а и след неговите войни? През същия този 17- ти век в Европа се водят около 40 войни. Гинат милиони. Австрия губи две трети от населението си.
Докато в същото време българите цели четири века не участват в нито една война, занимавайки се най-вече със земеделие и мирно размножение /да, за което са плащали данък, какъв ужас само... /. Хайде сега да сравним милионите загинали във войните на Турция и на тогавашните европейски държави, и клането в Батак. Само през Вартоломеевата нощ /16 век, 1572-ра година/ са избити 10 000 хугеноти. В Батак са избити между 1400 и 5000 души.
Геноцид срещу българския народ през османското владичество съществува само в малоумното бръщолевене на политици от рода на Сидеров и Копейкин /и двамата върли путинисти/. Насилствената смяна на вярата в няколко родопски села въобще не дава основание да се говори за масово потурчване. Просто такова не е имало, въпреки разните му всякакви прочувствени писаници, жални книги и пропагандни филми.
Робство, и то узаконено робство, като част не само от обществения живот, но и като основа на стопански взаимоотношения, е имало във Франция, в Англия, в Америка и още много други държави, но не и в България под турско "робство". Наполеон е водил войните си с пари от робския труд във френските колонии. Да, в кодекса му се описват правата на гражданите, ама сигурно робите в колониите са били селяни. Англия забранява робството почти навсякъде едва през 1834-та година. Почти - не и в Индия. За Русия да не говорим, там жена с малко дете е струвала по-малко от породисто куче. Дори по време на Соца съветските работници и колхозници са имали неизмеримо по-малко права от българите през турско.
И това е повод за гордост, по дяволите, не за срам.
Но тук се получава едно чудато общонационално извращение, което едва ли би могло да бъде обяснено дори при един консилиум от психолози и психоанализатери начело с Фройд, Юнг и Адлер.
Българите, или поне голяма част от тях се гордеят със своето турско робство, държат непременно да е имало такова робство, сърдят се, когато някой им каже, че не имало такова робство и обявяват всеки, който го отрече за изменник, отродител и майцепродавец.
Последният представител на това чудачество /нека не го наричаме психопатология/ когото видях, и то не в някоя квартална крачма, а в предаването Панорама на БНТ, и който се словоизля с жални вопли по повод Робството, беше един Семов. Ама не какъв да е Семов, а коскоджа ми ти професор. И не само коскоджа ми ти професор, а и коскоджами ти член на Конституционния съд.
И дори тръгна мълва, че същият щял да се кандидатира /бил се меракледисал щото/ за президент на България. Същият този, чийто светоглед е под равнището на един нашумял със загубите си нашенски на боксьор, който също беше поканен от телевизорите да изкаже меродавното си мнение по въпроса за величието на България и по всички останали въпроси.
Помня, обаче, думите на великата Вера Мутафчиева - най добрия познавач на онази епоха. В едно телевизионно интервю каза: "Ами вероятно не са живели толкова зле българите под турско, за да не се бунтуват толкова време"
И нещо друго, което госпожа Мутафчиева сподели. Лично с мен. Може би не е приемливо да предавам думите на починал човек, но ще го направя, защото си заслужава. По повод укорите, че не е патриотка тя ми каза следното: "Не мога да разбера, Иво, какво искат от мен тия хора /наричаше ги "гранитчета", по един Иван Гранитски/. Три въстания им измислих и пак недоволни"
Добре, знае се, че за да се сплотят хората в една сравнително нова нация, трябва покрай неизбежното възвеличаване на едно измислено минало, да им се втълпи общо нещастие и общ враг, няма как иначе. Но пък нали не сме нова нация уж. Нали на повече от 1300 сме даже билиâ€Â¦
И какъв е, в крайна сметка, смисълът на историята с всичките нейни дати, събития, случки, обрати, войни, договори, приятелства и предателства, какъв би трябвало да бъде подходът при изучаването и преподаването й, за какво всъщност ни е всичко това.
Ето, според мен какъв би могъл да бъде смисълът: да се разбере как и защо, въпреки цялата световна глупост, жестокости, престъпления, диващина и мракобесие, човечеството все пак съумява да преодолее безумието на диктатори, диктаторчета и откаченяци, как и защо въпреки посредствеността на овластени нищожества, въпреки мракобесната гмеж от мрачни вери, прикривани зад лицемерна възвишеност и лъжливо родолюбие, светът, или поне част от него върви напред и нагоре.
И родната ни история би могла да се осмисля, възприема и преподава като част от това трудно, мъчително, вълнуващо, завладяващо, вълшебно и дори величаво движение напред, с всичките достижения на разума и човещината.
Ама не, Крум пил от черепа на Никифор, ураа, България била на три морета, да живей.
Ама не, ние сме си башка чешити и писмеността ни е щит срещу това общочовешкото развитие.
Ама не, всякакви семовчета и лъжепрофесорчата, всякакви овластени и посредствени нищожества продължават да надъхват хората с показен патриотизъм, основан върху едно измислено и по-скоро смехотворно величие.
А иначе, истинското родолюбие има много простичко основание. Никой не обича отечеството си защото е велико /освен руснаците с тяхното извратено въображение/, а защото си е негова.
Нихил патриам ква магна ест амат сед квиа суа.
Nihil (nemo) patriam quia magna est amat sed quia sua.
Казал го е писателят и философът на наистина едно наистина велико държавно образувание - Римската империя,  Сенека Младши. Роден в днешна Испания през година четири от Новата ера, учил философия в Гърция /постия му глобализъм/, обвинен в заговор срещу Нерон, заточен на остров Корсика и там самоубит.
Разбрахте ли бе, мошеници, тарикати, лъжепрофесори, овластени нищожества и татуирани келеши :
Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото си е негово.