Нюх, мислене и избори
Â
Да имаш нюх това не значи да имаш виждане и разбиране. Да се досетиш как да постъпиш при дадени едни обстоятелства, това не означава да имаш дъглгосрочно и точно поведение.
Да, той имаше нюх. Силен и изострен, изработен в годините обществен опит, при който личното ти израстване зависи от взаимоотношенията ти с другите - сблъсъци, вражди, приятелства, вярност, предателства. Да умееш да отстъпиш, за да удариш след това по-силно - самият той е споделял това си безценно, взаимствано от бойните спортове, умение. Да се направиш на тъп когато трябва, за да прекараш другите - друго негово умение. Да знаеше как да привлечеш враговете, за да ги направиш част от своите. И как да ги размажеше ако се наложи. Пак умение.
Най-ярко доказателство за развития му нюх /усет/ е онова трогателно подаване на оставка, което се случи преди години. Подаде си оставката, защото защото някой си протестиращ бил ранен, пък той, чувствителният, не понасял насилие и кръв - глупости на търкалета и пържени кестени на зелен каскет- полицейското ритането, боя под колоните и смазаното лице на един от журналистите, които протестираха против неговото управление не го впечатлиха въобще никак даже. А тогава си подаде оставката не заради накърнената си душевна чувствителност, а за може да се върне отново след около година като спасител и възмездител, следвайки правилото си "отстъпи, за да удариш по-силно". Нюх и усет.
Нюх и усет, които помагат при непосредствена опасност, за мигновено използване на появили възможности и при битови случки, но не и при разтеглени във времето събития и задълбочено мислене. Нюх, между другото, имат и някои млекопитаещи. Усет имат и безграбначите - думата идва от "усещане", а безгръбначните усещат. Хората би трябвало да имат нещо повече, тяхното е не само оцеляване, то е и развитие, те трябва да имат и възгледи, и разбиране, и способност да вникнат в причинно следствените връзки и за да предвидят по-далечни и всеобхватни събития. /Зелената сделка, например, не е въпрос на нюх и усет, а точно способност на развитото човечество /на развитото, не на цялото човечетво/ да прозре по-далечното бъдеще, за да може да действа в съответствие с предвижданията.
Но ставаше дума за него. Не, сега не би му се получило. Дори да спечели изборите и партията му да вземе най-много гласове.
Този път няма да му се получи не защото усетът му е изневерил, той си му е същият, но при новите обстоятелства това битово умение е безполезно, не върши работа. Нещо повече, то подтиква към грешни преценки и грешни решения.
В България се случват събития, които са следствие на продължителни натрупвания, събития, чието въздействие и надхвърлят четиригоишния изборен кръговрат, които предопределят не краткотрайни политически и обществени люшкания , а основната посока по която ще се движи страна за десетилетия напред.
Тук с нюх и усет не мож се оправи.
Той има неуспехи, има и несполуки, на какво се дължат, какво трабвя са се предприеме ?
"Това е временно - подсказва усетът, ще остъпим малко, за да ударим по-силно, някой гадняр ни прави кофти, имаме си враг, кой ли ще е той, ама то много ясно кой - президентът Радев, Гешев не успя да му намери цаката, ама ние ще го опраскаме, ще го размажен. Ако не веднага, то малко по-късно"
Това подказва усетът. И греши. И подвежда.
Не, врагът не е президентът Радев. Президентът Радев само откликва на настроения и убеждения натрупвани в продължение на примерно едно десетилетие. Случки и събития, които не са имали преки последствия, но са се наслагвали като отношение и подсъзнателна памет. И "Мишо Бирата и "ало, Ваньо" и загадъчната смърт на тоя и оня, и "ти си го избра", и пренебрежението към парламента, и подигравките към опозицията, и подмолното присвояване на власт, и самохвалното раздаване на чужди пари, и псувните, и кюлчетата, и Пекапето, и най-вече слуховете за повсеместна корупция, за които се натрупват все повече доказателства, и бухалката Гешев, и всеки може да прибави още подобни...
Това накара мнозинството българи да поискат промяна, а не юмрукът на Гешев, този юмрук, както съвсем вярно посочи председателят на ВАС Лозан Панов следваше събитията, той дойде не толкова поради някакви основни негови началА и убеждения, колкото заради лична обида и ако не бяха предишните натрупвания този юмручест повик щеше да изглежда смешен и нелеп, а не призивен.
Та сега за истинският враг на Бойко Борисов и ГЕРБ, ако трябва да се принизим дотам, че да обясняваме събитията чрез приятели, врагове, конспирации, задкулисни договорки и дърпане на конци.
Истинският враг на Бойко Борисов и ГЕРБ се нарича Кирил Петков Петков.
Отколе още писатели, философи, теолози, историци и мислители, като се почне от Тацит и Августин Блажени, като се мине през Толстой / Война и мир/ Хегел / История на философията/, Кант / Категорически императив/ , та се стигне до Енгелс, са разсъждавали за ролята на личността в историята. Разсъжденията им си схождат най-общо казано в едно - слабата личност може да обезсили силните обстоятелства, силната личност може да даде сила на слабите обстоятелства, при слаба личност и слаби обстоятелства не се получава нищо, а при съвпадение на силна личност и силни обстоятелства се получава всичко.
Като силна личност това не означава някой много як, волеви, силен и ярък мъжкар, а човек, който най-добре отговаря на обстоятелствата.
Ако обстоятелствата са желание за промяна, то най-добре отговаря на това желание тъкмо Кирил Петков Петков, а не Христо Иванов, или Нинова /а стига, бе/, или Румен Радев, или Трифонов, или някой друг там желаещ да "яхне вълната", или да се "качи на влака" както се казва. "Вълната" и "влака" в случая са обстоятелствата, стремежът към промяна, за който не е разбрал.
Христо Иванов, иначе най-смисленият радетел за промяна, освен явната липса на обаяние има един основен недостатък - не умее да говори убедително за бъдещето, за пътя, който страната ни трябва да извърви, за да постигне целите си. Зо съдебната реформа чухме, донякъде разбрахме, даже започна да става леко досадно, А след нея ?...
Един основен, съществен, иманентен /това го пиша за по-въздействащо/ недостатък на доскорошните опозиционери е неумението им да вдъхват надежда на хората и да ги привличат като "градители" на бъдещето си.
Десет години разобличения и приказки срещу Бойко Борисов и неговия модел, приказки срещу системата и статуквото, каквото и да означават тия понятия, добре, убедихме се повечето българи, че така повече не може и после какво ? После накъде ? Нямаше убедителни доводи, нямаше, вдъхновение, хъс и малко поизтърканото, но толкова нужно за тези обстоятелства положително мислене.
Всичко това го има в Кирил Петков и неговите хора. С него промяната сякаш намери най-точния си представител, а точният представител засилва обстоятелствата и прави нещата възможни.
Затова без да каже и думица срещу Бойко Борисов и ГЕРБ, без да спомене името му дори, Кирил Петков е най-голямата заплаха и за него, и за ГЕРБ. Така е, защото е заплаха за модела олицетворяван от Борисов и ГЕРБ. Много повече заплаха, отколкото другите - Христо Иванов, Трифонов, или пък Мая, за Нинова да не говорим.
Той направи и това, което другите не се досетиха да направят - призив към всички обединение на основата върху едно начАло. Почтеността действително е добродетел, способна да привлича и обединява, колкото и да й се присмиват като понятие празо и изтъркано. /Празно ли ? Хайде де.../ Той дори се досети да отправи послание и към хората на ГЕРБ като обяви, че е готов да работи и с тях при определени условия, нещо, което от три месеца го препоръчвам на партиите на промяната / като отговор - подхилвания, "тоя пък наивник".../ Никак не е наивен този призив, напротиве, съвсем уместен си е, въпреки, че ГЕРБ няма да се съгласят с условията на Кирил Петков, разбира се.
На всички тези предизвикателства и явления защитниците на "досегашното", на статуквото, тоест, трескаво търсят противодействие, а изпедепцаните не в мислене и познания, а в коридорни клюки и сплетни журналяги усилено /доколкото им стигат силиците/ търсят обяснение. И намират обяснението в разни чудати конспиративни теории, подмолно политическо инженерство и задкулисни проекти.
Продължаваме Промяната бил проект на Байдън, на американската Демократическата партия на Радев, на Решетников, на Путин, на Пропокопиев и все едни такива лесно смилаеми небивалици.
Не милички, явлението Петков е интерференция /взаимодействие, препокриване/ на обществени вълни и вълнения с кумулативен ефект / с принадени последствия/. Съвпадение между обществени тежнения и лични особености, или ако заместин всички мърдости и дълбокомислия с една шопска приказка : " Оно кое си сака си е намерило кое си требе"
Така че поддръжниците на досегашното няма как да възпрат това явление с обичайните измишльотини и небивалици. Трябва им друго. И това друго те го напипват, нали имат и нюх, и усет.
Страхът. Това е другото. Страх от инфлация, безработица, стопански крах, зарази, разпад на службите, своеволия, безпорядък, ковчези, преселнически вълни, каквото и да е там, стига да плаши и природонаселението да си рече : " леле става страшно, я да си върнем предишното. Верно, че с него беше зле, ама без него - още по-зле.
Променителите пък биха могли да убедят хората, че владеят, че страшното не е чак толкова страшни, че владеят обстановката, че правят това което трябва да се направи и че ще става по-добре.
Това е сблъсъкът на тези избори - и парламентарни и президентски, никакво ляво и дясно няма тук, това за лявото и дясното са изтъркани калъпи, които имат малко или нямат нищо общо се дейсвителността.