unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4266 Посещения

обществото като прососурляка

Иво Беров

Обществото като прососурляк

                или защо СДС отново ще се разцепи

 

 Няма самотни лъжи. Нито в личното, нито в общественото битие. Всяка лъжа е следствие на друга и причина за нова лъжа.

 Лъжите се навързват една до друга като възли в една обща причинно следствена връв. Или влакно. От многото влакна, от многото причинно-следствени връзки се тъче битието ни.

Когато влакната са омотани от лъжи, вместо в сносна дреха се получава прососурляк.

 Прососурлякът е кълбо от разнищени върви. Нещо подобно на кълчища из които се мотат нещастни пилци със смътната надежда, че някой ден някой народен човек ще ги измъкне и ще ги превърне в щастливи кокошки.

  Една обществена лъжа придобива обяснително значение само чрез друга лъжа. Една лъжа бива остойностена като обяснение на действителността единствено като продължение на друга лъжа.

...

Пилетата могат да изкълват кълчищата. Прососурлякът може да се разкъса. От размотаната и лъжлива тъкан може да се оплете нова,  свястна дреха. А може и да не се.

По-лесно е да не се.

...

Живеем в измислен свят. / Повечето от нас/ В кълчищено  битие. В прососурляк. Щураме се в него „като глуа кучка у бъзе”, както казват на Северозапад и не разбираме какво ни се случва. Вземаме грешни решения и вместо да извлечем поука  от грешките, извличаме лъжи за да пощадим самолюбието си. Пиниз лесен и удобен. Докато човек не заоре нос в действителността и докато не го заболи.

 Като неизбежността на сблъсъка по никакъв не обезпечава осмислянето му .

...

Тодор Живков построил две Българии, но дошла демокрацията и сринала всичко.

Лъжа, чиито сетнини са редовни отклонения в задънената улица на левичарството.

България имала 32 милиарда активи, но криминалната приватизация продала тия активи на безценица.

Лъжа, която е следствие на предишната лъжа и която води до липса на всякакво усилие да се утвърди постигнатото и да се продължи с преобразувания без които става по-зле, още по-зле и много по-зле.

Филип Димитров съсипал земеделието. Лъжа, която прикрива истинските причини за краха на българското село / виж забравения доклад на комунистическия президент Петър Младенов пред партийния конгрес - 1990 година /и пълно неведение за това как селото би могло да се възстанови.

Предишните нищо не направили, а Бойко строи магистрали.

Лъжа, която е следствие на предишните лъжи / а и на много други/  и която замества истинския свят с необходимостта от усилия, труд, преобразования и съзидание с приказката за Юнака, Който Ще Ни Спаси от Ламята Защото Бозал Двайсет Години.

Но това са лъжи преди всичко на лявото.

А ето и една от лъжите в дясно. Не съдбоносна, но достатъчна за да доведе до нови лъжи, до нови лутаници и до грешни.

...

Иван Костов разцепи СДС.

Не, милички. Иван Костов разцепи СДС точно толкова, колкото Бойко Борисов ни отърва от корупцията.

Нито единият е дотам пък чак могъщ злодей, нито другият е толкова пък добър юнак.

СДС се разцепи заради своята недалновидна, безхаберна и направо тъпа политика. Заради тъпоумното поведение на водачите му.

...

Голямата им, съдбоносната им грешка е, че не защитиха управлението на СДС. Не защитиха прехода към пазарна икономика, не защитиха приватизацията, не защитиха създаването на демократични институции, не защитиха огромната заслуга на СДС за измъкване на страната от пълната  стопанска разруха, наследена от Жан Виденов и комунистите , не защитиха безспорните заслуги на СДС за влизането ни в Европа и НАТО.

Не защитиха управлението СДС. Което значи, че се разграничиха от него. Че го отрекоха.

И станаха част от лъжата. Превърнаха се във възли от прососурляка в който беше омотана страната ни.

Лъжа, която повлече след себе си друга лъжа – че предишните нищо не направили и Бойко Борисов започнал да гради България отначало.

 Нали смисълът на съществуването на Съюза на Демократичните Сили беше да направи демократичните промени.

Да не защитиш тези промени или да се отречеш от тях означава да отречеш смисъла на съществуването на СДС.

  Петър Стоянов и Надежда Михайлова отрекоха смисъла на съществуване на СДС, защото не защитиха управлението на СДС и преобразуванията, които Съюзът направи. Така те отрекоха смисъла му.

Но иначе са големи седесари. Особено Петър Стоянов. Надежда Нейнски все пак намекна, че е сгрешила с тогавашната си политика.

Не, милички. Истинските седесари бяха онези, които не се отрекоха от онова, което съюзът направи за България. Онези, които вместо да помиярстват около измисления цар, защитиха управлението на СДС. Точно те, отблъснати от политиката на тогавашните водачи създадоха Демократи за Силна България. Иван Костов просто стана техен представител.

Не той разцепи съюза. Разцепиха го те - хората, които се отрекоха от управлението на СДС и се присламчиха към Кобурггота.

  Заради тяхната мекушавост, дребнаво сметкаджийство и недалновидност, доверието към Съюза се смъкна от двайсет и един /веднага след изборната загуба през 2001-ва година /до седем процента. Доста преди да се появи ДСБ.

Отделен, съвсем отделен е въпросът, че ДСБ не се превърна във влиятелна консервативна партия, а стана и си остана „партията на Костов”  

Когато загърбиш миналото без да си го осмислил, то се предрешава като бъдеще и се пречка на пътя ти.

Онези седесари, които не разпознаха причините за тогавашното разцепление на съюза ще ги срещнат отново като причини за бъдещото разцепление.

 Тези причини бяха и ще си бъдат същите.

Само дето в миналото причината бе помиярстването беше около царя, а сега ще бъде около пожарникаря.

Кое помиярстване е по-достойно ?

На пръв поглед онова, царското - на Софиянски и другите.

А всъщност никое.

  СДС има свестни политици и най-вече свестни привърженици. Съвсем естествено е те да бъдат отблъснати от задаващото се помиярстване около Бойко Борисов.

Обяснено с първично-простоватия довод, че така десните се били борили срещу левите - социалисти и бивши комунисти. Сякаш човекът, около когото новото ръководство на СДС ще се отърква не е почитател на най-тъпия комунистически диктатор, сякаш не му беше гавазин, сякаш не е бивш комунист и сякаш не напусна БСП едва през 1995-та година.

Съвсем естествено е привържениците на СДС, които не одобряват тази политика да напуснат Съюза. Неестественото е друго. Трудностите и странностите са другаде.  

И СДС и ДСБ са толкова малки партийки, че би трябвало да се сливат и съюзяват, а не да се разцепват и разделят. Защото всяко разцепление вече не е разцепление, а разпад, след който остават да висят нови разкъсани нишки в политическия ни прососурляк.

  Но може пък така да е за добро.

За да се изтъче нещо ново. Истинска, влиятелна дясна партия. Този път изтъкана не от лъжи, тънки сметки, лицемерие, корист и вождизъм, а партия която събира хорада заради онова, което по начало събира хората в политиката - общите им политически виждания, представи и цели.

Ако пък не се изтъче, дясното си има заместител. Както е казал народът „ като няма риба и Меглена Кунева е дясна „ Може и да не точно така го е казал народът, ама няма значение. Смисълът е ясен.

 Иво Беров