Отрицателен подбор, да му еа утката майна
На сцената пред хиляди хора спънато пристъпва един чудат и смешен човек. Той е нисък, хилав, сгърбен, със сбръчкано лице и прилича на смачкано нищо. Мисля си, че отива към микрофона за да каже някаква смешка.
Това по време на Националния Сбор на Демократическата партия в Америка, а там освен речите и призивите има и песни, и танци, и веселие, и възторзи, и смешки, разбира се.
Малкото сбръчкано хилаво нещо, което прилича на нищо започва да говори. Още след първите му три изречения този човек вече не изглежда сбръчкан, хилав и смешен. И не говори смешки. Говори за американската политика и предстоящите избори. Говори така, че многохилядната тълпа го слуша в захлас. Към края на речта му /тя не трае дълго/, той вече изглежда великан. Без преувеличение. Просто такова е въздействието и силата на словото му.
Говорил е преподобният Шарптън - известен деец за защита на човешките права.
И не само този човек говори увлекателно и вдъхновяващо, без да чете, и без да се запъва. Така говориха всички на този Сбор - и Том Улц, и Мишел Обама, и Барак Обама, и Бил Клинтът, и Хилари Клинтън, и разбира се, Камала Харис.
И нещо много по-важно - нещата за които говорят. В България тези неща сякаш вече звучат малко неприлично, срамно дори . Равни възможности за всички, напредък, свобода, демокрация, законност и все едни такива думи, които за повечето българи са мръсни, или в най-добрия случай не означават нищо. Като най-често употребяваната дума, поне от политиците на Демократическата партия в САЩ е "ценности" . В България точно тази дума е най- отхвърляната и обругаваната. Тук ценности не са развитието, справедливостта и свободата, тук се гордеем с мокри потури, колове с парцаливи знамена и произхода си от приказния Яфет.
Разумните хора биха се попитали : как американските политици и общественици могат да бъдат толкова убедителни, красноречиви, и вдъхновяващи. / И Тръмп също си го бива, и той също е убедителен, макар постройката на изреченията му да не надхвърлят подлога и сказуемото, че дори и допълнения употребява понякога/.
Най-вероятният отговор е, че става дума за естествения подбор - просто там, в Америка, след политическата и обществена надпревара /конкуренция /такива хора се налагат.
За разлика от - сещате се, нали - България. Тук подборът е отрицателен. Тук се налагат посредствените, мижитурките, лъжците, тарикатите, лицемерите и невежите.
/Политици като академик Денков са изключение, което само потвърждава правилото/.
Бойко Борисов, например дава пресконференция, заедно с кметове на ГЕРБ. И един от кметовете тържествено заявява, че успехите на общината се дължат на неговия, на Бойко, мониторинг. Той бдял, значи и надзиравал, та затова...Изводът е, че този кмет няма никакво самочувствие, защото не дължи кметския поста си на някакви свои достойнства /каквито явно няма/, а на това, че го е наложил Бойко Борисов /защото му се подмазва и му е верен. Което не е чак толкова гнусно, като си припомним, че Бойко си имаше министър, който му целуваше ръка като на мафиотски тартор и то пред камерите.
От другия вид политици пък имаше един строен, представителен, добре облечен, благообразен, възпитан младеж. И очакваш да говори така, както изглежда. Речта му, обаче, е убийствено скучна. Той повтаря вече втръсналите на всички партийни послания, прекоросани на "опорки" /не че тези опорки не са верни/ Повтаря ги прилежно, като отличник, който "си го знае" и който само отвреме навреме мънка и позаеква. Така че накрая неговите иначе верни и смислени послания вече не изглеждат верни и смислени, те въобще не изглеждат. Но има и още. На рождения си ден същият политик започва да се лензди и да говори глупотевини, като същевременно надлежно заснема всичко и го пуска по Мрежата, та да го видят и чуят всички.
И този човек, който в личния си живот може и да е чудесен, в политическото си битие е само жалък смехотворец, е бил министър на културата.
Което, впрочем, не е никакво чудо. Защото в България е имала и друг министър на културата, който пише "сбогом" със "з". След него пък имаше министър на културата, произнесъл следните поразителни слова :
"Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха...Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар; то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация; това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари...Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е.а пу.ката майна "
Не че Вежди Рашидов /горното излияние е негово/ не е прав. И не че е смел. Защото след една промяна на обстоятелствата /вече като председател на Народното събрание, отново ярък пример за отрицателния подбор в България /, той тутакси изостави това свое мнение и стана роб на "един дебел, грозен, на 20 години милионер, да му еа утката майна"
Пред излиянията на този наш бивш министър на културата и бивш председател на Народното ни събрание, бледнеят простотиите не само на Тръмп, но и всички други простотии на всички останали политици.
Дори тези на Бойко Борисов, което вече и изключително постижение на отрицателния ни подбор.
Сега пък имаме служебен премиер, който чете със запъвания като първолаче.
И след всичко това едно сравнение между нашенските политици и американците. Има изствестно сходство само между Борисов и Тръмп. Иначе нещата са несравними. Както е думата : " няма да ги стигнем никога, дори да бягат срещу нас". Защото бягаме не в различни писти, а в различни вселени.