ÃÂ От Цепелин през Тръмп до световните особености и неправди
ÃÂ
Една неочквана и чудесна новина. Лед Цепелин ще издават нов албум. Или поне такъв слух се носи. Но и като слух е хубаво. Напомня за времената, когато смисълът на музиката не се ограничаваше до потреблението, търговията и рекламата, а беше творчество. И всяка творба на творците, на истинските творци, се очакваше с вълнение и се превръщаше в събитие.
За разлика от албумите на сегашните изпълнители, коитто не са събитие и празник, а част от ежедневието-важното е да ги има, за да озвучават купони, да да създават настроение, пък кой ще го създава няма особено значение - ако не е лейди Гага, ще е лейди Тейлър, ако не е тя, ще онази там русата...как беше...май Бионсе, все тая.
А защо един нов албум на Лед Цепен е неочаквано и чудесно събитие, могат да разберат онези особняци /те не са чак толкова малко/, които биха се съгласили, че най-великото събитие през миналия век не са световните войни, още по-малко пък разпадането на комунизма и Съветския съюз, а фестивалът в Уудсток, събрал доброволно стотици хиляди хора не за воййни, битки, раздори и омраза, а за музика, мир и любов.
Светът, между другото, все още не е оценил големия принос на хипарското движение за облагородяването на човешкия род.
Та за Лед Цепелин... Тяхната музика не може да заместена от какъвто и да било изкуствен разум, който иначе с лекота и учудваща бързина може да замени едно 90 процента от сегашните ширпотребни изделия - и музикални, и художествени, и филмови, и картинни, и всякакви. Също както не може да замести и Бетовен.
Като една съпоставка между музиката на Бетовен и тази на Цепелин никак не би била неуместна. Някои от парчетата на Цепелин "откакто те заобичах", например/"синс ай хев бийн ловин ю/ с вълнуващото и неповторимо съзвучие между гласът на Плант, китарата на Пейдж, басът на Пол Джонс и ударните на Бонам са толкова стойностни, колкото и сонатите на Бетовен. Като основното, което свързва двата вида музика е вдъхновението, дарбата и вълнението, а не производствените умения на взаимозаменяеми певци, певици, ритми, гласове и продуценти.
И още нещо-колко хубаво би било тази новина /за новият албум на Цепелин /да измести телевизионните и медийни вълнения на един озлобен и оглупял свят, с неговата склонност към многополюсно израждане;"израждане", защото всичките му полюси не предлагат избор на едно добро с друго добро, а на различни видове зло. Като имало значи, демокрация що пък да няма и диктатура, като има мирни държави, що пък да няма и терористични. И Фукуяма е прав: светът като цяло стигна до една граница на възход и човещина, но не се осмели да я премине и се върна назад, при старите позабравени национализми, при диктатурите и различни видове империализъм, обявявявани сега за нова реалност, която е нова само доколкото безумието и омразата могат да бъдат новост.
Като прокопсалите националисти, консерватори и комунисти се сляха в едно общо разбиране, че новите световни полюси са трите империи, които се гласят да си поделят света - руската, американската и китайската.
Всъщност да има полюси би било чудесно, стига те да са в областта на изкуството, науката, творчеството, съзиданието и усвършенстване на човешките взаимоотношения, а не в глупостта и мракобесието.
Нека да има, например, разнообразие в демократичните управления, нека някъде те да бъдет като в скандинавските държави, други като в Швейцария, или пък като в Америка, когато тя беше част от демократичния свят.
Нека има различия във вижданията за начина по който биха могли да се подобрят трудовите взаимоотношения в една държава, или социалните осигуровки, нека има, например, държави с безусловен базов доход и такива, при които всички услуги са платени лично от гражданите, а не от държавата и и след това хората да преценяват кое би било по-добро за тях.
Нека на свободния пазар да се съревновават американски, европейски, японски, китайски и руски автомобили - от това биха печелили всички.
/Един нашенски пишман консеватор, вероятно в следствие на черепно-мозъчна тръмпанация обяви, че Тръмп, като десен човек, бил освободил света от свободния пазар./
Нека да има открития от най-различни научни центрове и лаборатории - и от НАСА, и от ЦЕРН, от Чилийската обсерватория, или пък от телескопа Джеймс Уеб, и от Китай, като учените да споделят своите открития, за да върви светът напред.
И между другото не, Мъск не е създал Тесла, купил си е само акции на Тесла и не, Стив Джобс не е създал "Ейпъл",това е заслуга на много учени, на десетки творци и откриватели, останали, за съжаление неизвестни за света, като пример за световна несправедливост.
Нека, освен това, нека новите полюси бъдат в областта на медицината, новите технологии, в различните изделия и джаджи, нека има най-различни течения в литературата, изкуството и музиката, нека има различия в обичаите и начина на живот в различните общества и нека тези различия бъдат приемани с разбиране и добронамереност.
След всички тези пожелания, може да кажете, че съм мечтател. Не съм единствен, обаче.
Ю мей сей ай ем ъ дриймър, бът ай ем нот ди онли он, както пееше Джон Ленън в "Представи си". И още :
"представи си, че няма нации и религии за които човек да загива и да убива".
Всъщност тази мечта на Ленън може да се нарече с едно име, което плаши първичните, страхливи, необразовани и глуповати хорица.
"Глобализъм".
Джон Ленън просто е осъзнал нещо, което повечето хора не са осъзнали и вероятно никога няма да осъзнаят. То е, че най-големите бедствия и порАзи на човечеството са причинени от национализма, тоталитаризма и религията. Като липсата на споменатото просветено осъзнаване няма как да не върне човечеството назад, към предишните негови състояния на невежество и мракобесие.
Това връщане назад вече започна с отхвърлянето и пренебрегването на обществените и нравствени достижения на човечеството, назовавани с право като "европейски ценности" Същите сега биват отричани от користни властници и простовати следовници на изумели диктатори. Но връщането назад е и в областта на икономиката, с митата на Тръмп и останалите му хрумки, които могат да го определят като "капиталистически Хрушчов". Неговото стопанско своеволие / икономически волунтаризъм/ би могло да доведе държавите /ако те не намерят начин да му противодействат/до затворено производство, присъщо на средновековието, присъщо и на сегашна Русия и на предишното тошовско "самозадоволяване"
И накрая нещо лично. Като катастрофирал жълтопаветен безродник предпочитам Лед Цепелин пред Лили Иванова, Горанов, Маринов и разни всякакви други.
Â В същата тази чудесна песен "синс ай хев бийн ловин ю" на Лед Цепелин Роберт Плант пее " работя от седем до единайсет сутринта всяка нощ, това е тегоба и не е честно. Думи, които прокопсалите тръмпанари могат да обявят за неокомунистически. Само че те не са неокомунистически, просто това е тегоба и не е честно, знам го от личен опит.