unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3862 Посещения

Племе, българи, пари, сьомга, мафиоти

Иво Беров

Племе, българи, пари, сьомга, мафиоти.

Брайън Хайдън, археолог от от университета Саймън Фрейзър / Британска Колумбия/ изследвал останки от древно селище на североамерикански индианци разположено на 250 километра източно от Ванкувър, в местността Кийтли Крийг. Селището е създадено 1100 година след Христа, но останките му показват как са живели хората още в първите години не неолита, във времето когато хората спират да се изхранват с лов и събиране и започват да живеят уседнал живот – важна промяна, която предопределя натрупването на блага и неравномерното им разпределение.

Канадското племе е облагодетелствано от две неща – изобилието на сьомга в околните реки и езера и умението си да я съхранява продължително време. А до неравенството се стига така : Някои хора от племето – най-яките, най-опитните, а може би най-настойчивите или пък най-нахалните, обсебват онези вирове и езера, където има най-много риба, ловят тази риба и я съхраняват, докато другите, които нямат достъп до хубавите места по реките и езерата едвам се изхранват. Археологът съди за тези явления по явните разлики в намерените останки – някои индианци са живели в каменни постройки и са имали всякакви видове сечива, докато други са живели в дупки, колиби и немотия, а най- вероятно са били и роби.

Основният въпрос който археологът си поставя / а и не само той/ е защо индианското племе приема и търпи неравенството.

Някои археолози и антрополози / онези с положително мислене/ предполагат, че най-добрите места за ловене на риба са били заемани от най- кадърните и способни индианци. Те са хващали повече риба от другите, а после, във времена на недоимък, са я споделяли със закъсалите, така че всички са били горе-долу доволни.

Палеонтолозите и антрополозите с не толкова положително мислене обаче забелязали, че неравенството има една особеност – няма една малка и богата върхушка и едно сравнително задоволено мнозинство, което се стреми да запази статуквото / положението си/, има богата върхушка, едно сравнително задоволено нейно обкръжение и едно мнозинство / рядко малцинство/ в окаяно или направо в робско състояние. Въпреки това неравенство обаче, бунтове и раздори в племето няма. Положението се запазва такова с каквото е с години. И с векове.

Обяснението на антрополозите е следното : Хората, завладели пълните с риба вирове и езера не са най-оправните, най-кадърните и най-добрите, те просто са по-силни и по-нахални. Излишъците от хванатата и съхранена риба те раздават на своето обкръжение – роднини, близки и приятели, които от своя страна раздават каквото остане на свои близки, роднини и приятели. Така се създават клиентелистки /обременени със зависимост / тайфи, на които това разпределение е изгодно. Те го приемат, бранят и защитават. Останалите – онези, които са  извън клиентелните връзки живеят в нищета, но нямат избор. Или пък нямат сили да променят нещо. Или пък нямат смелост да го направят.

Антрополозите нарекли този вид първични общества мафиотоподобни.

Съпоставката между индианското племе в Канада и българското племе в Европа е прозирна и натрапваща се. Ако приемем, че европейските и родните парични потоци са реките, а сьомгата са парите, то управляващите племенни тарикати са завладели най-богатите вирове, тоест най- изгодните длъжности, които им позволяват да отклонят, присвоят и натрупат най-много сьомга, тоест най-много пари, ако не и всичките. Парите текат отгоре надолу по съответните властови реки и вади – от премиер към министър, от министър към някоя висша Калинка, от висшата Калинка към по-нисшите Калинки, оттам – към близки, роднини и приятели и накрая- към нещастните подмазвачи, които се надяват и за тях да достигне нещо от „кьоравото”.  Също като при канадското племе. С тази добавка, че при българската антропология нищо не пречи на една Калинка да бъде министър, че дори и премиер, нито пък на министъра да бъде Калинка. И дори не само не пречи, но и помага.

За онагледяване на съпоставката и за изясняване на понятията– нисшата Калинка може да бъде третостепенна чиновничка в някой в общински или градски съвет, която съвестно изпълнява разпореждането на средната Калинка – някой окръжен управител например, да приема книжата за придобиване на пари от европейските програми само от фирмата на госпожа Кокосова /пак примерно/, защото е приятелка на балдъзата на кмета Янаки /пак така/, защото Кокосова  и Янаки са от „ наш,те”, така че от тия пари двамата ще отделят и нещо за клана, тоест за родАта, тоест за тайфата, тоест за шайката, тоест за мафията,  препоръчала се за партия. Върховната Калинка от своя страна възлага държавните поръчки на Кокосова и Янаки, както и на балдъзата на Кокосова / два процента от фирмите в България печелят 90 процента от държавните поръчки/, но също така и – о, изненадващ пробив на съвременността и - о неочакван изблик на тинк танкизма – поръчки се възлагат също на фондациите и на институтите на един или друг по-известен социолог или политолог, или пък на някоя „по-наша” агенция за проучване на общественото мнение,  така за да започнат да разтягат локуми за това колко е нужна съответната партия, тоест сбирщина, тоест тайфа, тоест шайка, тоест мафия, за благото на страната.

И всички те – като се почне от голямата Калинка, та се премине през средните и мъничките Калинки, за да се стигне до техните роднини, близки и приятели, а също и до ония жалки нещастници, които им се подмазват, белким и до тях да стигне  кьоравото, като притурим към тях и разни социо, полито, антропо и други лози, иначе просветени хора, но подкупени от голямата Калинка чрез държавни поръчки,  та всички те, тоест цялата тази сган, тайфа, мафия, шайка и каквото е там /но не и партия/, заграбват вировете и сьомгата, тоест благата и парите, и започва ревностно и настървено да бранят заграбеното.

Този антропологично-пременен подход обяснява едно на пръв поглед неразбираемото чудо – един премиер, хванат, че нарушава закона чрез престъпна намеса в разследване, не само не губи влиянието си в обществото /рейтинга си/, но и го увеличава. Става още по-обичан и любим.

Естествено – нали водачът на клана по този начин доказва,  че се грижи за своите, дал е дума на „оня там Мишо Бирата” и държи на нея, не е като водачът на другия клан, тоест на другата мафия, не е като Първанов, например, който не си държи на думата. Какво като е бил престъпник или идва от тия среди. Готин човек, значи, наш човек, честен и почтен, знае как да се справи с другите...

А законът ?... Законът е част някакъв друг свят, той е измислица на някакви соросоиди, дошли най-вероятно от Сириус за осквернят скъпата ни българщина и да подронят изконните ни племенни обичаи.

Така противният одиоз Бареков, като си направи партия, става тутакси уважаван водач, става дори мил и привлекателен и бързо може да си намери последователи. Нали със своите особености - нахалство, тарикатщина, известност, безочие и нравствена нечистоплътност, в  българските условия той лесно може да завладее някой вир със сьомга, така че към него тутакси се прилепва съответната алчна за облаги тайфа, която може да се препоръча примерно като Национално Отговорна Партия за Благоденствие, Щастие и Напредък, за Безплатно Зъболечение на Пенсионерите и Спасяване на България. Умствено изнемощелите аборигени ще му гласуват, защото „мисли за народа”.

А племето освен това си има– о, своеобразна кривка на демократичността, о несъкрушимо свидетелство за принадлежност към съвремието, има си племето и друг избор, има си и друга възможност. Многообразие и плурализъм, демек. В лицето на друга една шайка, или тайфа, или клан, или мафия, или каквото е там, препоръчала се като партия, която също иска да се докопа до вировете, богати на сьомга, защото от дълго време – повече от сто години ги е ползвала / за БСП иде реч/ и е натрупала толкова лъжи, престъпления и грехове, че ратниците и поборниците от първата тайфа не пропускат възможността да се самооблащят със самопредставата, че са антикомунисти, а следователно и демократи. Може би, едва ли не.

Всички тези особености на българското племенно развитие, или по-скоро на българския племенен застой, поставят поне два важни въпроса.

Първи въпрос – Колко дълго обществото ни ще продължи да пребивава в неолита.

Втори въпрос – Как би могло да излезе от него. Ако въобще желае да излезе.

Северозападното канадско племе пребивава блажено /дали блажено ?/ в неолита едно примерно 12 хиляди години. /десет хиляди години преди Новата ера и още две след нея/

Всъщност едно племе може да си остане в неолита вечно. Докато има сьомга, докато има насилници, завладели вировете, докато има будали, които да ги търпят и докато – о, чудо – откъм морето не се появи едно огромно кану с издути платна движени от вятъра, а пък откъм сушата не започне да пуфти и да изхвърля вълма дим огромен железен кон.

Тогава племенните шамани започват да обясняват, че са дошли предсказаните отколе бели полубогове, или пък че племето е нападнато от соросоиди дошли от Сириус и следователно местните автохтонни аборигенци /повторението е съзнателно/ трябва с всички сили да бранят от тях своята национална племенщина. Същата, която от антрополозите наричат „мафиотоподобно общество”.

Всуе, обаче, са приказките, призивите и обясненията на шаманите, бранители на аборигентството. Местните разбират, че са изостанали с хилядолетия и че е нужна промяна.

А са изостанали с хилядолетия, защото обществото им е било непроизводително. Защото не е насърчавало и не подкрепяло почтеността, добротата, съзиданието, творчеството и производството на блага, а е подкрепяло насилието, тунеядството, тарикатите, лъжците, мутрите, курвите и нахалите.

Така че племето като цяло иска промяна /реформа/. Само дето не знае каква точно. /Ех, тая „промяна на системата”. За близо година никой не успя да обясни нито каква е тая „система”, нито точно какво трябва да се промени/

Само да не се залъгваме, че в България има сблъсък между леви и десни партии. Те по-скоро са в съюз, поне ще се отнася до вижданията им употребата на властта. В този смисъл би могло наистина да се говори за съюз между БСП и ГЕРБ, ако те наистина бяха лява и дясна партия и ако въобще бяха партии, а не две мафиотизирани образувания, които се борят за богатите вирове на паричния поток.

Поток, който между другото Европа се закани да спре. Този път може би наистина. Хората от огромното кану и железния кон не искат да помагат на племе, неспособно да се отърси от неолитните си табиети. Европейските данъкоплатци не искат да дават парите си на местните аборигенски /повторението е търсено/ вождове, нахали и тарикати.

Ако в България има истински, същностен сблъсък, той не е между леви и десни, не е между БСП и ГЕРБ и не е между партии. Истинският сблъсък в България е между неолита и съвремието. Между ония които защитават първобитно- племенните отношения, защото тези отношения са им изгодни и ония, които искат България да бъде част от съвременния свят.

Точно това е причината и за протестите, независимо дали протестиращите го осъзнават изцяло или не. Оставката на Орешарски би била израз не толкова на политически или служебни противоречия и сблъсъци, колкото първа стъпка към отърсването от едно аборигенското отношение към властта, при което на оня вир застава нашият човек Пеевски, защото е много наш и защото е решен да гони чуждите до дупка.

Точно това не разбират Станишев, съпартийците м и сътайфистите му, които все изтъкват политическата законовост на правителството си, без да се договедят, или пък напротив,  договеждайки се твърде добре, че тази привидна законовост прикрива едни първобитно-неолитно- кланово-родови мафиотоподобни отношения и зависимости.

...

Остава протестиращите, а и не само те да осъзнаят, че най-доброто им политическо представителство е Реформаторски блок, остава Реформаторският блок не само да осъзнае същността на сегашните недоволства и сблъсъци, това вече е направено, но и да предложи убедителни решения за измъкване на страната от първобитно-племенните отношения и приобщаването й към съвременния свят.