unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

373 Посещения

Поклонници на нещастето

Интересни Времена

                                    Поклонници на нещастието

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

Христо Слави Рачев

 

        Притежаваше лице на човек готов да се сражава за дреболии. Всяко негово изречение започваше с „по принцип…“. Не разбираше жените и романтичната им нагласа. С часове разговаряше за крадците от НЕК и за картелните споразумения на мобилните оператори. Очевидно беше готов да пропилее живота си в борба с неправдите по света. От носа му стърчаха бели косми. Не се е поглеждал в огледало. Това, което не можеше да види, значи не съществува. Щом разпечатваше разписките за ток с треперещи ръце хукваше да търси някого, да се оплаква до пълно изтощение на нещастника. Беше един обикновен български комунист, захвърлен от съдбата в някакъв затънал в прах и боклуци квартал. Там дебнеха кърлежи и се мяркаха кучешки лайна, които създаваха илюзия и подвеждаха градската селяния, че това са гъби. Гледаше единствено новини, те подържаха базисния му гняв. Това вълнение от несправедливия свят му осигуряваше жизнена енергия. Хората от блока завиваха, щом го зърнеха. Последните години веждите му застрашително избуяха. Човек можеше спокойно да го улови за веждите и да му кресне: „Ще млъкнеш ли най-после“. Един ден се появи с остригани вежди и веднага лъсна глупостта му. Български човек, който не се изкъпа нито веднъж от демократичните промени, неистово искаше да узнае дали му надписват топлата вода, без да е ползвал и литър от нея. Да ги залови в капана. Ай, сиктир. Демокрация! В този зловещ свят той не допускаше нито една усмивка, а и никакъв квартален хулиган не се мяркаше, докато той не се появеше пред блока. Селски човек попаднал в града, напълно полудял от безцветния си жалък живот. Беше съсипан от ежедневно влизане и излизане в травмиращо мръсния вход. Щедро опикан и издраскан с глупости. Всички четяха един особено натраплив надпис, „Вън от НАТО, Че Гевара“ и до него един кур с два огромни тестикула. Желязната врата изгърмяваше и целият блок беше известен, че някой преминава през тази кошмарна триумфална арка, изградена от кремиковски винкели. Изнервен и отчаян, веднъж хвана парче от плоча и замери едно бездомно куче с такава сила, че то избръмча във въздуха, рикошира и пръсна стъклото на един джип. Не се уплаши. „И на вас да ви еба майката. Джипове че ми карате“. Полудя по причини на глупостта си, не можа да понесе обявяването на комунистическата партия за престъпна, както и последствията от динамичните събития и енциклопедичното си бездарие. Вече не виждаше смисъл в нищо, беше ослепял от скука, къде да избяга от скърцащата прах на стълбището и уродливите лица, които надничаха за миг през открехнатите врати. Една вечер пъшкаше по стълбите и тогава чу топуркане от асансьорната шахта. Беше сигурен, циганин е вкарал магаре. Някой здраво млатеше горкото животно. Заслуша се, беше готов да го ритнат в челюстта, но въпреки това настояваше по партиен навик да си пъха гагата навсякъде, да се разпорежда и заплашва. Задърпа с всички сили, но отвътре някой теглеше обратно. Накрая вратата подаде и видя щедро отдаден голям бял задник, под който по всичко личеше, че е пъхнат членът на непознат млад човек. Облъхна го миризмата на разгорещени тела. Втренчи се в лъскавата дамска чанта на пода. Беше я пребърквал многократно за укрити петолевки. Лишен напълно от въображение, отдавна не беше изпитвал човешка емоция. Всъщност този низов партиен деятел, истински духовен чироз, съвсем не е за подценяване. Такива отровители бяха пръснати във всички жилищни кооперации, придошли като мътилка от селата. Примитивни хора, които тежаха на мястото си, при земята, добитъка, но тук също страдаха, емоционално опустошени, фрустрирани и склонни към насилие над различните от тях граждани. Изглежда тъкмо затова почувства отмаляваща ерекция и необясним, мимолетен респект към демокрацията. Разбра, вече е проникнала навсякъде. Превзела е и шета в последната му крепост, където безропотно изслушваха малоумните му разсъждения за политиката, за Русия и социализма, който бил велико достижение, ама нямало съзнание. Толкоз, до тук се простираха способностите му да анализира, да преценява тежестта на фактите. Дали в този миг е съжалил за целия си пропилян живот. Бил е ударен от мълния, право в главата. Чистата и неподправена страст, фрапиращата изневяра, шокиращата изненада, са мощно енергийно поле. Електрошок с нисък волтаж, но смъртоносна сила. Така вкаменен изглежда човек загубил и последната си илюзия. Страдал е с години, защото през целия си живот не е успял да стори добро на никого около себе си. Дори в момента, за кой ли път, угаси искрицата живот в иначе смирената му женица. Трябва да е бил едновременно, потресен, съсипан и възхитен от сцената. В този действителен случай остава неясно, дали мирогледът му е мръднал с няколко градуса към нормалността. Вероятно щеше да продължи да гласува за социалистите, които всъщност съсипаха живота му. За забогателите комунистически фамилии, които го направиха беден и неспособен за някаква инициатива; този балкански човек загубен в пустинята на своите догми, който не научи нито една любезност. Веждите ще поникнат, дори след смъртта, но за нови идеи, е късно. Безцелният му живот във вреда на другите секна. Всеки ден ни напускат таланти, велики умове, но тези хора „от народа“ не познават разкаянието. Вижте второто поколение комунисти, яростното им говорене. Лъжите изричат нагло с някаква полуусмивка, вече знаят че лъжат, но от къде взимат тази граничеща с личностно разстройство зла енергия, да бранят напълно провалената си идеология.

Казват, че трудно са откопчили пръстите му от топката на асансьора. А мъртвият му поглед е пронизвал всеки, който е дръзнал да го погледне. Не използвам израза, нямам думи. Разполагам с достатъчно думи, факти и аргументи, но се питам, има ли смисъл вече. Злото е извършено. Щетите са неоценими. Разпиля се силата на българите по света. Ако това е била целта на братския руски народ и неговите идеолози – постигнаха я. Мога да кажа единствено, Сбогом! И на тези над милион поклонници на нещастието, които продължават да съсипват България.

                                                                   Кивито ми върза

Не вярвам някой отегчен от всеобщата гълчава да си спомня, че пуснах малък текст със заглавие „Кивито ми цъфна“. Сега кивитата ми са виснали като колекция от висящи тестиси. Извънредно вкусни са, когато са узрели добре. Вътре има малки черни семенца. Покрай градината, която някой нарече дендрариум, в опит да изкаже някаква възхита, ми хрумна нещо отдавна прочетено. Били сме примати. Това да видиш. Всички до един. И нашият умствен двигател, ако е изправен, може да бъде графично изразен в три подскачащи колонки, подобно на звукова тонрежисьорска маса. Секс. Тук всички са прекалено сведущи. Територия, разбирай в по-широк смисъл - неистово желание за грабеж на земя и превземане на всякакви пространства. И третата колонка е преследването на статут, тоест Йерархия. Все някой е професор, а голобрадият нещастен, научен сътрудник е готов начаса да скочи в обувките му. При първа възможност. Да огледа запазената фигура на професоршата - първият стълб рязко щръква нагоре. Не съществуват потенциометри, с които да регулираме тези динамични стълбове, които отразяват успеваемостта на личността, породена от генните заложби, средата и други странични причини, които е невъзможно да се предвидят, нито класифицират. Има злощастници, които не помръдват нито един от динамично движещите се светлинки, „социални аутисти“. Несретници минали буквално в нелегалност, укриват лицата си от обществото. В подмолите на този аутизъм буквално може да се улови с ръце голяма хлъзгава риба, почти непознат вид. Напълно различен човек, за разлика от кресльовците, които ви заобикалят с усреднени приматни характеристики. Тези, които се блъскат с лакти и разменят истини от първия чин на началното образование. Ах, колко добре ги помня. Зубреха и слушаха. Крещяха и се приспособяваха и пак зубреха, после започнаха да преписват. Тези малки изпечени конформистчета, момченца и момиченца, които налагаха своите възниски възгледи за живота на всички останали, бяха обсебени от футбола, роклите, пиенето, клюките. Неспособни да изградят миролюбива среда, справедливо общество за живеене, винаги готови да се подчинят някому. Пълна загуба на слух и политическа ориентация за дисонанса и фалша на политическото плещене. За да оформят днес едно безпомощно общество на слепци. Междувременно, тази семпла тризначна идея и комбинациите от нея не могат да обхванат най-трудно дефинируемият свят на изкуството. Там подскача напълно непридвидимо светлинно стълбче, което бележи с голяма въпросителна човешкият род. То ни информира за дарбите на индивида. Дочувам от няколко места, че изкуството е адекватност. Това е интересна мисъл. Не е трудна за проумяване. Наистина човек се стреми към дадени модели, които са внедрени в самото му ядро. От там произтича някаква базисна хармония, която е сублимирала в човешкия мозък, подкрепяна от архипаметта, по начин да не изпуска от подсъзнанието, но и развива представата за природните феномени, звездното небе, микросвета и социума. Строго погледнато уменията ни да боравим, въпреки ограничените ни сетива с изразни средства и послания, достъпни и понятни за почти всички примати, е обяснение как нашия вид завладя цялото земно кълбо. И ако днес многомилиардният свят може да претака глупости по телефоните си и това не ни изумява, то е защото ние сме удивителни същества. Спукали сме отвътре черупката на яйцето и оглеждаме пейзажа. Трябва да се съгласите, че правим разлика между шумотевица, космически шум и музика. Ние не виждаме огромна част от съществуващия реален свят, нито как трептят електроните около ядрото, но притежаваме усет и абстрактно мислене. Тези, на които четвъртият стълб е обран до нула, изпълват все по-решително земното кълбо. Лошият умствен холестерол доминира застрашително. Крупните им планове са на изчезване от европейските държави. За съжаление тук, на наша почва се развиват в благоприятна среда. Това е необяснимо връщане назад към праисторията. Виждате ли колко сърби, гърци и българомакедонци са лишени от четвъртия стълб. Балкански примати, които геройски търчат настръхнали, като бабуни за препиканата си територия. Точно този е начинът да я загубят. Това е задачата на службите от съседните империи. Напомнят на проговорили папагали, които имитират чужд пропаганден говор, неспособни да осъзнаят какво всъщност казват. Иначе се смеем до сълзи, като откачени, тропаме с крака и това намирам за чудесно. С класификациите и тестовете, по - внимателно. Светът е неописуем и това ме изпълва с някакъв онтологичен възторг. Та казвам кивито ми върза, формирано е като асма на два метра разстояние от земята, а плодовете висят, същинска колекция от скалпирана балканска мъжественост /напълно заслужено/ от някоя минехаха, изпаднала от романчетата на Емилио Салгари.

Днес ще се опъна на плажа Хармани, след кратка схватка за територия с кученцето Бари, което веднага се настанява на кърпата. Примати сме.

Коментари