unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

596 Посещения

Посегнах на живота си с писане

Интересни Времена

 

 

                                                                                                     Посегнах на живота си с писане

 

 

  29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

     Христо Слави Рачев

 

   Пиша както дишам.Така снимах и репортажите в БНТ и филмите по света. Често спирах дъха си, за по-стабилен кадър, в опит да уловя изплъзващата се реалност. Радвах се на всяка сполучлива композиция и интересна мисъл. Все си мисля, че психично здравият човек няма особена нужда да описва с думи неописуемия свят. Това правят фрустрираните копелета, прикрили по някоя перверзийка. Страдащите души. Страхът от предстоящия край и самотата са енергията на това занимание. Има травми, които не могат да бъдат забравени.

+++

Бийтълс, бит и България

Всичко написано и аранжирано от Бийтълс е интересно и феноменално. Когато прелетя мощното йе-йе на групата над земното кълбо, ние задрънчахме, като покривна ламарина, трептейки в същите честоти. Музиката на ливърпулските момчета изпрати по целия свят своите сигнали, в които бяха кодирани социология, идеи, протест. Няколко милиарда човешки същества бяха облъчени от тази мощна радиация. Младите хора настръхнаха с пилешка кожа. Избояха коси. Плешивите страдаха. Конформисткото средно и възрастно поколение съзряха упадък и разрушителна сила в перчемите на Бийтълсите. Подрастващите по света, всеки на своя квакащ език разбра, че става дума за хармония, красота и емоция, която извисява, някакъв светлинно-звуков наркотик, който еуфорично ни правеше свободни и щастливи. Това са доста трудни за проумяване явления и съвършено прости и ефикасни в механизма на въздействието. И аз се опитах да издялам от неподходящо дърво една китара, български Фендер. Получи се здрава талпа, която можех да стоваря на главата на нашето ЗКПЧ и сложа край на малоумните му дрънканици. Запях песните им в най-неподходящата аудитория – казармата под връх Бунай, над Копривщица. Вкараха ме в ареста. Заради Бийтълс. За разпространение на западна пропаганда. По начало България приличаше на голямо арестантско помещение, оказа се, че надолу към ада и несвободата има още нива. Изядохме тонове консерви и калпава храна. Посетих шибаната казарма след 50 години и открих къде е спалното помещение, ареста. И кенефите о, кенефите – Рачев, марш на кенефите. Софиянец! Още са там, храстите са ги превзели, а дърветата около тях далеч по високи. Ето видима полза от клозетното музициране. От пода на спалното помещение бяха израснали билкови треви. Сега там служат армии от плъхове. Държавата не може друго, тя арестува незабавно всеки с нормален слух, дръзнал за повече свобода. Безпокои се силно, когато хората пеят и викат йе,йе…Гаси моментално лампите в залите, пуска ченгета в публиката. Всеки опит за личен избор е антидържавно поведение, докато масовата глухота стане норма. Равен звук, Пегел. Униформа. Това отнема време, което пропагандата нарича възход.

Тези десет арестантски нощи бяха ужасно студени. Никой от Бийтълсите не знаеше, че съм наказан заради песента им Love me do. През нощта, температурата беше паднала доста под нулата, къде, къде и трябваше да се изпикая през ключалката. Като куче, което не обича да цапа хола. Получих още три дни арест, защото пикая през ключалката, та право в помещението на началника на караула. Той също се озова при мен, проспа голямото пикане. Не знаеше кои са Бийтълс.

По-късно аз също имах приятели, ала Джон Ленън. Сетне докарахме песните им да звучат добре. Много не обръщахме внимание на текста. Не композирахме своите преживелици, нито успяхме да изразим нашата лична епоха, а възпроизвеждахме, както скапаните магнетофони „Мамбо“, „Смарагд“ и „КВ 100“. Имахме нещастието да се родим в отдалечено съзвездие, в социалистическата сгурия на една поробена държава. Носехме в себе си талантът и гените да израснем до височина на топола, но се изкривихме и превърнахме в клекаж. Не беше лична вина. Способностите, предразположението и дарбите ни изсъхнаха, останахме добри слушатели с добра прогноза да оглушеем и оглупеем в диренето на смисъл, около някаква нелепа доктрина.

Можем ли с тотална ирония да разтворим и изличим злините, които причини на България това кално, руско свлачище, с мракобесните кагебисти и тяхното извратено служене на родината. Тази една шеста от земното кълбо, където под влияние на някаква магнитна аномалия не важи доказаната аксиома, че „сменяемостта на властта, гарантира нейната вменяемост“.

Шпиономанията и съсипващото следене на всеки срещу всеки. Очевидно е, че една намаляваща част от българите се изродиха, бръкнаха им в гена и гледай ги как рипкат български хора под руски флаг. Ругаят Иво Инджев, заради книгите му. Не са ги чели. Готови са да ги изгорят, да пребиват. Не могат да се съсредоточат. Такива платени маймуни изровиха гроба на цар Борис, по поръчение на кагебисти; да бият до смърт по лагерите. Българи от нашето племе. Готови са да заиграят и „касапско хоро“. Самоубийствено и фанатично. А красивият блик на свободата, преливащ от изумрудено синьо, ще отлети в небесата, там където имат усет и потребност от нея. Ако Джон Ленън бе опитал да направи, дори един от своите пацифистки еленови скокове в българската казарма край Копривщица – щеше да бъде остриган като шиле, наричан педераст, натикан в ареста и спукан от бой от старата служба. Щеше да пикае през ключалката, да шепне йе,йе и скимти от ужас. Нямаше да изпее нито една от песните си. Английският език нямаше да помете френския с неговото „ррръкане“. Да, войната във Виетнам продължи, с песни и стихове трудно се спират танкове. Джон, Ринго, Пол и Джордж поотделно не бяха гениални инструменталисти, но събрани заедно образуваха най-влиятелната и велика група на съвремието. Подръпвайки струните и потропвайки по барабаните изгониха дяволите от нас, прочистиха каналите на слуха ни за различни форми на красотата. Вече знаем, че тя се укрива в най-разнообразни жанрове. Заслушахме се и в класическата музика. Бяхме заровили детските си носове в книгите. Чудесно е, че днес все още има млади хора в България, които слушат Бийтълс и най-разнообразни групи и певци, харесват европейския път на България. Световно признатият философ и социолог на страната ни Георги Фотев е изследвал, че над 70% от българите одобряват европейското развитие на България.

Това е, което ми трябваше да прочета днес. Светна ми.

Лично аз не усетих, точно кога започнахме да различаваме стойностните културни силуети. Нашите предпочитания, защо станахме такива. Невъзможно е да се измери влиянието на западната литература, на десетките поп групи, на джаза, поезията, които допринесоха за това. Книгите, битовия и конкретен досег с други народи, постепенно ни възвърнаха отнетата нормалност.

Нали не вярвате, че севернокорейският човек, още на другия ден ще стане южнокорейски. Източния германец в западен. Това им отне милиарди. Или България ще се превърне в световен културен център.

Бедата е, че в нашата българска „Корея“останаха трайно контузени и душевно изкривени хора. В тази семейна среда израснаха недопустимо количество лишени от ум, образование и шанс за смислен живот нещастници. Все по-често се срещаме с тях, в трамвая, по стадионите, по магистралите и техните проблеми вече са наши. Малоумните ще репродуцират още повече себеподобни изоставащи мнозинства. Невъзможно е под техният диктат и личен пример децата им да разширят хоризонта си. Вече разполагаме с тестото, от което се месят фанатизирани и фашизоидни групи. Това което не проумявахме вчера, днес е тревожно ежедневие. Аз пропътувах част от живота си носен от топлите вълни на музиката, покачен върху книгата и отгоре съзрях демоните. Тези късоврати създания, които топуркат на стада, зад тях се стеле пушек и изровена земя. Тези дяволски пратеници, които стават все повече, гладуват, съсипват живота на разумните граждани и генерират насилие. Болшевици. Или Муджахид-борци, помъкнали гранати. Ще бъдат използвани за война и ще умират масово. Имат различни имена и подобно на болестотворните бактерии, причиняват различни страдания. Левите партии, надянали маската на социални пастири с охота и действия поощряват тези човешки стада. Зараждат се конфликти от световен характер. Светът уж се е променил, но политиците са същите. Ловко манипулират, обещават непостижими илюзии, оразмеряват света със понятия загубили смисъл.

Аз бях Бийтълс и в песента Eleanor Rigby те пяха за мен. Аз пях с тях. Те ще останат завинаги:

Всички тези самотници

От къде ли се взеха?

Всички тези самотници

Къде ли е тяхното място?

В българското чейндж бюро все още прииждат тълпи да разменят най-мощната валута „Свободата“, за да получат девалвирана и съмнителна „Сигурност“, която сетне изчезва мигновено. Аз трябва да бъда забравен. Ние ще бъдем забравени. Справедливо е. Несвободните хора няма какво да кажат на света. Освен в безгласието си да поискат да го унищожат.

Елеонор Ригби умря в църквата и бе погребана

Заедно със своето име

Никой не присъстваше на погребението

Отец Макензи изчисти пръстта от ръцете си

Докато се отдалечаваше от гроба

Никой не бе спасен.

Само за тези, които не знаят. Свободата на отделния човек произтича от демокрацията. Достига и до най-отдалечения човечец, дарявайки го със сигурност, уют и радост. Смисъл от живеенето.

Всред общата ехолалия и дрънкане колко сме зле, и че обезателно всички са виновни, без нас, някой разбра ли колко важно изказване направи зам. главния прокурор Гешев.

"Крадат нагло и мислят, че като са заедно в далаверите с местните магистрати и шефове на полицията, това им гарантира недосегаемост завинаги".

Внимание!
Това е напълно нов момент и последен етап в неограничените възможности за присвояване. И не са само думи. От години живея в морски общини и съм свидетел на злоупотреби повдигнати на квадрат, пред това, което достига до медиите. Местните хора, докарани до състояние на маразъм, знаят повечето от номерата им и как точно ги правят, но са безсилни пред наглостта им. Ние българите сме си социални фантазьори, не разбираме, нито усещаме кога подусловията леко се променят, но с тежки последици. Затворите са един мъртъв свят, претъпкан от неистово жадни хора за глътка въздух и живот. А отвън в живия свят е пълно с глупци и мъртви души, които не знаят, че всяка кражба оставя следи. До вчера властите не са могли да ги залавят, но неусетно е започнало обратното броене. Винаги идва такъв момент, когато от бостана повече не можеш да крадеш дини безнаказано.
Подкрепям зам. главния прокурор Гешев. Няма какво да плачем за Кювеши. Имаме Гешев и е редно да го пазим.
Мисля, че доста кметове чуха това послание и буквално се смръзнаха, но е късно. Кражбите им са добили три дименсии, квадратури, лукс и е напълно невъзможно да се докаже произхода им. Виждат се от дронове и подушват от следователи с чувствителни носове. И народът започва да ги докладва все по-смело. Къде ще се дяват. Къде.

+++

В този живот бих пропушил само и единствено, ако ме пъхнат в софийския крематориум.

+++

Съществена част от отнетите права на българите, ние осигурихме на нашето куче.

Ляво говорене в насрещното движение

По всичко изглежда, че професионалния ми рефлекс, признавам сериозен дефект, да се вглеждам в лицата на хората, ще отмине точно в мига, когато склопя очи. Но е напълно възможно да не могат да бъдат затворени, втренчени в последния кадър на живота. В нежния провис на гърдите на някаква сестра с обидно ниска заплата и поради това злобна и груба. Не искам това да е последния кадър, който ще отнеса в тъмата. Търся фокуса на едно лице на телевизора, избутвам напред, назад очните си лещи и успявам да надникна в мозъка му. Очите му са стаени, подпухнали, наоколо парцали от неокислени мастни радикали и усещането е, че този човек може да извършва подлости, да лъже и присвоява безгранично. С такова гумено лице може да премине през житейската сцена, като слуга и палач. Според ситуацията, да оцелее и награби повече от другите е доминантата. Цялата лицева мимика, с типичното говорене на тези хора: „…не забравяйте, че нашата партия догодина ще навърши 128 години…Ние се стремим да правим политики, а не да се боричкаме за власт…“ Лицето е средно аритметично от образите на няколко от левите оратори. Мърдаше с устни и неискрена мимика. Патос и отпадъци от мисловни конструкции на лявото логореене. Предишната вечер пък Пиргова се беше фанатизирала и словесно лиофилизирана /дехидратация за съхраняване на бързо развалящи се продукти/, тя пък е от вида „партизан за бой се стяга“, как не можаха да сътворят по интересен синтаксис. Ще ви кажа, словесните манипулации не са невинно занимание, могат да „убиват“ на място няколко села и градчета.
Добре де, знам, че човек не се променя. Социалистите се раждат с поставени умствени ограничители, подобно на модерните хладилни камиони, максимум 90 км. Толкоз. Може да натискаш педала, да им показваш новите документални разкрития, как Русия и някои големи европейски държави подло са дърпали България за левия крак назад. С всички непозволени средства са пречели да станем силна и просперираща държава на Балканите. Но те не допускат познания от единствените надежни източници, архивите с оригинални печати, все едно не са чули, не са видели. Голямата беда, откакто земята е избрала своята орбита и гледа да не се отклонява, за да не стане страховит планетарен карамбол е, че масовият човек е неотменимо болшинство. Когато болшинството слуша глупостите на Кастро, днес Мадуро, по шест часа на припек, те му се струват самата вселенска истина. Допускат, че някой се грижи за него, несретния му живот придобива смисъл и значимост. Може да стане надзирател, да бие лекари и бизнесмени. Да насилва жени безнаказано. За лявото говорене винаги ще има аудитория от пломбирани глави с ограничители за скоростта на мисленето. Ще има кльопачка, експроприация, бонови книжки, купонна система, вили и всичко, което радва социалистическата душа.
Но и те имат проблеми. Вътрешновидови. Социалист комуниста око не вади, това е за пред публиката. Но поотделно, докато се прегръщат по другарски, се чудят как да си прегризат троичния нерв тригеминус. Рефлекс от приматните времена. Кръцнеш ли този нерв, няма човек, няма проблем. На погребението щедро, до пълно безобразие, сипят похвали. Често посягат и към скротума с цел да лишат другарчето от потентност. Ако и женичката му е хубавка, да и го вденат по другарски. Сладка, макар и кратка е партийната любов. По начало са особено страхливи, обичат да атакуват в гръб, да донасят и злепоставят. Но в редовете и както сочи над вековната им история пребивават хора готови да трепят. Когато ги хванат в далавера, пищят за човешки права, пишат стихове. Гледам и социалистките с честни сини очи имат бързи челюсти и могат да погълнат плячка по голяма от теглото им. Ей тъй, в движение захапват над милион да вършат международна дейност, дето никой не им я поръчвал. Айде, нека други изяснят фактите на другите. На мен са ми ясни. Щом настъпи оглупяване на масите, причините са много, лявото бележи възход. Когато образованите хора на Северна Европа постигнат благоденствие, социалистите мигновено си присвояват заслугите, овикват по целия фронт: значи може да имаме социална държава! Там били построили комунизма. Огромна лъжа. Там са се спасили от него. Издигнали са интелектуална преграда. Едноличен и зловещ комунизъм се строи другаде, гледам напоследък, колко неприятно, пак наблизо, край Босфора се къдри нещо, хибридно. Май ще излезе уродливо и унищожително, защото е смес от две гърмящи субстанции – алахокомунален вождизъм. Русия си остава първенец по износ на световни аварии от ядрено, идеологическо и енергийно естество.

+++

Защо православний Борисов се изповядва при шоумен. За какво издържаме обществената БНТ, за да изсипва пачки с пари на телевизии собственост на частни лица. България се променя бързо отвътре, привидно оставайки същата отвън. Шоуменът определено има влияние върху младата публика от кръста надолу, при това гледаше толкова строго, че се задавих с парче печена тиква. Десет на нула за Борисов. Не знам остана ли човек, който да мисли, че Корнелия може да измести с лашкане и бодичеци 250 пудовия ни министър председател от креслото. Това ще видим скоро. Семпла битка за бюлетини. Странно, Борисов беше по-автентичен, естествен в мимиката си от шоумена.

+++

Въпросът на нашето българско съвремие е: колко свобода можем да заменим в замяна на сигурност. Нито за миг, не бива да пропускаме, че демокрацията има свойството да изчезва, както сънят при пробуждане. Остави, ами човек не помни за какво ставаше дума.Този въпрос мъчи и цяла Европа. Как ще живеем заедно с лица придошли от ислямския свят, които не могат да понесат красотата на една жена. Ще може ли да се разхождат нашите момичета със своите минижупове, между оскотели двуноги. Нямаме право на самозащита. Дори с тапешник не може да гръмнем, ей тъй, за кураж подир рецидивистите. С каква охота органите на реда се нахвърлят върху нещастника дръзнал да опази себе си, имуществото и беззащитните си деца и съпруга. Не можеш да раздаваш правосъдие, ти казва с вдигнат към тавана показалец, полицаят зарязал преди месец кравите на село. Това толериране на престъпниците е твърде удобно за органите на реда. Всички управления работят по всички направления. Браво бе. Тия хора, поради стреса, затлъстяха от много работа. Разбирай, чакат някой да се обади, за да му обяснят веднага, колко трудно е да се намери игла в купа сено. Не си познават контингента от престъпници, не работят с тях. Нямат информатори. По-скоро те са информатори на престъпни босове. Често се сдружават с наркопласьорите. Шайки от джамбази работят необезпокоявани с десетилетия. Имат си прякори, дежурни адвокати, всичко каквото е нужно да върви далаверата. Искат доверие и по-високо заплащане. Престъпникът може да има оръжие, ти нямаш право. А си изпукал няколко патрона, тъй превантивно, веднага с настървение заработват, само по едно направление - да те пъхнат незабавно в затвора. Щели сме да се изпозастреляме. Да, ще има жертви, но от виновната страна. Сега масово страда невинната. Що за справедливост е това. Май идва време някой да внесе закон за правото на самозащита. Да притежаваш оръжие. Не искам да е от патриотите, ще бъде лошо направен и ще берем ядове. Ще гласува този, който знае един куплет от химна наизуст, няма кал под ноктите и може да се подпише два пъти еднакво. Влизаш в частна собственост, но трябва да знаеш, при излизане с колко олово в задника можеш да продължиш да бягаш. Хайде да видим какво ще стане. И сега в народа има доста пушкала, нищо особено не е станало. Не са им криви цевите, а законът и главите са им криви от там и грешно отсъждат. Отдавна е останал някъде в миналото, не се движи със скоростта на века и крадливостта.

+++

В България застрашително намаляха мъжете на моята възраст, с които може да се натряскаш, без да получат левостранен гърч на лицето, обяснявайки колко хубаво е било преди. И старшината какво е казал пред строя. Всичко обилно полято с някоя конспиративна глупотевина. Не ми липсват.

+++

Дребнавостта и добрината на обикновения човек ми дотегнаха.

Още статии от този автор

Коментари