По наклоните на цивилизационния срив
Едно впечатление, което на пръв поглед изглежда дребнаво, а тълкуването му - преднамерено и едва ли не безсмислено, но което всъщност е показателно.
Впечатление от начина по който разговаряха Урсула фон дер Лайен и Тръмп, от движенията им и езика на тялото.
Урсула седеше с изправен гръбнак, свити крака и ръце поставени върху полата. Прическата й беше безукорна, държеше си главата беше изправена, но не вирната, почти не говореше и внимателно слушаше събеседника си /Тръмп/
Тръмп седеше със смахната си прическа и поразкрачени крака, попрегърбен като хищник преди нападение, като мърдаше непрекъснато наляво - надясно и движеше ръцете си по неговия си, тръмпанарски начин, гледаше навсякъде, най-често към камерата, разбира се, и почти не поглеждаше към Урсула.
И само от тези външни особености, милиони хора по света, дори без да да разбират приказките на двамата заключават :
"Тръмп е главният тук, той е важният, той е силният, той е башията, защото е смел, нахакан, знаещ, могъщ и разбира се, велик"/все достойнства, приписани му от неговите пламенни, предани и безусловни почитатели/.
"А тая до него не случайно се е свила така, просто си знае, женицата, че е едно нищо пред великия Тръмп".
Всичките тези милиони хора правят това заключение поради една много проста причина. Тя може да се определи с две-три думи.
Те са простаци. Простаци са. Също като него. Също като Тръмп. И също като Тръмп заличават едно много основно и постигнато с много усилия и мъки достижение на човешкия род.
Възпитанието. Което предполага добродетели като благоприличие, мяра, вкус, изисканост, скромност, благонравие, учтивост и одухотвореност.
Добродетели, най-вече европейски, които Тръмп или не признава, или, като функционално неграмотен, не разпознава и над които би се присмял. И не само с него е така. Простотията и простащината обхващат все по-големи части от човешкия род /юдикандус хомо реус/, все повече племена, хора и държави.
Това не е някаква извънредна чудесия. Световните летописи доказват, че за изграждането на една цивилизация са нужни вековни усилия, докато рухването й може да стане много бързо и лесно, за няколко години само. Една общност може изцяло да забрави културата и достиженията си за не повече от две поколения. Така се е случило с инките, напимер, с германците на Хитлер, с монголската империя, но защо да ходим толкова далеч, през 18 век българите вече изцяло са забравили, за своето "царство и господарство", та Паисий е трябвало да им го припомня / въз основана гръцки, а не на български източници/.
Лично аз съм свидетел, как при една мобилизация, иначе образованите запасни офицери само за около час загубиха всякакъв човешки облик само за около час и половина /старшината забрави ни даде зимни дрехи и одеяла при февруарски студ от минус 15 градуса, та хората се сбиха помежду си за няколкото останали одеяла/
Така че рухването може да стане за часове и минути, докато за цивилизационните натрупвания са нужни векове.
Нужни са били хилядолетия, с начало от древния Рим, например, за да могат европейските народи / и техните производни из другите континенти /да приемат, че правовата държава е нещо без което развитият свят не може/ сине ква нон/.
Достатъчни бяха три месеца управление на Тръмп, за да бъде в потъпкано в САЩ / една държава доскоро пример за свободолюбие и напредък/, това основно достижение на западната цивилизация.
И пример за друго едно достижение на културата и възпитанието-някога, в старата България се е смятало за неприлично момците дори да се закашлят многозначително при вида на някоя по-угледна мома / свидетелство на Димитър Маринов, отразено в книгата му "Обичайното право"/ .
Такава е била нравствеността на българите в продължение на хилядолетия, докато не се стигне до бойкоборисовата ПКП и останалите му гнусни псувни /като се знае, че бай Ганьо поне донякъде се е съобразявал с правилата на европейското възпитание/
И американците дълго време са подражавали на своите изискани европейски предшественици. /каубойте са били долна и презряна прослойка, преди Холивуд да започне да ги величае/. За да се стигне накрая до до тръмпанарското "жени ли са, сграбчвай ги за междукрачието"/ неговият израз е по-груб/.
И така властници от породата на Тръмп, Борисов, Слави Трифонов, Тошко Йорданов и подобните им, заличават едно вековно човешко развитие, заличават отколешната нравственост на патриархата, достиженията на римското право и гръцката култура, правилата на рицарството и на Алиенора Аквитанска, изтънчеността и изискаността на висшите съсловия, на които са подражавал и буржоазията, и простолюдието, докато сега простолюдието и най-веча така наречените консерватори заличават изискванията за възпитание и добро образование към управниците.
Така че Тръмп и тръмпанарите, Борисов и почитателите му са едновременно и следствие, и причина на един явен и неприкрит /отделен е въпросът дали осъзнат/ цивилизационен срив.
Срив съвсем подобен на този, сполетял държавите под управлението на комунисти и болшевики. Като сегашният срив в някои отношения надминава и комунистическото варварство, поне що се отнася до приличието и възпитанието.
Президентът на най-мощната държава, например, заявява, че ръководителите на другите държави идвали да му"целуват задника".
Немислимо допреди десетина години.
Български премиер пък псува така, както не псуват и най-долните квартални пияници в Сърбия. Немислимо допреди десетина години.
За мнозина това са само външни изяви, които не променят същността, която, разбира се, е обещанието на водачите - простаци да поведат широките простонародни маси към благоденствие и всенародно величие.
Като в името на тези цели, според тези водачи и според и беззаветните им почитатели, бива и да бъдат пренебрегнати и демократичните закони, и възпитанието, и благоприличието.
Но какво постигна овластеният простак Тръмп, до който Си Дзинпин изглежда като изтънчен европейски възпитаник.
/ След като приятелят му Путин, например, постигна точно обратното на заявените от него цели и след като на отявлените путинисти става все по-трудно да отричат провалите му/.
Все по-трудно ще става и на отявлените тръмпинисти да отричат провалите на Тръмп. И не става въпрос за тРъМпанарските му хвалби, че щяла да спре войната в Украйна за 24 часа.
А за това, например, че дълбокоумната му уж хитрост да се сближи с Русия, за да я противопостави на Китай, се оказа жалка измишльотина.
Хитрост /ако наистина това е възнамерявал/, заради която погази приятелските си отношения със своите естествени съюзници от Европа, Канада, Япония и Австралия./ Всъщност е по-вероятно такива замисли да му приписват неговите всеотдайни привърженици, иначе подобни дълбокоумия явно надминават възможностите на простоватото му мислене.
При всички случаи като политик той настрои всички срещу себе си и бившите си съюзници от Европа, Канада и Австралия и съперниците си Китай, Русия и Индия. Америка вече няма никакви съюзници. Това постигна великият Тръмп.
Но пък нали неговите беззаветни последователи държат повече на стопанския възход, който щял бил да направи Америка отново велика при управлението му.
Е добре, икономическият растеж на страната е никакъв - докъм 3 % за полугодието, много по-малък от този през 2023-та година, с прогнози за спад. С увеличение на безработицата и увеличение, макар и с малко, на инфлацията.
И да, тарифите му действително носят пари в бюджета, но не допринасят с нищо за икономическия растеж, защото всъщност са данък, който плащат всички, включително американските потребители /най-вече те/. И да, изгони хиляди имигранти по най-безчовечен начин, включително и такива, от които икономиката на Америка /най-вече земеделието/ се нуждаеше.
И сега, основният въпрос. Заслужаваше ли си потъпкването на демократичните началА, правила и закони, позорното сближаване с всякакви диктатори, всекидневните лъжи, изгонването на няколко хиляди емигранти, оплюването на предишните президенти, насаждането на разделение и омраза сред американците заради лъжливите надежди, че митата ще донесат "хиляди, хиляди милиарди долари, та и американците ще се чудят какво да правят с парите, и всяването на разделение и омраза, което увеличи двойно политическите убийства в сравнение с миналата, и което сякаш вещае началото на гражданска война и въобще цялостното опозоряване на една доскоро велика държава, заради един икономически растеж /който всъщност се оказа спад в сравнение с минали години/
Като вожда на държава, която вече не е демократична, Тръмп със сигурност би се чувствал много добре сред приятелите си диктатори, на които се възхищава - Путин, Си Дзинпин и Ким Чен Ун и със сигурност му е загорчало му е, че не е бил поканен на срещата им и да, въз основа на всичките тези дадености, могат да се правят различни предположения за естеството на душевните и умствените му своеобразия, като примерно дали те вече биха били предмет на изследване за някои от психомедицински науки, но това са все пак подробности в сравнение с най-важното :
Ще успее ли някога свободната и демократична Америка да устои на властническите му ламтежи и диктаторските му пориви.
Или свободната, демократична и велика доскоро Америка ще се свлече по наклоните на един съвсем вероятен цивилизационен срив.