unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1513 Посещения

Предизборното сметално тракане и протестите

Иво Беров

Предизборното сметално тракане
и протестите


Вземаме, значи, едно сметало от ония, старите и започваме да тракаме с топчетата му. Ония, дървените топчета. Наляво “ надясно и по средата. Ги хлъзгаме и тракаме. Нагоре и надолу не може. Да ги тракаме. И правим сметки. Тънки и дебели. Сметки. Значи тук вляво имаме 15 топчета, или 150 и ако от тях извадим 5 или 50, трак топчетата, после прибавим към центъра 10, пак трак, може да получим вдясно примерно 150, а път вляво ще останат примерно 120 плюс 8, минус 3 и това колко правеше,я да го изчислим.
Всичките тия сметки, всичкото това тракане, разните му там разбирачи наричат политически анализ, разбор тоест. Тракат, за да предвидят дали ще дойде тая, дали оная, или пък ще дойде Мая, пу-пу. Какво било щяло да стане, дали точно то било щяло да стане, или нещо друго, дали няма да се минем, дали няма да настинем..
И разбира се, нищо не няма да стане, въпреки усиленото събиране, изваждане, тракане и протакане.
Няма да стане милички, защото топчетата ви са дървени. Вапцани са с разни вапцала, шарени отвън, ама дървени отвътре. И като обърнеш сметалото лявото става дясно, а дясното ляво, горното €- долно, а долното - горно. Най-вече това става. Долното горно. Става и започва да управлява. Ако не обърнеш сметалото – пак така. И ако това се повтори дор до три и повече пъти, и ако продължи повече от две десетилетия, а ти продължаваш да тракаш, значи си бакалин. Политически бакалин. Или мисирка. Политмисирка. Или нашенски политолог, социолог, антрополог, журналист, наблюдател, разбирач и най-любимото ми – общественик.
Единственият начин нещо да стане, нещо да предвидиш, нещо да разбереш и нещо да прозреш, миличък, е да хвърлиш сметалото. "Абе хвърли това сметало, бе човек, стига си тракал" ще ми се да им рекна на всички тия разбирачи-тракачи. Ама няма да им го рекна, защото няма да го захвърлят. По него са учили политическото и обществено тракане, без него не могат. Ляво-дясно, център-ляво, център-дясно, либерали, консерватори, християн - демократи, крайна левица, крайна десница, трака-трака и дрън-дрън.
Абе тракачо, абе бакалино. От години, от десетилетия, от Жан Виденов насам, /който бе истински левичар/, в България по никакъв начин няма спор между дясното и лявото. Просто защото няма ляво и дясно. Никой не отваря дума дали приходите трябва да се влагат /дясно/ или разпределят/ляво/, дали личността е по-важна от обществото /дясно/, или пък обществото може да се развива за сметка на личността /ляво/. Всичко е опаковка с изтекъл срок на годност. Идват така наречените леви и въвеждат плосък данък. Идват така наречените десни и разпределят. По 50 лева на пенсионер, примерно. И одържавяват. Деснитe. Одържавяват. Грабят предприятия и банки като партизани мандра. Мандръсат демек. Кого мандръсат ? Ония дето са прости, защото прости хора само от мандръсане разбират, на тях акъл не мож им наля.
Ма какво щяло да стане, ако протестите успеят, кой щял да дойде на власт - носи се звук от тракане в така нареченото пространство. В иносказателния смисъл се носи. И стържене на резачки също се носи. Това в буквалния смисъл, освен в иносказателния. И Странджа вече мяза на шоуменска глава. Или на премиерска. Или прокурорска, ама без каскет. Как мислите, от леви, или от десни е остригана. От консерватори, или от либерали е остригана.
Няма такива въпроси. Въпросът, който потайно си задават наш,те и ваш,те е дали е остригана от наш,те, или от ваш,те. Ако €žнаш,те са стригали в образния и буквалния смисъл, значи няма чак толкова лошо. БОни пастОрис ест тОндере пЕкус, нон деглУбере. Нашият пастир е суперски, не дере. В смисъл не дере много. Повечето стриже. Затова няма алтернатива. Освен това обеща след още някой и друг мандат да ни изкара на прясна ливада и там да ни пасе. Не сега, друг път. Да ни изкара на ливада. Иначе и сега ни пасе. Бее-бее, благодарско. И за детски градина нанайсе милиона е отделил е ще ги построи. Не сега, друг път. След три години да речем. Бее-бее.
А пък вие като видяхте Мая Манолова, че се присламчва към протестите, защо не се прибрахте по къщЯта си, вместо да крякате по мегданите. А ?
А като се покаже Копейкин, защо веднага не се разотидете. А ?. А Радев като вдигне юмруче? А ? А след яйцата и ковчезите защо не се разотидохте? А ? И защо въобще не се събирате, та да няма нужда да се разотивате ? А ?
А ? А? А? А?. След което следва какво ?
€žБее-бее- то следва. Безалтернативното ми то.
Но това всичко това са иносказания, да ги зарежем, пекусите няма да ги разберат. Акъл не мож им налЯ на пекусите, разбират само от мандръсане, кой го беше рекъл това?
И така, без изосказания.
Протестиращите нямат служебни /институционални/ решения и това е добре. Те не са политици. Нито €žлози, нито €žисти, нито €žици /политилози, социолози, антрополози, журналисти, политици/.
Протестиращите нямат водачи и това е добре. Те не са тълпа, всеки е за себе си, събира ги общо негодувание.
Протестиращите нямат партия, изглежда няма и да направят, а това също е добре. Някой се присламчва към тях- да се присламчва. Някой се опитва да ги използва -да се опитва. Вече два месеца подобни опити са безуспешни. И ще бъда неуспешни.
Защото същината на протестите е друга. Смисълът им е друг. Предназначението е друго.
Тези, които протестират са представители на много повече хора, отколкото е техният собствен брой. И тези хора, тези много българи искат нов обществен договор при който:
Политическите партии да бъдат партии, а не аверски сдружения за присвоявянe на обществени средства.
Демокрацията да не бъде опаковка, а действащо устройство, механизъм, система.
България да бъде правова държава с върховенство на закона, а не с върховенство на обслужващ властта прокурорския произвол.
Да бъде държава справедлива, а не такава, която захранва ненаситната алчност на властващите прослойки.
Това искат протестиращите, общо казано, независимо доколко го осъзнават, толкова ли е трудно за разбиране, та час по час питате "€žкакво искат тия, какво искат тия?"
И дали си въобразявате, че ако протестът не успее, то така ще наредите дървените топчета в бъдещото Народно събрание, че всичко в страната да се получи от самосебе си, по учрежденски. /Ако въобще ви пука за страната/ Въобразявате ли си го това, надявате ли му се? С бакалската сметка "€ž ми то май е по-добре Бойко плюс ония, вместо Мая плюс Слави Тръ. Пък и Демократична България са нещо съмнителни, щото са зелени, начи рийшли, одобряват Радев.
Не милички, нищо не сте разбрали. Не иде реч за сметки, нито за кой ще надделее €žнаш,те, или €žваш,те. Иде наистина реч за нов обществен договор. И този нов обществен договор не е политически, той е цивилизационен. И дори е повече от цивилизационен, той е човешки, речето го и християнски. Защото зад всякаквите учени думи и дълбокоумни разбори стои простото и човешко "не лъжи, не кради, дръж се прилично". Затова да се хулят младите хора от протестите не е само грешка. То е грях. Грях, който изисква покаяние.
И ако протестът не успее, а той вероятно няма,/ побързайте да иззлорадствате, дълбокоумници, защото кратко ще трае злата ви радост/, ще си останем с извечната ни балканщина и българщиния /колко изконно-консервативно само/, приравняваща ни към треторазрядните страни от Африка и Латинска Америка.
Жалко. Защото този нов обществен договор, поискан от протестиращите е последната възможност, последната надежда за нещо по-добро. Мачкайте тази надежда, ругайте я, присмивайте й се, оплювайте я, заливайте я с клевети, протестирайте срещу нея /протест срещу протестите, чисто нашенска си дивотия/. Мачкате и унищожавате бъдещето на страната. Защото точно тези млади хора, които протестират, са бъдещето. Възможното по-добро бъдеще. И ако го унищожите, тоест когато го унищожите, ще си останете в миналото. В онова минало в което през 1908 година България става първата национална държава в Европейския Съюз по думите на главния прокурор на републиката Иван Гешев. Щеше да е голям майтап, ако не беше срамно.
При някогашните протести срещу комунистическия режим и след първите избори, спечелени от БСП мнозина рекоха: "възрастните предадоха децата си". Същите предадени деца сега пораснаха, улегнаха и предадоха на свой ред децата си. И го наричат мъдрост те това, а не предателство.Защото те се били провалили, та сега не можело и децата им да не се провалят. Егати мъдростта.
Прокоба, зла прокоба тежи над тия краища, то не може да е само глупостта, злобата, алчността и простащината.

Коментари