unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4154 Посещения

Преди да дойдат санитарите.

Иво Беров

Преди да дойдат санитарите

То е свързано с оценката на един изключително важен, дори съдбоносен отрязък от българското случване. Оценка, от която в много отношения зависи бъдещето на страната. Оценката на прехода. Цялостна, всякаква, но преди всичко стопанска.

...

Да си представим, че един не изключително умен, но не и прекалено глупав, просто един разумен, зрял, ваксиниран, обикновен, добросъвестен и относително почтен човек, в никакъв случай поет, или така наречен интелектуалец, бъде помолен да направи оценка на този преход. При условие, че почти нищо не знае за него, но пък разполага с всички възможни данни и сведения.

Естествено, не чак толкова умният, но все пак разумен, ваксиниран, зрял, добросъвестен и относително образован човек / в никакъв случай така наречен интелектуалец, нито поет /, първо ще поиска да види как се е променял брутният вътрешен продукт през този отрязък то време, тоест какво е произвеждала държавата през тия година, а също какви са били пенсиите и заплатите и цените. Всичко останало - после.

....

След като обобщи  всичи данни, и след като си направи съответните таблици за прегледност и нагрледност, обикновеният, разумен, образован, ваксиниран и зрял човек ще обобщи:

До 1989-година за страната няма никакви данни, защото няма никаква отчетност / изключваме смехотворните изпълнения и преизпълнения на  "плана"/ . Дори не може да се каже какъв е бил Брутният й вътрешен продукт, защото той изразява пазарната стойност на всичко произведено за една година от една държава, а в соц времена оценките не са били пазарни, а пропагандни. Лъжливи тоест. Не може да се каже точно и каква е била покупателната способност на населението, защото при липса на пазарно стопанство липсват и доста стоки, които иначе, на хартия биха могли уж да се купят.

Но пък има други неща от ония времена, които могат да се установят със сигурност.

Огромният външен дълг преди всичко. Последван от мораториум върху плащанията. Мораториум, който означава пълен стопански крах на държавата. Защото независимо от това колко хора го осъзнават, един мораториум върху плащанията точно това означава – пълен стопански крах на държавата. На социалистическата България в случая.

След тези наблюдения зрелият, добросъвестен и сравнително образован човек няма да се изненадата от отрицателния стопански разтеж през следващите шест - седем години, който стига до минус шест-седем процента. Не би се учудил кой знае колко и от  трицифрената инфлация, и от смехотворно ниски пенсии и заплати / има и пенсии от три долара, 27 лева тоест / и от празни магазини, и от срива на банкивата система, и от унищожените спестявания. Вероятно би го учудила единствено липсата на хляб. „ Брей чака път толкова некадърни ли са били тия управници, че дори житното равновесие не са могли да вържат” – би си казал човекът, без да се рови повече в политическите особености на ония времена / управлението на Виденов/. И ако продължи със стопанските си наблюдения ще установи следното:

....

След 1997 година идват две години, през които брутният вътрешен продукт се задъража на същото отрицателно равнище, но затова пък пенсиите и заплатите леко се увеличават.

И тогава, се случва нещо, което държавата България отдавна, много отдавна не е виждала – не е виждала не десет, двайсет или трийсет години, а повече от половин век.

Стопански разтеж. Истински.  С увеличение на брутния вътрешен продукт. Най-после държавата е излязла на зелено, значи. Най-после повече печели, отколкото харчи. И жизненото равнище на хората най-после започва да се подобрява. Пенсиите и заплатите се увеличават. Увеличават се истински, защото вече няма инфлация и защото на пазара вече има всичко. Пенсиите и заплатите се увеличават не един, не два, не три, а цели четири пъти. Четирикратно се увеличават.

Брей, какво ли се е случило в тай страна ? – любопитства образованият, зрял и ваксинира човек и от стопанската част на миналото хвърля един поглед върху обществено -  политическата.

И веднага разбира какво се е случило. Приватизация, разбира се. Раздържавяване. Това се е случило. Закриване и разпродажба на губещите предприятия и вложения в печелившите.

„ Нищо изненадващо няма тук. Браво на този, който се е осмелил да направи промените” – вика си човекът.

Ако е същият зрял, ваксиниран, образован, осведомен и  сравнително умен човек.  С едно единствено необикновено, рядко срещано по нашите места и затова изключително ценно качество.

Нормалност.

Защото иначе едни други хора разправят едни други неща...

„ Добре…Сега вече тази държавата трябва да е дръпнала напред – мисли си осведоменията човек  – така е винаги след приватизация. И познава. Страната действително рязко дръпва напред. Стопанските й показатели надминават тези на съседна Румъния, а през 2006-та година тя отбелязва най-висок икономически разтеж в цяла Европа. А през 2009 година отбелязва и най-голям прираст на раждаемостта.  Пак в Европа.

В което няма нищо чак толкова изненадващо и невероятно – винаги след затваряне на губещите предприятия, след раздържавяване, след разчистване на дълговете, след съобразяване на разходите с приходите, а също в условия на  стопанска сигурност и вяра в бъдещето, изостаналите страни наваксват пропуснатото, като за известен отрязък от време надминават по разтеж развитите държави.

Невъобразимото, невероятното, стряскащото и изненадващото е съвсем друго. Че всичко това българите сякаш не го осъзнават и не го оценяват. Сякаш всичко това се случва в Казахстан, Ангола, или в Бразилия през шестдесетте години на миналия век. Например.

Едва към края на изследванията си нашият човек започва да се разочарова. Защото вижде, че икономическият разтеж на страната  постепенно да се забавя, а последните четири години дори спира. И сякаш всичко започва отначало. Сякаш се връщат годините преди 1997-ма .

...

Какво ли се е случило? Какво е станало ? Защо спира развитието ? Кой е дошъл на власт ? – пита се човекът.

Пита се, проверява и с изненада установява, че през последните четири години страната е била управлявана от един пожарникар, бивш гавазин на комунистическия диктатор Тодор Живков и бивш началник на охранителна фирма. Един човек дошъл от подземния свят, почитател на Мао и Фидел Кастро, чието основно, ако не и единствено четиво е приключенска книга от поредицата „ Юношески романи”.

„ Ето обяснението” – вика си нашият човек.  Затова вдържавата няма разтеж. Затова изостава. Затова се връща назад.

Но пък от друга страна човекът разбира, че през последните годинии други страни, много по-развити преживяват финансова криза.

„ Добре де – чуди се– защо точно при криза избирателите са си избрали за водач необразован пожарникар.

След което проверява какво са предприели срещу кризата министрите на охранителя.

Проверява и с изненада установява, че министрите на охранителя не само не са предприели нищо срещу кризата, но и въобще не са признали, че има криза. И не само не са признали, ами са се хвалили, фръцкали и пръцкали със стабилност и стопански разтеж.

„ Е, това вече е прекалено” – мисли си човекът и за да си обясни всички тези странности,  решава да се запознае и с политическата страна на нещата. Запознава се и се хваща за главата.

...

Защото установява, че най-обичаният политик в тази чудата държава е същият необразован гавазин, телохранител и пожарникар под чието безхаберно управление стопанският разтеж е спрял.  Защото узнава, че на последните избори партията на същия този любител на юношески романи е спечелила мнозинство в Народното събрание. Защото узнава, че най-мразеният човек в тази страна е тъкмо човекът с две висши образования и хиляди прочетени книги, който я е спасил от пълна стопанска разруха. Политикът възстановил нейните финансови и държавни служби и благодарение на когото държавата за пръв път от близо половин век е отбелязала икономически разтеж. Защото узнава, че на последните избори неговата партия е останала извън Народото събрание.

...

Човекът – разумният, смисленият, образованият, зрелият и ваксинираният, дори да е имал желание да прави изводи и оценки на миналото на страната, дори да е имал виждания за бъдещето й, дори да е искал да предлага решения за развитието й, в края на краищата решава, че това не е негова работа, а работа за  психолози, психиатри, психопатолози и в крайна сметка може би на санитари.

...

На тях – на  психолозите, психиатрите, психопатолозите и в крайна сметка за санитарите биха били от полза следните наблюдения, ако разбира се, за честта на занаята, си дадат труда да изследват държавата с чудато природонаселение :

Костов вече около десет години не е на власт. Дори въобще се е оттеглил от политиката, а неговата партия – Демократи за Силна България е извън Народното събрание. Въпреки това всякакви наблюдатели, журналисти, спортисти, певци, поети, кинодейци общественици и всякакви, че дори и бивши жени на бивши политици продължават да злословят срещу него, да го клеветят и да обясняват с подмолното му влияние всичко онова, кето не са разбрали и което не могат да разберат. И разбира се, да оправдават с някогашните му действие всички сегашни стопански и политически злополуки на страната.

...

И за да спестим,  в тези трудни времена,  пари от психоанализи, изследвания, процедури и хапчета, бихме могли да предложим  на съответните лекари / преди да са дошли санитарите/ следните възможни обяснения на болезнените странности на изследваното природонаселение.

Първо. Клеветите, хулите и оплювките срещу Костов имат за цел да поддържат омразата към него все така свежа и буйна, защото има опасност да се появи отнякъде някой разумен, зрял, ваксиниран, осведомен и образован човек, който не чете тъпи вестници, не гледа тъпи телевизии и не се влияе от малоумни оплювки и затова е в състояние да направи точна оценка на миналото. Което е опасно за всички ония, които спряха развитието на страната.

Второ : Целта на клеветите, хулите и лъжите е болнаво-психарската омраза срещу Костов  не само да си остане все така буйна и неувяхваща, но и да се прехвърли върху Реформаторския блок.

Защото той е не само алтернатива на сегашното управление, но и единствената надежда държавата да се измъкне някак от сегашните политически и стопански сокаци.

За да не се налага да идват санитарите.

Приложение от Жаклин Михайлов:

„ Пенсията при Костов – 120 лв, при другарите 165 лв. Използвам документална база, пенсията на родната ми майка. Заплата при Костов – 350 – 400 лв, при другарите – 500 – 550 лв. Използвам отново документална база, актуална заплата на спортен журналист, репортер. Дотук видимо покачване от 20-30 процента спрямо управлението на Костов.


А сега да видим десетина основни цени, с които се сблъсква всеки гражданин на републиката. Хляб при Костов – 50 стотинки, при другарите – 1 лв, кисело мляко при Костов – 50 ст, при другарите – 95 ст, таксиметров превоз от Младост до центъра при Костов – 2 лв, при другарите – 5 лв, парно за 80 кв.м при Костов – 80 лв на месец, при другарите – 150 лв, ток за едно домакинство при Костов 18-20 лв, при другарите – 35 – 40 лв, билет до Варна за рейс при Костов - 16 лв, при другарите – 28 лв, 1 литър бензин при Костов 1.15-1.20 лв, при другарите – 2.00 – 2.30 лв, билет за градския транспорт при Костов – 40 ст, при другарите – 1 лв, домати в сезона при Костов – 50 ст, при другарите – 1-1.20 лв, бутилка минерална вода при Костов 30 ст, при другарите – 60-80 ст.