unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

158 Посещения

Просълзените телевизионери

Интересни Времена

 

Просълзените телевизионери

 

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

Христо Слави Рачев


Елейният тон е, нежелание да се казва истината. Нарцистичната самовъзхита, с която ни напомнят годишнината на БНТ ме кара да публикувам отново този текст.
От галактически ракурс телевизията е най-странното и сложно образувание в една цивилизация. Какво точно правят човешките същества в този мравуняк. Защо се движат като побъркани насам-натам. Някои съчиняват сценарна действителност, други я регистрират. Трети разреждат тъмнината с хроматична светлина. Има и счетоводители, шофьори, които преместват групи хора от едно място на друго. Сложна мрежа от кабели и безкабелни връзки, които винаги завършват с плоски кутии, поставени във всеки дом на видно място. Там трептят с 25 кадъра в секунда, а човешките същества стоят втрещени като лемури и гледат. Понякога се смеят, плачат или ругаят. Трудно е да се разгадае от необятния космос какъв е смисъла от тази дяволски сложна дейност. Дали хората се забавляват, информират, възпитават или има някакви други цели. Галактическият разум не е пропуснал да забележи, че земляните вече са стъпили на луната.
Аз стъпих в БНТ през ноември 1969 година. И ако се съди по сънищата ми, още не съм я напуснал. Да се умиляваш от отлетялата младост е неизбежно. Тъй се просълзяваме в спомените си от идиотската българска казарма, досаждаме на жените си. А тя с паприкашите, боба, компота и насилието - съсипа стомасите, здравето и възможността да се образоват поколения български мъже. Още хълцат изповедално за славното си минало и служителите на Държавна сигурност. Проститутките. Комунистите. До един и безкритично. Някак си човешко е. В поизбелелите снимки откриваме гладките си лица и с въздишка прибавяме някакъв дълбок смисъл в преживяното.
Българската национална телевизия до 1989 година беше една голяма миялна машина с идеологическа задача да слави БКП, да упражнява контрол над културния живот. Да ни поучава, мъмри и селектира, какво имаме право да узнаем и какво не. Да бъде селският тъпан, който известява новината на деня. На 20 юли 1969 този тъпан се издъни. Проби се от много блъскане и думкане на лъжи. Не съобщи, че човеците са кацнали на луната. Тъпанарят загледа тъпо към небесата.
БНТ строго следеше в нейните трюмове да попадат само идейно праведни служители. А ние постъпвахме на работа, за да служим. В бездушното и тяло ни центрофугираха до блясък, изнасяха ни лекции по партийна политическа просвета. В отговор снимахме пушещи комини, петолъчки, пленуми, стахановци, ударници, паради, тържествени зари. Говорихме нахално за някакво превъзходство на социализма над капитализма. БНТ беше мощен идеологически институт, колайдер на масовото оглупяване от съветски вид. До там се докарахме, малоумни апаратчици да ни крещят в ушите за някакво духовно развитие. Какво ли са имали предвид. Докато те живееха на принципа: яж, пий, граби, еби и се пръждосвай. Зад монументалната фасада на БНТ се мъдреше - най-обикновена детска градина за децата на номенклатурата. По традиция с мръсни тоалетни. Директорският пост, беше катапулт за партийна кариера. Гледам бившите телевизионери подсмърчаме, честитим си. Добре, дадохме младостта си. Истина е. Но сами си го пожелахме.
От теократична гледна точка беше редно да измием нозете на българите, но вярата в бог беше забранена. Вместо краката по християнските обичаи, ние измихме мозъците на зрителя. Съществена разлика. Обърканият ни народ се върти и до днес, като дервиш около оста си, и не знае къде е вярната посока. Вее червени байраци по инерция от миналото. След 35 години хипноза от сините екрани, съветска петъчна телевизия, прожектиране на епични глупости и фактически неверни неща, галактическия разум разбира, защо сме най-изостаналата страна в Европейския континент. Днес тази щафета е поета и от други канали, преса. Хибридните акции станаха ежедневие. Превърнаха ни в полигон за изследване на идеологически оръжия. Следва нищо незначеща музика на народите.
Лично на мен БНТ ми отне достойнството. Веднъж ме изхвърли на паважа и ме остави да произвеждам тухли в с. Доганово. После порядъчни хора ме върнаха обратно. Работех с години в режим на самозащита. БНТ ме изтезаваше с фалшивите си коментари, двойни стандарти за най-обикновени човешки неща. Отвсякъде надничаха зорките и горящи очи на доносниците. Техните големи и твърди уши. Наоколо със строги лица крачеха журналисти, всъщност цивилни офицери. Постепенно се прегърбихме.Тъй неусетно се калцираха нашите умствени и духовни прешлени. Питайте ни и ще видите, че никой не смята себе си за виновен. Но за по-младата публика ще напомня, че между нас имаше негодници. Идеологически добермани. Както и лица, които се явяваха само, за да си получат заплатата. Разглезени синчета и щерки. Заплати за тиражиране на лъжи. Някаква вечна дружба със СССР, днес се вижда цялата и мерзост и мащаби.
Не бива да подвеждаме съвременната публика за някакво славно професионално минало, изпълнено с геройства, смайващ професионализъм и себеотрицание. Бяхме служители, които трепереха за статута си, заплатата и мизерните хонорарчета, с които се редяхме на опашки, защото някъде нещо са “пуснали”. Пуснали са кожуси, тичай. Банани, спринтирай.
Ние бяхме лишени от свобода, който не познава това лишение, той не го разбира.
В БНТ имаше цели семейни общности и ако някой лековерно прихванеше трипер от” Златния Орфей”, всички се радваха на суетнята около лекуването на тази зараза. Обменяха си рецепти. Доста алкохол се изля в гърлата на неприспособимите. На астениците, които не можеха да издържат на стреса, на двойните стандарти и некомпетентността си. Личната им мъка и стрес произтичаше от това, че всеки брак и калпава продукция незабавно лъсваше на екрана.
Не съществува зло, без изящните бели лилии на доброто. Имахме щастието да крачим из коридорите на БНТ заедно с великолепни български интелектуалци и личности. Стояха непоклатими като морски фарове, обливани от вълните на глупостта, идеологическите клишета и доносите по техен адрес. Нищо не можа да ги изцапа. Бяха истински демократи композирани в кадъра на тотала. Не е моя работа да споменавам имена, но ние ги знаем и помним. Прекрасни и ерудирани водещи на програми, говорители, режисьори, оператори, директори на продукции, осветители. Около тях и техните имена се умилкват и до днес хихикащите приспособенци, готови да се сополивят по повод на 60 годишния юбилей. В тъмните ъгли на студията още се спотайват сенките на тоталитарния бацил. БНТ не е излекувана от агресивността на началниците и навикът им да мачкат служителите си. Връзкарството. Там още не са проумели, че в този бизнес заплахите, страха и грубостите, въобще не се практикуват по демократичния свят. Имах възможност да наблюдавам световните агенции, където телевизионерите се прегръщат, целуват и започват деня си с оптимизъм за работа в безпощадна конкуренция на полето на моженето. Ако в БНТ видиш две репортерки прегърнати, значи се мъчат да прегризят троичния си вратен нерв тригеминус.
Харесвам феномена, чудото наречено телевизия. Удивителна световна и вече междупланетна комуникация. Аз съм напълно обсебен от нея. Ако изведнъж спрат телевизиите и каналите, със сигурност голяма част от населението ще развие психози. И аз ще се пуля и буйствам в първите редици. Телевизиите ускоряват развитието на света. Но унифицират хората. Те са и незаменими паникьори. Без дълбочината на умните книги, могат да са опасни за умственото развитие на човека. Аз не знам какво означава БНТ. Ако е сградата на Сан Стефано - не я харесвам. Нито се прехласвам по пъстроликата публика, която се нижеше по коридорите в гонитба на най-бързо изветряващата слава. Ако тя е храм и културна еманация на нацията - ОК. Но не е. Просто масмедия създадена за развлечения и информиране, която демагозите на комунистическата пропаганда яхнаха като татари и превърнаха в зловещ институт за пропаганда на зловредни комунистически идеи и практики.
Имахме изключителната привилегия да бъдем хронисти в най-бурните исторически години за света и в частност за България. Посетих около 80 държави, помирисах три военни конфликта. Плати народът. После поживях в Америка. Написах три книги. Днес похапвам хинап в покрайнините на Созопол.
PS
Изхвърлете страха от коридорите на Сан Стефано. Ако трябва, заедно с генералния директор, креслото му и неизбежните метреси. Настанете там истината. Бдете за достойнството си. Веднъж отнето, губите всичко. Честито на моите стари колеги, приятели, с които носихме на ревера си надписа “Стачка” под звуците на Let it Be. Все още си вдигаме сини палци над водата, като удавници във Фейса. Но скоро ще потънем завинаги в забрава. Ще останат избледнелите снимки с жълто по края. Справедливо е.
Честит юбилей!

Още статии от този автор

Коментари