unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

5386 Посещения

тази присъде е срам за християството и за истинските вярващи

Иво Беров

Тази присъда е срам за християнството и за истинските вярващи

 

 Девойчетата били обидили чувствата на вярващите и затова трябвало да лежат две години в затвора.

Това обаче не отговаря на истината /освен че присъдата е жестока и дори чудовищна в сравнение с извършеното/.

Девойчетата не се обидили вярващите. Просто защото в Русия няма вярващи. Няма истински вярващи.

Има лицемери.

Истинските вярващи бяха избити от Сталин.

Има нещо много чудно и показателно за настроенията в днешна Русия.

Като цяло сегашното руско общество почита Сталин, уважава Сталин, възхищава се на Сталин, гордее се със Сталин и май по никакъв начин не помни, не се сеща, нито се обижда, нито пък се възмущава от това, че същият този Сталин е избил стотици хиляди вярващи, че е убил хиляди свещеници и че е взривил стотици храмове.

 За девойчетата обаче се сещат. Обиждат се. Възмущават се. Съдят.

Заради една песен.

...

Разбира се, тези девойчета са се държали хулигански и са нарушили общетвения ред.

За което трябва да платят примерно по двеста рубли глоба и да чистят улиците три дена, най-много седмица.

Толкоз.

Страна, която за подобно нарушение на обществения ред осъжда на години затвор не е християнска страна. Не е цивилизована страна. Тя е страна дива и варварска. Страна от която човек трябва да се страхува и от която трябва да се пази / на повечето руснаци това дори би им харесало /.

Християнският фундаментализъм и християнската нетърпимост по нищо не се различават от мюсюлманския фундаментализъм и мюсюлманската нетърпимост.

Християнската нетърпимост няма нищо общо с християнството.

Самият израз – християнска нетърпимост е противоречие, оксиморон, безсмислица.

Християнството, поне според новия завет е вероизповедание на търпимостта, състраданието, отзивчивостта и смирението.

-         Господи, колко пъти да прощавам на брат си, кога съгрешава против мене ? До седем пъти ли ? – пита Петър

-         Не ти казвам до седем, а до седемдесет и седем – отговаря Христос. / Матей /18,21-22/

Дали руснаците, които се пишат големи християни и големи православници са чели тези христови евангелски слова ?

- Чели са ги, разбира се.

Не са ги осмислили обаче.

„ И ни прости греховете, тъй както ние прощаваме на длъжниците си „

Дали познават руските християни тази молитва ?

Познават я, разбира се. Мнозина от тях дори я произнасят всеки ден. Или три пъти на ден.

Но дори да седемдесет и седем пъти на ден да я произнасят, няма никакво значение. Нито за тях, нито за душите им, нито за обществото им.

Защото не са ги осмислили. Не са ги разбрали.

И произнасят молитвите като празни звуци, като езическо заклинание.

Ако в християнството няма смирение, търпимост, доброта и склонност към опрощение, няма и християнство.

Ако християните не проявяват смирение, търпимост доброта и склонност към опрощение, не са никакви християни.

...

Получава се нещо странно.

Всички добри хора по света са възмутени от дивашката присъда на руския путински съд. Не за друго, а защото са добри хора и защото присъдата наистина е дивашка, поганска, езическа и несправедлива.

И в Русия, и в България също има много добри хора, които са потресени от тази присъдата.

Има обаче едни други хора, които някак остават безразлични. Които нито се възмущават, нито се потрисат. На които присъдата дори се харесва май.

И това се християните. Българските и руските християни.

Абе да беше се намерил барем един християнски свещеник, барем един истински вярващ в Русия, или в България, който да рече :

- Опомнете се хора, това е жестокост и налудност, това не е по християнски.

Тази присъда е срам за християнството. Тя е срам за православието. И за славянството също.

Хайде, новоизпечените християни, бивши комунисти, които преди забраняваха на хората да влизат в храмовете, а след промените първи се изтъпанчиха по черквите да се кръстят и да палят свещи си ги знаем.

Нашите попчета също си ги знаем – посредственост, битовизъм,  скъпарски возила и изцепки всякакви.

Така наречените български интелектуалци също няма какво да търсим – те са жалка работа – сигурно сега мислят как точно да подмажат на Властника и с какво награда да го обкичат, белким и те се пооблажат покрай спортистите.

Къде са обаче, онези, които поне досега даваха вид, че са проникнати от истинския, дълбок и човешки смисъл на християнството.

Професор Калин Янакиев, професор Николай Михайлов, Явор Дачков, Костов…

И те нещо си траят. Дано са на море и да не им се занимава с всичките земни и човешки неуредици. Защото ако и те имат фундаменталистки наклонности, тогава путинизма, великодържавието, суетите и самолюбието са изместили повечето истински ценности.

А присъдата не беше в защита на вярата, разбира се, а в защита на установения ред. Установения от Путин.

Иво Беров.