Плевнелиев, обаче, не си затрая. Изказа се. Като отрече безспорното – това, че изборите бяха проведени тъпо, непохватно и нескопосно.
И не само го отрече, ами похвали Цветанов за доброто им провеждане. Което си е чиста проба подмазвачество. Очаквано подмазвачество. Защото е съвсем естествено човекът на Борисов да се подмазва на Борисов. И в същото време неочаквано подмазвачество. Защото доста хора се надяваха, че като стане президент, добрият, умният, образованият, възпитаният и учтивият Плевнелиев ще покаже, вече като президент, че за разлика от Борисов е добър, умен, образован, възпитан и учтив. Че не е негов поставеник.
Вместо това той прояви още от Соца мижитурство пред началника.
А и недалновидност. Защото не се досети, че създава прецедент. Президентски прецедент. Образец на поведение тоест. Президентът да се подмазва на човека, който го е назначил. / Макар и чрез избори /.
Поведение, което показва тесногръдие и липса на оня по-широк поглед и размах, които тази най-почетна длъжност в България предполагат.
Подмазвачество, недалновидност, а и пошловатост.
Ето думите му : „ Заслужава ли си политическият и партиен дивидент от акцията за касиране на изборите, ако го съпоставим със сянката, която се хвърля върху международния образ и авторитет на България „
Ех, Плевнелиев, Плевнелиев…Що свят се изреди да оправдава и трие изцепките, излагациите, безхаберието, глупотевините и подлостите си с образа на България. Можеше поне ти да не го правиш.
Международният образ на България е засенчен от начина на провеждане изборите, а пък едно касиране, ако е основателно си е съвсем демократична процедура, която признава и поправя тази излагация.
Можеше – ех, Плевнелиев, Плевнелиев – простичко да речеш :
„ Поизложихме се малко с тия избори, ама нека ни е за урок – в бъдеще да внимаваме и да не се излагаме „
Ама явно то стане ли веднъж един човек човек на Борисов, той вече не е същият човек, а човек на Борисов.