unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3825 Посещения

Раздорите в Реформаторския Блок

Иво Беров

Раздорите в Реформаторския Блок

В Българската политика, а и в целия ни живот и преди, и сега, и по всяко време, и кога ли не, винаги е имало нещо неминуемо, неизбежно, неизкоренимо, непреодолимо и съдбоносно. Раздорът. Най-вече между, съмишленици, съюзници и съратници. Като се почне от времената на кутигурите и утигурите, мине се през разломно-раздорния осми век / малко се знае за тогавашните раздори, но през осми век България насмалко да изчезне/, мине се също през Шишмановското време /след което страната попада под турско робство,/ през Стамболовото управление /когато великият държавник поразстрелва някои от бившите си приятели/, та се стигне до вчера и днес - бащините дружини все не могат да бъдат поделени така, че всички да са доволни.

Уж всички се съгласиха с гласуването с предпочитания като нещо добро и полезно, пък после излезе, че то не било чак толкова добро и полезно, колкото добро и полезно  се било предполагало, че би могло да е. „Като не ме избраха, върнете ми парите, на си ви куклите, дайте си ми парцалките”.

И не само това е би могло да бъде причина за раздора в Реформаторския Блок. Реформаторският блок като българско политическо явление и част от българщината.

Причина за раздори в РБ би могло да бъде всичко за което се сетите, а също така и обратното на всичко. Това означава, че когато едно нещо може да бъде причина за раздор, то обратното на същото нещо пак може да бъде причина за раздор.

Силното водачество, например, може да бъде причина за раздор. Защото, нали – единоначалие, произвол, командирщина, къде е тук демокрацията.

Слабото водачество също може да бъде причина за раздор.

Защото, нали, накъде без водач, така няма нищо да стане, така не можем да победим – пак няма да се получи демокрацията.

Не случайно всички наблюдатели, тълкуватели, зломишленици, врагове, а най-вече приятели /отново българска особеност/, обявяват разрива вътре в Реформаторския блок за неминуем, неизбежен, непредотвратим, непреодолим и, разбира се, предстоящ. И го очакват с някаква странна, тръпкава, необоснована, че дори лъстива и похотлива наслада, която би могла да стигне своя любовен връх и да привърши с  въздишка на сладостна отмала и чувство на дълбоко удовлетворение. След разрива в РФ, разбира се. Който е, нека не забравяме е предстоящ, неизбежен, непредотвратим и всичко останало.

В онова всичко останало,  което не включва разум и смисъл. Особено преди избори. Да се разтури калимерата в РБ въобще, а особено преди избори е политическо и обществено самоубийство. Самоубийство, което по нашенски не е нито е кой знае какъв сеир, нито кой знае какво изключение. Даже никакво изключение не е, а по-скоро правило, заченато някъде в мътните подмоли на българското битие и съзнание :” Добре де, аз няма да мога, а ма пък и ти няма да прокопсаш. Какво ми пука, че ще взема само един процент, нали и ти няма да влезеш в парламента „

Единствените, което може да попречи всичките тези заченати в дълбините на народностното битие и съзнание чувства и страсти  да излязат и на политическата му повърхност са здравият смисъл, образованите, възпитанието и разумът. Които могат да проявят Радан Кънев и Меглена Кунева. Защото и двамата са възпитани, образовани, смислени хора. Ако Радан Кънев и Меглена Кунева не успеят да преодолеят тъмните извечни нашенски пориви към размирици, междуособици и раздори, то нещата действително са непреодолими, неизбежни, непредотвратими, съдбовни и съдбоносни.

Защото вече няма да иде реч на вековни обичаи, умонастроения, нагласи, светоусещане, навици и народностно съзнание, а за нещо чисто биологично, плътско и предопределящо. Гени. Вродено е и толкоз. Нищо не може да се направи. Природа. Небето е синьо, на Светла очите са пъстри, на Мария са черни, Гого е с криви крака, тревата е зелена, рибите имат хриле, гущерите нямат, Реформаторският блок, ще се разтури, толкоз.

Ако не се разтури, това значи, че има голяма вероятност единствената истинска партия/коалиция/ в България да влезе в Народното събрание и да има влияние върху обществения живот в страната.

Стига да не повтарят няколко грешки и да следват няколко добронамерени напътствия и препоръки.  Предлагаме някои от тях с пълното съзнание, че всякакви видове напътствия и препоръки по начало са неприятни и досадни, още повече пък за новите, свежите, знаещите, можещите и разбиращите всичко и от всичко политици на РБ.

  1. Реформаторите да не се самооблащават със собствените си достойнства и особености, колкото и тези достойнства и особености да са истинни, защото тези особености, поради самата си особеност и поради самото обстоятелство, че са особености, ограничават влиянието на РБ и вероятността за изборен, политически и обществен успех на блока. А то ще значи

2. Нека спрат всякакви расистки изявления от рода, че ние, видите ли, ние сме нови, млади, красиви, успешни, образовани, готини, синеоки, руси и стройни, за разлика от останалите, които не са всичко това. При такова послание много малко хора ще гласуват за РБ, тъкмо защото там е пълно с нови, млади, красиви, успешни, готини, образовани, синеоки, руси и стройни екземпляри /особняци/, докато повечето хора никак не са млади / особено в България/, освен това са грозноватички, освен това са неуспешни /особено в България/, пък и нито са особено готини, нито особено руси, нито съвсем синеоки и стройни. /Впрочем, вие, реформаторите наистина ли сте особено успешни, образован, готини, синеоки, руси и стройни, и ако наистина сте,  всички ли сте баш пък такива ? /

2. Никакво разграничаване на нови и вехти, на млади и стари. Това също е расизъм и то подсъден. /Един познат осъди три банки, защото не му давали кредит поради напреднала възраст/. Разбира се, свежестта, необременеността и възторзите на младостта са предимство, но когато това предимство бива изтъквано и натрапвано, се превръща в самоцелно, безсмислено и зловредно кипрене.

3. Ама не се хвалете, моля, че сте родени на жълтите павета, а не на „завет някъде по тръните”, както каза Вапцаров – това не е ваша заслуга и няма нищо общо с политическите дертове на страната – фръцкайте се с тия си особености по пиано баровете около споменатите павета, а не в Интернет и по телевизорите. И не ми говорете за офицерската чест на дядо си, чиято сабя гордо се кламбичка на стената в софийския ви дом. Защото ако вашият наперен дядо е кършил под звуците на тангото снагите на разни модни дами в Софийския военен клуб, или пък е пъчил обкичените си с тенекия гърди по военните на Негово Величество паради, ъ пък моят са го яли въшки в окопите на Добро поле и на връщане от фронта не е могъл да прегърне измъчената си женица, тъй като е трябвало първо да превари дрехите си /истински разказ/, това не означава, че вашият офицерски дядо е пълен с чест като офицерска гръд с тенекии, а пък моят земеделски дядо е пълен с безчестие, като войнишка куртка с въшки. А може би е тъкмо, обратното а ? Както и да е било, все някак си било е, нека не се надприказваме минали работи, просто забравете тия хвалипръцковщини, те са за семейните лакърдии и предания пред камината на чаша уиски /няма да се излагаме с ракия, я/, не за политика.

4. Вие не сте и не бива да сте партия на самоосигуряващите се, или пък партия на дребния бизнес. Партиите са партии на трудещите се, на едрия капитал, на дребните производители и на земеделците само според Маркс и само до средата на миналия век. Сега дори и десните партии са народни. Нека поне десебарите да си припомнят, че са членове на Народна партия.

И накрая пето. Или първо, или десето, няма значение – то е най-важното.

Бива Реформаторският блок непрекъснато и постоянно да изтъква своето основно предимство – ясните си, точни и смислени политически послания. Посланията които ги правят единствената истинска политическа партия в България и заради които си заслужава да им се дават иначе досадните за всички напътствия и наставления :

Преобразуванията в съдебната система, за да стане България правова държава и да привлича инвестиции, преобразувания в администрацията, за да се отърве страната от проклятието на шуробаджанащината и връзкарството, разбиването на монополите преобразувания в образованието и здравеопазването – има и още, но това е достатъчно.

И нека този път предизборните навивки минат без прочути артисти, които да отправят иносказателни послания във високохудожествени предизборни творби. Защото прочутите артисти са прочути само около жълтите павета, иначе широките народни маси, които не ходят на театър си викат „ тия пък брадатите кои са и какво искат да кажат” и предизборното иносказанието се приема не като майсторлък, а като чудатост. Високохудожествените послания и подсещания имат смисъл в ония страни, където изборът е въпрос на гражданско чувство и разкош, а не на объркано, злобничко и някак безизходно битие.

Така че водачите на РФ могат простичко и кратко да изредят намеренията си за преобразувания, обяснявайки смисъла на тези преобразувания /реформи/ - това би било много по-въздействащо в предизборни времена.

А трудният и щекотлив въпрос за разбирателство Бойко Борисов и възможността за общо управление с ГЕРБ нито е толкова щекотлив, нито е толкова труден.

Като всяка малка партия и коалиция РФ може да постави  условия при които да подкрепи на ГЕРБ – тези условия са записани вече в програмата на блока, те са познати и от посланията му. Подкрепата би могла да стигне и до общо управление – което най- често означава министри на РФ в правителството, ако тези условия бъдат приети.

Разбира се, от Бойко Борисов, който днес говори едно, утре друго, вдругиден трето, а пък в още по-другиден точно обратното и на едното, и на другото, и на третото, би могло и трябва да се очаква лесно да се отметне и от едното, и от другото, и от третото, и от обратното им също. Изходът е подписано споразумение. И край на подкрепата, ако се отметне от това подписано споразумение.

По такъв начин ще изчезне и всяко опасението, че Борисов би могъл да погълне и унищожи единствената истинска партия в България.

Защото всички ще видят и ще знаят, че РБ има своя политика, свои виждания и свои цели, които следва и които се стреми да осъществи. Това всъщност е и истинската политика-другото са сделки и махленски пинизи.

Разбира се, хората в Реформаторския блок могат да водят такава политика, ако са дорасли за нея. Ако се изпокарат и ако разтурят съюза си, значи просто не са дорасли. Значи не стават и не ги бива. Ще трябва още да зреят – примерно още едно десетина-двайсет години и тъкмо като станат хептен зрели, по-младите ще им кажат – „не ставате, не ви бива, нищо не направихте, нямаме вече нужда от вас, ние по-знаем, по-можем и по-разбираме”.

 

Още статии от този автор