unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

3944 Посещения

разкрачката

Иво Беров

Разкрачката

Те, разбира се, не са страшно, изключително, или пък поразително умни.

Но в сравнение с доскорошния министър-председател на европейската държава България /оня, който ги съветваше да станат овчари, защото Европа имала нужда от „овчо”/ те са като великани на мисълта и като исполини на разума. Те са свръхнадарени свръхстуденти, те са бляскави светила на науката и изкуството, те са представители на високоразвита извънземна цивилизация.

Те не са съвсем наясно с обществените взаимовръзки, правила и закони, с начините по които биха могли да постигнат една или друга иначе похвална и благородна цел, но в сравнение с доскорошния министър-председател на европейската държава България… но то всъщност в сравнение с него каквото и да било е по-образовано, по-умно, по-достойни и по-смислено.

Те, разбира се, не са много оправни, нито много отракани, но в сравнение…

виж тук, що се отнася до оправност, до тарикатлъци, до пинизи и иширети, то сравнението с бившия министър председател на Република България е изцяло в полза на тоя последния. Всъщност само едно лице би могло да съперничи с бившия министър председател на Република България по оправност, хитрост, тарикатлък, пинизчийство и шмекерлък. Неговият бивш сайбия, чорбаджия, началник, бос, другар и светъл пример за подражание – комунистическият вожд Тодор Живков.

...

Това, което прави студентите уязвими, обаче, не е нито недовършеното висше образование,  нито нежеланието им да произвеждат „ овчо за Европа” , нито непознаването на законите и правилата, нито неумението да излагат убедително възгледите си, нито изцепките им нито неспособността им да се нагаждат, да хитруват и да шмекеруват.

Това, което ги прави уязвими е нарушението на закона.

Защото няма какво да крием – те нарушават закона.

Не е позволено примерно десетина души да се натискат по здрач на Лъвов мост в знак на негодувание срещу каквото и да било, затруднявайки движението в многомилионен град.

Всъщност, нека да го признаем – окупацията е незаконна.

Ха сега кажете, коя окупация е законна.

Ако реши да следва собствените си призиви към законност, то деканът на Софийския университет би трябвало да извика полиция, за да озапти негодуващите студенти.

Само че той няма да го направи.

Защото иска да мине за готин, защото не иска да остане в паметта на хората като ректорът извикал полиция в автономния Софийски Университет и защото чувства, отделно дали го признава, че  подобен призив би бил позорен.

И затова ще седи ректорът на Софийския Университет разкрачен между закона и нравствеността..

И не само той. Още много хора ще стоят в тая неловка, неудобна, нелицеприятна, пък и блудствена в някои случаи стойка.

И колкото законът и нравствеността са по-далеч един от друг, толкова по-блудствена ще е разкрачката.

Откъде и как дойде това раздалечаване между закон и нравственост, принудило цялото обществото  да се разчекне в това изнурително и позорно положение ?

Законът е ясен и недвусмислен. Министър-председателят на европейската държава България е злоупотребил с властта си,  възпрепятствал е разследване и главният прокурор на европейската държава България е длъжен да поиска имунитета на този министър-председател, за да започне разследване по случая.

Такъв е законът – ясен и недвусмислен. В действителността, обаче, всичко се получава неясно и двусмислено.

Главният прокурор на европейската държава България действа като главния мюфтия на Казахстан.

И се получава така, че първият, който нарушава законността в България е първият, който би трябвало да я прилага.

Затова, че отказва да изпълни служебните си задължения на държавен служител / деяние наказуемо според наказателния кодекс -  в случая би могло да се тълкува като съучастничество/, би  трябвало същият този прокурор да получи служебно наказание или обществено порицание поне.

Нищо подобно, обаче. Като награда за това, че си е затраял съучастнически по случая „ Мишо Бирата”, главният прокурор Борис Велчев получава синекурната длъжност член на Конституционния съд. Напълно, съвсем законно я получава. А доколко това назначение е нравствено ?

А дали бившият премиер и бившият прокурор са получили каквото и да било порицание поне от българските средствата за масово осведомяване ? Никак въобще. Българските средства за масово осведомяване /повечето на Делян Пеевски, които тогава подкрепяха Бойко Борисов, пък и сега го щадят/ се възмущаваха от този, който бил записал Мишо Бирата и от тези, които били разпространили записа. Тях разобличаваха, не заподозрените в престъпления.

...

Законност и нравственост. Нека не се увличаме в разни дълбокомислия по повод тия две понятия. Вместо това – един пример само.

Началникът на най-висшето правно, а и политическо учреждение /институция/  в страната – председателят на конституционният съд е оправдавал и защитавал масовите убийства на един престъпен режим и на една престъпна партия. Обявени за престъпни със закон.

Този човек, оправдавал масови убийства и престъпления е законноизбран председател на служба, призвана да служи на закона. Законът, призван да служи на нравствеността.

Ах тия лоши студенти хунвейбини, дето окупирали  незаконно...

...

Но пък каквото и да направят властниците, каквито и закононарушения да извършат, в каквито и далавери да се забъркат, колкото и да ги прикриват медиите, а и прокуратурата , остава един върховен суверен /така му викат/, едно мнозинство,  условно наричано народ,  което би могло  да въздаде справедливост и да припомни изначалието на нравствеността като предпоставка и  пъровооснова на законността. Когато дойде време да се избират властници.

Суверенът, обаче, както му викат, или народът, както също го му викат, мнозинството всъщност, количеството тоест, не само не наказа властниците престъпили закона, но и направи партията им първа политическа сила в държавата.

Обяснението на тоя потрес / с извинение за вече изтърканата дума/ е ясно, неизбежно и натрапващо се. Непроизносимо, обаче. Неизречимо. Защото изричането му е опасно. Защото всеки, който го изрече – това обяснение -  може да бъде пребит с камъни. Или низвергнат най-малкото.

Затова от политици или от така наречени журналисти не би могло да се очаква да го изрекат.

А иначе го е изрекъл пак самият Господ – Бог – не е имало от какво да се страхува защото. Ама старият Господ-Бог, бащата тоест, защото синът Му е бил прекалено мекушав за тая работа. Също и пророците са го казвали. Със съответните последствия. Пребиването с камъни. И един – двама поети, но след като съвсем им е причерняло вече, или след някой тежък запой. Казвали са го и горко са съжалявали за думите си.

Народът е безнравствен – ето страшните думи. / „ Вие сте народ тъп и упорит” – Изход/

Ами прочете Свещената книга, запознайте се с летописите на света – народът, мнозинството човешко тоест, винаги е било безнравствено.

Съумели са да достигнат до нравственост, съумели за да заживеят в ред и законност онези общности, които са проумели, след вековни усилия, междуособици, войни, насилие и кръв, че издигнатите в духовно, нравствено и умствено отношение люде трябва да бъдат уважавани и почитани, а не гонени и тормозен,. Че красивите хора не бива да бъдат жертвено клани и мушкани с мечове и копия за кефа на Тангра и за сеир на тълпата. Че Галилей е прав, въпреки обаждането на зрител / Имаме зрител на телефона „ Маанете го тоа бе, земьътъ му съ връти, оти е пиян. Нали ако им ги са врътеше земьътъ всичките щееме да изпопадаме с главите на нанадоле. „

Въобще  тъпото, некадърно и най-често безнравствено мнозинство, ако желае все пак да живее добре и да напредва,  ще трябва да се научи да цени надареното и просветено малцинство, да уважава и почита издигнатите си в духовно и нравствено / не в обществено/ отношение люде, не да ги презира, да ги гони, да ги преследва и да им се подиграва, както това става сега в България.

Количеството, колкото и да се трупа, следвайки напътствията и указанията на Маркс, в качество няма да се обърне.

Количеството, когато му дойде акълът в главата и ако му дойде въобще му дойде,  може да се надява единствено и само на качеството.

/ Ама не ми разправяйте, дето нямало количество и качество, дето всички сме били равни, все количество демек, и дето, както рекъл Ленин, всяка чистачка / или пожарникар/ можел бил да управлява държава./

...

Студентите и протестиращите през тази 2013 година – грозни или красиви, опитни или неопитни, похватни или непохватни, образовани или неодообразовани, са най-доброто, което България има в днешно време. Те са, друго нямаме. Е, можеше да бъдат по-умни, по-хитри, по-опитни, по-зрели, по-умели, по-добрички и по всичко останало, ама не са.

Те могат да сближат законността и нравствеността, така че България да стои изправена, а на в унизителна разкрачка – и това е най-доброто, което може да се пожелае на България в днешно време.

Протестиращите и най-вече студентите са единствената прослойка в България, която се стреми към това сближаване и се мъчи да го постигне, освен отделни хора и отделни политици.

...

Целта на протестите е повече от политическа. Но тя е и политическа. Няма начин тази цел да бъде постигната без политика. Без политически представителство и без помощта политически партии.

И колкото и да се оглежда човек за партия, която да споделя целите и стремежите на протеста, освен Реформаторския блок друго не може да намери.

Сътрудничеството между РБ и протестиращите би имало огромна обществена сила. Достатъчна да тласне страната към истински промени. Това ужасява олигархията, нейните производни и нейния слугинаж. Затова олигархията използва всички възможни  за да предотврати подобна взаимодействие.  Всички възможни средства – това означава не само тъпи обиди –  хунвейбини, соросоиди, лумпени, това са не само гнусни лъжи – протестиращите и студентите са подкупени от САЩ, от Сорос и от„остатъчната десница”, това са не само заклинанията на прикрити зад журналистически поминък агитатори и измацани с политика психиатри : „ Реформаторският блок не е алтернатива на олигархията, не е алтернатива пък, не е пък, не е алтернатива”, това са не само подкупни медии и журналисти, това са и огромни средства, хвърлени за създаване на партии, които съвсем да объркат и разколебаят и без това обърканите и разколебани избиратели.

 

Още статии от този автор