unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

1414 Посещения

Референдум, тепета, тепегьози …

Христо Слави Рачев

Референдум, тепета, тепегьози …

29177100 1716976888361943 8252352520471445504 o

 

 

Христо Слави Рачев


В България хората фантазират живеене. Получили са привилегията да са живи по някакво необяснимо чудо. Този дар е толкова уникален и вероятностно абсурден, че дори и глупакът добива стойност. Лявото знае, че призовеш ли глупците на референдум ще получиш желания, глупав резултат. Знаете ли защо в Швейцария има референдуми, докато в Северна Корея и Русия няма. Щом досега не е ясно, никога няма да стане ясно. Ех, ако глупаците в българското общество бяха само трима. Доньо Донев е огледал няколко милиона нашенци, компресирал ги е, после анимирал, филмирал и експонирал на вниманието ни. Населението се кикоти дебилно, кашля асматично, разбира, много сме. По какъвто и да е повод, глупакът винаги се смее на себе си. Така развеселени глупците избраха президент. Те могат да изберат всичко каквото им внушат. Те ли не знаят, че отгоре самолетите ги посипват с химикали. И стюардесите им пикаят на главите. Знаят всичко за лошите американци. Ето какво те няма да разберат никога:
Още не проумяват, че президентът Радев е един семпъл арогантно-политизиран интригант, озовал се на публично място. Избран с техните гласове.
Като го избраха, без да искат се преброиха. Чуха ясно, кой го предлага и се втурнаха с яйцевидните си глави към урните. Направо се заклещиха на входовете. Получи се нещо като като запек от републикански мащаб. Изкъртиха касите на вратите и обрамчени с тази ПВЦ дограма гласуваха. Днес българските идиоти полезни само и единствено за Русия получиха нареждане: изполвайте глупаците за референдуми! С това ни казаха право в очите, вие сте глупаци. Ето защо за пловдивския Альоша, вечните саботьори на българския успех, настояват за референдум. Кой всъщност тук е истинският глупак? Всеки, който прави отново същата грешка. Пъха пръсти където скърца, да види какво има. Избира управленци, които му съсипаха живота, хвърля пари и злато от балконите на цигански барони, само защото е изумително тъп. Не различава текст от контекст. Легенда от истина. Днес един клонинг от уж отминалата епоха на Пеко, Мако, Тано… господина Такова, иска референдум за Альоша. Тепегьозът му ниеден, застанал между тепетата на Пловдив и призовава тъпаците за референдум. Каква тъпотия! Социалистическата твърда глава и коварство, разбират само от шокова палка и терапия. Тогава омеква. И веднага може да проследите, колко бързо схващат посланието. Превръщат се в истински хърделисти, без шпайкове, дори боси хукват, ускоряват се за секунди и се смаляват поради перспективата – по-далечните предмети изглеждат по-малки и по-безопасни. Кога българските демократи ще схванат, че сдържани и учтиви аргументи отскачат от вкаменелите социалистически глави и възгледи. Както брадвата от усукан пън се връща към челото. Като куршум в стоманена релса. Тези рикушети трябва да се предвиждат. Папийонката не може да победи нито каскета, фуражката, зеления чорап, всред аудитория от избрани тъпаци. Отдавна трябваше да се позатегнат анархистичните тенденции в българското общество. Сигурен знак е еволюционният скок назад. Няма такъв спорт – скокове назад. Какви са тези подпухнали, Таков, Манолова хукнали да дърпат аварийната спирачка на България.
Тук блуждаят неопитомени хора, арогантни и хитроумни пазителите на монументалната пропаганда. Добре е да научат, че лисицата е хитра, но никога мъдра. Когато човек опознае злото, само тогава истината и красотата изгряват с цялата си прелест. Тези тактически нахитрели избраници никога няма да проумеят вредата си. Не разчитайте, че левичарските лисунгери някога ще помъдреят. Ще въртят опашки с лъжливи движения, наляво надясно, докато не попаднат в собствените си капани и приключат в зоологическа градина или музеи при своите гранитни чучела, и тотеми. Сто години активни вредители на България. Къш. Предстои да си превземем територията и издигнем паметници на истинските българи. Страна, където могат да растат независими, свободни хора.

Още статии от този автор

Коментари