unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

6552 Посещения

руското православие и вилнеещите мацки

Иво Беров

 Руското православие и вилнеещите мацки

Наскоро писах, че девойчетата от „вилнеещите котенца”

 не са обидили никакви вярващи, защото в Русия няма такива. Няма истински вярващи.Има лицемери. „Истинските вярващи бяха избити от Сталин „ – писах. /виж тук/

И още по решението на путинския съд да ги осъди на две години затвор:

„Абе да беше се намерил барем един християнски свещеник, барем един истински вярващ в Русия, или в България, който да рече :

-         Опомнете се хора, това е жестокост и налудност, това не е по християнски”.

Излезе, че не съм прав. Намери се, измежду многомилионното руско православие и между хилядното руско свещеничество един / 1 / свещеник, който се възмути от малоумната и поганска присъда. Дяконът от Тамбовската епархия отец Сергий Баранов, който в знак на несъгласие с присъдата напусна Православната църква.

Най-голямото учудване и несъгласие с писанието ми предизвика твърдението, че в Русия няма вярващи.

И тук, признавам, не съм бил прав. Или най-малкото не съм се изразил точно.

В Русия е пълно с вярващи. Направо бъка от тях. В Русия дори може да има повече вярващи, отколкото във всички други християнски страни.

Само че вярата на руските вярващи не е точно в Христос. И не е в християнството.

Православните руснаци, или поне повечето от тях, вярват в нещо друго. Съвсем друго.

Има много прост и наглед глуповат начин да се разбере доколко един човек е наистина православен и дали въобще разбира като е това нещо– православието.

Попитайте когото и да било човека, който се представя за православен : „Как се спуска Светият Дух на земята ?”.

И ще видите, че той не знае отговора.

А точно в този отговор се крие изначалната /догматичната/ разлика между католицизъм и православие. Точно заради филиоквето /няма да обяснявам какво означава това / иначе единната християнска Църква век се разцепва на две в средата на 11 век.

Значи не в някакви изконно православни началА вярват онези, които самоопределят като православни. Повечето от не могат по никакъв начин да посочат друга някаква разлика между католицизма и православието, освен начина на кръстене.  В какво тогава вярват тези хора ?

Според преданието през 988 година князът на киевският княз Владимир праща навсякъде свои доверени хора да проверят коя вяра е най-истинна. Донасят му, че най-истинна е православната вяра /това според преданието/. А така му донасят, защото пратениците се впечатлили от църквата Света София в Константинопол, която била „раят на земята”. И княз Владимир приема християнството, кръстен от византийския патриарх.

Хубаво де, ама света София е поръчана и строена по времето на император Юстиниан – шести век след Христа, когато все още няма никакво православие.

И Владимир се кръщава едни век преди Голямата Схизма през 1055 година, когато двете църкви – тази в Рим и тази в Константинопол се разделят, за да се появи православието.

Така че не черквата света София е убедила княза в предимствата на православието. Какво тогава ?

Византийската църква има една особеност пред Римската. Същностна особеност.

Тя позволява християнството да бъде разпространявано на езика на народите при които Византия изпраща своите проповедници. Римската църква разпространява християнството на латински. Може би по тази причина Борис в край на краищата приема християнството от Патриарха, а не от Папата.

Освен това византийската при Църква патриарсите са равнопоставени, докато Рим е признавал само един църковен началник.

Оттук нататък постепенно и неусетно се появява, съзрява и установява една не винаги ясно доловима, но инак същностна разлика между католицизма и православието.

Католицизмът, чрез езика и единоначалието обединява хората от различните племена, нации, народности и националности.

Католицизмът не може да служи като племенна или национална отлика за индианците от Ново Мексико, или Бразилия, например. /Ирландия е особен случай/

Православието в Русия и България може.

Трети Рим. Това е една от трите основни представи на руснаците за смисъла на тяхното си, руско православие. Пиша „тяхното си руско православие”, защото то си е такова – тяхно си, руско...

Руснаците приемат, че падането Константинопол под властта на турците /1453-та година/  е божие наказание за Византийската църква, защото на събора във Флоренция  / 1431 – 1440 година/ гръцките пратеници приемат латинското кредо и „филиоквето” / пак няма да обяснявам какво е „латинско кредо” и какво „филиокве” – тези, които се представят за православни би трябвало да си го знаят/.

И кой значи става наследник на Византия, тоест на Втория Рим ?

Ами много естествено -  третият Рим – Русия – най-могъщата православна държава.

Така имперската идея / представата на руснаците, че Русия владее и трябва да владее множество страни и народи / се свързва завинаги с представата им за предназначението на тяхното си, руско православие.

Руското православие не било преследвало отцепниците и еретиците както направила римската църква през средновековието.

Това просто не е вярно. Прави го. Преследва ги. Само дето малко закъснява.

Руското православие избива и преследва истинските вярващи, онези, които са против обвързването на църквата с държавата през късното средновековие– по времето на Иван Грозни.

Със своята църковна реформата на през 1589-та година патриарх Тихон унищожава искрените и простонародни изяви на вярата и обвързва още повече църквата с държавата и нейните завоевателни стремежи. Несъгласните, наречени староверци и старообрядци, биват бити, гонени, измъчвани, затваряни и горени живи. Оцеляват онези, които успяват да се укрият вдън горите сибирски.

При Петър Първи и след него пък Синодът направо си се назначава от държавата, тоест от императора, без разни  условности и глезотии като народно-църковни събори.

Най-голяма известност добива едно определение за същността на руския обществен,  държавен и религиозен дух едно определение от 1832-ра година на тогавашния министър на образованието Оваров.

 „Самодържавие, нация, вяра” – това е прочутото определението.

Няма вяра без нация и самодържавие, тоест. Един Бог, един самодържец, един народ. Едно мнение.

Към края на деветнадесети век, покрай цялостния стремеж на просветените среди в Русия  да бъде наваксано  изоставането от Европа, се събужда и руската църква. В нея вече има и богословско обсъждане, и  духовни прозрения и достижения. Личности като Тихон Задонски, Серафим Саров, Игнат Брятчанинов, влиянието на „старците”, прочутите монаси – духовни водачи като Макарий и Амброзий от Оптино, историческите търсения около Евангелията, разцвета на църковното изкуство, всичко това влияе върху православния свят и му помага да се върне към своята изконна екуменическа /всеобхватна/ същност. По същото време се появява, обаче,  и представата за Русия като Господюва избраница, която трябва да води и спасява, не друго, а...  света. Че какво по-малко – като не може себе си да спаси, поне света да опита...

Излиза, че е никак не е лесно една вяра да преодолее поганските тотемно-езическите суеверия, та представата за богоизбраност продължава си шества между потиснатите, изостаналите, или пък неуравновесените общества. И може би затова след като доволно се нашета при юдеите и русите тази представа накрая се приюти във великата, предопределена за нечувани подвизи и за пример на света държава Македония.

Естествено е, че синовете на Великата мечка начело с Винету не могат да си представят, че Великата мечка ще прояви предпочитания към някое друго племе, или към чужди нечии синове, нежели към синовете на Великата мечка.

Набрала сила и самочувствие от разцвета си в края на 19 век руската църква се осмелява да си помисли за немислимото и се опитва да осъществи неосъществимото.

Да стане независима от императорската и от държавната власт.

Първи опит – през 1905 година. Частично неуспешен. Или частично успешен.

Втори опит – вече успешен. Съвсем успешен. Изцяло успешен. Неочаквано успешен. Напълно успешен.

В края на 1917 година руската църква свиква съвет, който в духа на „Ватикан две” възстановява незабавно Патриаршията и обявява несъпричастието си в политическите дела.

Обърнахте ли внимание на годината ?

 Горките…

Няколко месеца по-късно, с болшевишки декрет от 23 януари 1918 година Църквата губи законното си положение /юридическия си статут/.

Патриарх Тихон нещо негодува и обявява православието за антисъветско учение.

И незабавно бива запрян в тъмница и отровен за което.

Погромите започват.

Всичко бива унищожавано и почти всичко унищожено. Църковните реликви и мощите на светците се хвърлят на кучетата. Богобоязливи женици и бабички все пак ги събират. Децата на свещениците са принуждавани да свидетелстват срещу родителите си. Масови убийства на свещеници и на вярващи продължават до 1929 година. След 1929-та година масовите убийства на свещеници и вярващи понамаляват. Но 75 000 храма вече са сринати, 6000 владици, 40 000 свещеници и 120 000 монаси са избити и пратени в лагери.

А в началото на 1929-та година Сталин подготвя петгодишен план за унищожаването на религията. И религията бива унищожена, разбира се. Истинската.

Русия става поганска страна. След съветското нашествие в Европа – и други страни стават погански. Руската църква се превръща в придатък на властта, както във времената на Иван Грозни.  И не само руската.

Някъде в началото на петдесетте години в град Сталин светият синод отслужва литургия за Сталин.

О, не, не става дума за руския „свети” синод. Нито за град Сталинград.

Става въпрос за българския „свети” синод, който отслужва литургия за Сталин в българския град Сталин. Сегашна Варна.

Като цяло, като не броим избитите,  дълбоко вярващия, проникнат от началАта на православието и кланящ се дОземи Господу руски народ лесно приема болшевиките и болшевизма им. Защо ли ?

Ами вероятно защото той пак  вярва, пак е проникнат от начАлата и пак се кланя дОземи. Само дето православната вяра е заменена с комунистическа и кланянето е към Сталин.

А какво е вярата сега ? Руската и православната ?

Ами запазила е своите основни своеобразия.

  - Не се е откъснала от племенно-тотемната си същност. Православието за руснаците е руско. Такова е и християнството им. То не е екуменическо, то не ги приобщава към други хора, племена и народи, тъкмо обратното - отделя ги от тях и ги самоопределя като раса и като народ.

Точната дума е расизъм. Руското православие е расистко в същността си. Което го отдалечава от християнството и го сближава с друга една идеология.

  -  Руското православие е държавническо. Има стократно повече руснаци измежду вярващите, отколкото вярващи измежду руснаците

 Руската Църква, за разлика от други християнки църкви е държавно учреждение. То служи на държавата. А за Русия държавата - това е самодържеца. Независимо дали е Иван Четвърти, Петър Първи, или Путин Първи.

Още една особеност на руското православие, която го отдалечава от християнството и го сближава с друга една идеология.

  - Руското православие е националистическо. При развитите нации хората са обединени в гражданското общество, основано на закони и правова държава. При недоразвитите нации, там където закон е волята на самодържеца и където самодържеца, а не законите раздават възмездие, хората се обединяват не от общи права, отговорности и закони, а от вяра или идеология. Затова и национализмът на руското православие го отдалечава от християнството и го сближава с друга една идеология.

 - Руското православие е със самочувствието, че притежава някакво особено призвание. Че трябва да изпълни задача, низпослана му свише. То е със самосъзнанието за мисия.

И тази мисия е да спаси света. Не душите на хората. Света. Най-вече западния такъв. Да го спаси от самия него, защото той бил заплашен от самия себе си.

Това чувство за едно по-скоро светско, нежели духовно призвание /вече преодоляно при католицизма/  също отдалечава руското православие от християнството и го сближава с друга една идеология.

Ама те били лоши, те били разюздани, те били курви, те били битово и морално разложени. Добре, нека са такива, нека са безпътни дъщери на самата ми ти Блудница Вавилонска, седнала на червен звяр /по Откровението/.

В съвременните държави, онези, които са надмогнали  племенното правосъдие, пред закона и светецът, и блудницата са равни. Защото кой е светец и кой блудница, кой е за ада и кой е за рая, ще преценява друг съд, не земния. Друг съд ще преценява дали лудото Коле от Пловдив е за рая, а пуситата Машенка и Дашенка – за ада.

 

Нищо и никаква случка. Някакви си разюздани глезли, или нещо подобно изпели песен против Путин в църква. Бива да ги накажат с по триста рубла глоба всяка. И примерно три дена, до седмица изправителен труд. Да почистват черкви и да им лъскат полилеите. Един съвременен католически свещеник би им дал опрощение ако кажат петдесет пъти „Аве Мария”. Със задължението да научат някое църковно песнопение и да го изпълняват понякога. Тъпичко, но е християнско и човешко някак.

Несъразмерно жестоката присъда от две години, обаче, направи от наглед никаквата случка световно събитие.

А стана така, защото присъдата е показателна за наистина световни отношения и зависимости.

Не защото са обидени чувствата на вярващите. Никой истински вярващ не е толкова дребнав или жесток, за да издаде или оправдае подобна присъда.

 Случката е показателна не и защото девойчетата са заплаха за църквата и православието.

Ако глуповатото и по-скоро весело им изпълнението е заплашило по какъвто и да било начин устоите на православната християнска вяра, това значи, че тези устои са много плитки. Значи, че това не е истинска вяра, а суеверие.

Суеверие родено от невежество, налагано със сила и затова уязвимо.

Някой се е подиграл с тотема на племето, оплюл е каменния му истукан, изначалният му идол и племето хвърля виновника върху копията си, за да не го настигне отмъщението на предците и на тотемното животно.

Подигран и осквернен е Каменният истукан, определен с ония трите думи на Оваров -  Самодържавие, Православие, Нация. Тоест Путин, суеверие, Русия.

Никакво християнство, няма тук.

Но пък има много от особеностите на оная, другата идеология.

 Още пет изречения само :

Стига с тоя Достоевски и Толстой като пример за достиженията и величието на Русия, моля ви се. Достоевски е част и продължение на европейското културно развитие. Русия го праща в каторга. Толстой е истински вярващ.

И затова е низвергнат от руската православна Църква.

dveveri

 Всеопрощението на дълбоката вяра. Дребнавостта и отмъстителността на плитката.

 

Още статии от този автор