unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

4852 Посещения

Само едно може да попречи на Реформаторския Блок.

Иво Беров

Само едно може да попречи на Реформаторския Блок. И то е…

Всичко работи в полза на Реформаторския Блок. Всички обстоятелства, всички дадености. Освен едно. И ако не беше това „ едно” , то Реформаторският Блок просто би бил обречен на успех.

Реформаторският блок се оказа е не само единствената партия /коалиция/, която предлага онези промени в обществото ни, които отдавна трябваше да бъдат направени промени.

Реформаторският блок е не само единствената партия /коалиция/, която има истинска политическа програма, а не само хартия, написана защото така се прави, особено преди избори.

Реформаторският блок не е само единствената партия /коалиция/, която чрез Радан Кънев решително се обяви против против войната на Путин срещу Украйна.

Реформаторският блок е не само единствената коалиция се възпротиви срещу строежа на Южен поток.

Дори само заради това, че единствено РБ се обяви против строежа на Южен поток и против войната на Русия срещу Украйна си заслужава коалицията да бъде подкрепена от десните хора в България.

Но Реформаторският Блок не е само единствената партия, която има истинска политическа програма и ясно отношение по съдбоносни за страната въпроси.

Реформаторският блок просто е единствената истинска политическа партия /коалиция/ в България с обществена тежест.

ГЕРБ, БСП, ДПС и ББЦ не са политически партии. Това са повече или по-малко мафиотизирани сдружения за завземане на властта и извличане на облаги от нея.

Това обстоятелство обрича коалицията на успех. / Ако онази една спънка не ги препъне/.

Този успех може да дойде сравнително лесно, ако се спазват някои съвсем прости политически правила.

Ако да поставят съвсем прости и ясни условия за участие в бъдещ властови съюз / с ГЕРБ, например, то няма да има с кого друг/.

Ако условията на Реформаторският Блок бъдат изпълнени и бъдещото Народно събрание направи исканите от блока законодателните промени, то всички ще разберат, че и една по-малка партия може да бъде влиятелна, а това няма как да не увеличи привържениците й.

Ако партията, която състави правителство /примерно ГЕРБ /  откаже съюз с РБ, то неизбежният й провал / без промените, предложени от РБ нищо хубаво няма да се случи на страната/, то влиянието на блока пак ще се увеличи.

Ако основната партия / предполага се ГЕРБ/, приеме условията на РБ за властови съюз, но не ги изпълни, то тя ще си понесе изцяло последиците от неизпълнения договор, а влиянието на Реформаторския блок отново ще нарасне.

Като цяло РБ е обречен на успеха, защото в бъдещото Народно събрание неговите политици могат да правят всякакви политически ходове с много възможности за натиск и влияние.

Ако ли  пък не бъде съставено правителство и се стигна до нови избори, Реформаторският отново би спечелил, защото при нови избори несъмнено би спечелил още гласове.

И сега за единствената за единственото обстоятелство, което може да провали коалицията.

Единственото, което може да провали Реформаторския блок е Реформаторският блок.

...

Веднага след учредяването на РБ всичките му врагове, противници и зложелатели, цялата прокопсната български олигархия, цялата досегашна политическа върхушка заложи на едно – Реформаторския блок ще се разцепи на съставните си части. След съответните караници и раздори.

И бяха прави да заложат на това. Точно това донякъде се случи.

И се случи точно тогава, когато не трябва – при откриването на предизборната надпревара.

А че се случи точно това и точно когато не трябва, вината не е на враговете, противниците и зложелателите на блока.

Вината си е на самия блок и ничия друга.

Причината ?

Тя е толкова изненадващ,а колкото есенния листопад и зимния сняг.

Хванате когото и да било българина и го попитайте какво в България би могло да провали всяко начинание, завера, сговор, дружина, дело, цел….

Отговорите ще бъдат два. Първо – предателството. Второ- кой да бъде началник /войвода/. Кой да води бащината дружина, тоест. А може би първото ще бъде кой да води бащината дружина, а второто – предателството. А може би е двете едновременно, те си вървят заедно обикновено.

В случая раздорът беше за водачеството на бащината дружина. / С неизбежните съмнения за предателство, разбира се – дали пък ГЕРБ не предумали, или подкупили някога, за да направи тая беля/

...

А белята става така /знам ги тия неща, бил съм им свидетел/. Събират се партийните деятели в някоя партийна бърлога или кръчмЕ и подхващат следния задълбочен, проникновен дълбокоумен разговор. Примерно де :

- Абе както вървят нещата май Радан ще изберат за председател.

- Ми ще го изберат, защото само него го дават по телевизора.

- Ма не е честно така.

- Ми не е честно, те така ни прекараха и на европейските избори.

- Костов.

- Ми да, пак той ще овладее нещата.

/ При тия две последни изказвания и най-вече след произнасянето на страшното име всички млъкват, оглеждат се, за миг някъде по стените им се привижда черната сянка на зловещия Костов, но все пак овладяват неистовия си порив да се  разпищят ужасени и продължават задълбочения си, проникновен и дълбокоумен разговор/

-         Ми какво да праим ся.

-         Най-добре да не го провеждаме тоя избор за председател.

-         Ама нали сме обещали.

-         Е, ще намерим там някакъв предлог.

-         Е, то предлога си е готов – с тоя избор за председател ще се получават разни разногласия и търкания – не е добре да става  точно преди избори.

-         Верно бе. Значи решаваме какво – отказваме се от избора на председател, защото така се стига до излишни търкания преди изборите, по-добре да се търкаме след изборите.

-         Да, ама как ще погледнат на това избирателите – започваме предизборната кампания с караници и разногласия – казва някой.

Впрочем стой ! Грешка ! Това никой не го казва.

...

Точно тоя въпрос не се чува в иначе дълбокомисления, задълбочен и проникновен разговор. Макар точно този въпрос да е един от основните. Най-вече преди избори.

А той не се задава, защото партийните деятели си вярват. Вярват си, че щом самите те са споходени водачески намерения и притеснения, значи същото се отнася и до избирателите. Щом между партийните деятели има търкания по въпроса кой да води дружината, значи и при избирателите е така.

Като междувременно си вярват, че при всички случаи ще влязат в парламента, тъй като такива са проучванията. Макар на миналите парламентарни избори пак такива да бяха проучванията, пък сетнините от изборите да се оказаха не такива, а съвсем онакива. Ама кой да ти помни…

...

И сега едно твърдение, което ще изненада партийните деятели. А може и да ги стресне даже. / Също като сянката на Костов по стените/

Изборът на Радан за председател на Реформаторския Блок не го наложи Костов. Не го наложиха партийните ядки и партийците. Не го наложиха медиите или пък телевизорите, защото само Радан били показвали. Не го наложиха олигарси или пари. Не го наложи някаква принуда, завера, далавера, или стечение някакво на обстоятелствата.

Предпочитанията към Радан за председател на Реформаторския блок го наложи самият Радан.

Просто защото се оказа, че го може. Че го бива. Че става. Бива го бе, става и това е.

Едни прости думи, които разните му политически тълкуватели и разбирачи, дори измежду онези, които се отнасят добронамерено към Блока и Радан не посмяха да произнесат. От притеснение и свян може би. Да не излезе нещо лично. Щото, нали, то трябва да бъде безлично. Щото като е безлично е някак по-безпристрастно и значи по-верно. Може би, едва ли не.

„Аз пък си го казвам без никакво притеснение. Радан го бива за тая работа. Това е явно, видно е и нищо лично няма тук. Да беше Меглена Кунева подхванала и повела нещата, да я биваше повече,  щях да кажа „ Кунева си я бива, не Радан”

Виждането за партийно обединение против олигархията дойде от Радан /на тази страница има отколешно интервю с него – това което е казал тогава, важи и сега/. Основната заслуга за създаването на Реформаторския блок е на Радан. Радан изработи и основните послания блока – преобразувания преди всичко в съдебната система и в администрацията. Радан зае решителна позиция по въпроса за Южен Поток и Русия. И нещо по-важно – Радан успява да печели привърженици без предизборни лъжи и раздувки -  с доводи, разум, спокойствие, сдържаност, възпитание – все непривични за българския политически живот особености.

Радан разбра и нещо простичко, което госпожа Меглена Кунева май не разбра.

За да станеш председател на Реформаторския блок бидейки председател на ДСБ трябва да спечелиш доверието и на хората от Движение България на Гражданите. Доверието на привържениците, не на партийните ядки и партийните деятели. При всичката опасност да загубиш доверието на част от своите.

Меглена Кунева не направи, пък макар и плах някакъв опит да се хареса на десебарите. Тя сякаш повече си държеше и се доверяваше на партийните деятели около себе си. Ония от дълбокоумния и проникновен разговор посветен на въпроса „ Що пък да е Радан, а не някой /някоя/ от нашите „.

Добре, не избраха Радан, отложиха избора за председател на РБ.

Добре, вместо откриване на предизборното състезание, което да сплоти и въодушеви хората се получи нещо нескопосано и недонагласено, въобще „българска работа”.

И сега какво очакват онези, които провалиха избора за председател на РБ ?

Да влязат все пак в парламента, въпреки че разочароваха привържениците си.

Това да. Най-вероятно ще се получи.

Ама преди всичко и най вече – на отложения избор да бъде избран техния човек.

И как ще го постигнат ? Като приемат вероятно някакви особени изборни правила, които да облагодетелстват техния човек.

Като техният човек изведнъж се раздвижи, раздейства и се наложи.

Или като стане някакво чудо.

Не става така, мили момчета и момичета. С подобни сметки може само да се превърнете в онова единствено обстоятелство, което да попречи на иначе обречената на успех партия /коалиция/.

Впрочем, дори и това не би могло й да попречи, ако избирателите решат да подминат всичките тия неразбории като несъществени, защото наистина са несъществени и да заложат на основното.

Всичко е в техните ръце – и този път това не е само предизборно твърдение.