unsupported

 

ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

с Иво Беров

86 Посещения

Световноизвестният писател Петер Волебен: Влияем на планетата си по стресиращ я начин, трябва да поз

Интересни Времена

Световноизвестният писател Петер Волебен: Влияем на планетата си по стресиращ я начин, трябва да позволим на екосистемата да се възстанови

Peter Wohllebenjpg

 


Интервю на ПЕПА ВИТАНОВА

„Трябва да позволим на екосистемата да намали оборотите, за да стане по-силна. Важното е да я оставим да реагира, без да я възпрепятстваме или пришпорваме. В защитените територии с много стари гори, които не са докосвани от човешка намеса, дърветата се адаптират много добре към промените в климата. Наблюдавахме как те се учат да приемат промените. Например, през август 2020 г. имаше много сух период и дърветата страдаха, но сега, през още по-сухата 2022 г., те вече се държат като научили се, приспособиха се към новите климатични условия. Намалиха водната си консумация даже през пролетта, по време на дъждовния сезон и така запазиха и си подсигуриха водни резерви за сухия сезон и лятото.“ Това казва в интервю за БТА световноизвестният писател Петер Волебен.

Петер Волебен е лесовъд по професия. Роден е през 1964 г. в Германия и още като дете е мечтал да стане еколог. Работил е в горската администрация. От 2006 г. управлява защитени територии на вековна гора в Германия и ръководи „Горска академия“ на природозащитници. Автор е на множество книги, издадени в милионни тиражи на всички основни световни езици: „Тайният живот на дърветата“ (The Hidden Life of Trees, бестселър на Ню Йорк Таймс, който е адаптиран и в документален филм), „Вътрешният живот на животните“ (The Inner Life of Animals), „Тайната мъдрост на природата“ (The Secret Wisdom of Nature), „Социалната мрежа в природата“ (The Secret Network of Nature), „Тайната мъдрост на природата“ (The Secret Wisdom of Nature), “Туптенето на сърцето на дърветата“ (The Heartbeat of Trees: Embracing Our Ancient Bond with Forests and Nature) и др. Автор е и на книги за деца: „Чуваш ли дърветата да говорят?“ (Can You Hear the Trees Talking?). „Петер и децата на дърветата“ (Peter and the Tree Children) и др. В България са издадени две негови книги: „Тайният живот на дърветата“ и „Социалната мрежа в природата“ (издателство „ЕРА“).

В книгите си Петер Волебен пише, че дърветата са силно социални същества, проследява как те комуникират химически и електромагнитно със своите съседи, как се предупреждават взаимно за опасности и споделят ресурси чрез заплетената мрежа от корените си под земята. Листата на дърветата притежават прозрачни клетки, подобни на лещи, които могат да функционират като примитивни очи. Дърветата могат да „чуят“ вода, която тече дълбоко в земята и да наклонят корените си, за да я извлекат. Имат и рецептори, които позволяват да усетят чуждо присъствие около тях, пише в книгите си Волебен.

„Наскоро чух как моя книга се използва за преподаване в начално училище. Това ме прави щастлив. Когато децата се учат на любов към природата, това е най-добрият начин да я защитим – чрез бъдещето. През образованието можем да запазим природата“, казва Петер Волебен в интервюто за БТА.

В разговора Волебен обръща внимание на това, че последствията от промените в климата се изразяват в липса на баланс: „Не че в света има липса на дъжд или вода, но съществува дисбаланс. Има дълги периоди на суша и интензивни силно дъждовни периоди.“ Спасението, според Волебен е в горите: „Горските масиви охлаждат Земята и създават условия за дъждовни облаци, а ние точно от това се нуждаем – по-хладно време, повече дъжд…Можем да създадем повече фермерско-горски стопанства - да има например, малки гори сред земеделските насаждения и животновъдните стопанства. Така и селскостопанските производители биха имали по-големи доходи.“

В интервюто за БТА Волебен предупреждава, че отоплението с дървесина е по-вредно за планетата и климата, отколкото това с въглища или с течни и газообразни горива - от гледна точка на въглеродните емисии и унищожаването на горите. Той е оптимист, че все още имаме време да реагираме на промените в климата. Въпреки че „всички проспахме последните 30 години. След падането на Берлинската стена и създаването на нови съюзи между Изтока и Запада, с разрастването на Европейския Съюз и глобализацията, ние не сме спирали да празнуваме. Покрай този „световен пир“, съвсем забравихме, че часовникът тик-така, и че не е пет минути преди полунощ, а по-скоро доста след полунощ.“

Следва цялото интервю:

Г-н Волебен, газовата криза сякаш връща много от плановете за екологичен начин на живот в изходна позиция. Реабилитират се атомната енергия, отоплението с твърдо гориво, с т.нар. палети. До какво ще доведе това?

- Ще доведе до по-високи количество на унищожените дървета. Много хора мислят, че ако настъпи люта зима и има липса на гориво, отоплението с дървесина ще бъде добра алтернатива. Това се наблюдава и в Германия, където наличните течни горива и газ са почти напълно разпродадени и цените за тях са двойно по-високи, в сравнение с предишни години. За съжаление, за горите и дърветата това са лоши новини. Отоплението с дървесина е по-вредно за планетата и климата, отколкото това с въглища или с течни и газообразни горива - от гледна точка на въглеродните (CO2) емисии и изсичането на горите. Горите охлаждат Земята с около 10 градуса (по Целзий) през летния сезон, в градовете повлияват намаляването на температурите даже с до 15 градуса. Горските масиви създават условия за дъждовни облаци, а ние точно от това се нуждаем – по-хладно време, повече дъжд. Но вместо да оставяме горите да си вършат работата, ние, хората, ги изсичаме и изгаряме все повече и повече дървесина.

По-бързо ли настъпват следствията от климатичните промени и какво означава това за нашето бъдеще?

- Мисля че всички проспахме последните 30 години. След падането на Берлинската стена и създаването на нови съюзи между Изтока и Запада, с разрастването на Европейския Съюз и глобализацията, ние не сме спирали да празнуваме. Покрай този „световен пир“, съвсем забравихме, че часовникът тик-така, и че не е пет минути преди полунощ, а по-скоро доста след полунощ. Това означава, че промените в климата се осъществяват точно, както бяхме предвидили – става по-горещо и сухо много по-бързо.

В Германия хората винаги казваха, че ще имаме достатъчно водни ресурси, че водата никога няма да бъде проблем. Но изведнъж стана проблем, и то голям. Това означава, че трябва да се стегнем и да сме активни, все още не е твърде късно.

Природата ни дава много уроци и ние трябва да се учим от нея. Наблюдаваме как много стари дървета, даже вековни, се адаптират и са в крак с промените в климата. Те преминават и оцеляват успешно през периоди на суша, като тазгодишния, който по статистика е най-екстремният през последните векове. Вековните гори успяват да се справят с тези условия засега, но по-младите и разредени гори срещат трудности и страдат - особено през изминалото лято.

Какво мислите за случващото се в Пакистан в момента?

- Много е тъжно. Там пък се изля толкова много дъжд, твърде много. Дъжд, който би бил безценен в Германия, например. И виждаме ефектите на промените в климата: не че има липса на дъжд или вода, но съществува дисбаланс. Има дълги периоди на суша и интензивни силно дъждовни периоди. Например, миналата година в Германия имахме големи наводнения, много хора починаха в резултат на тях. Това са истинските, действителните последици от промените в климата.

Това което виждаме в Пакистан е ужасно, но все пак има надежда. Пакистан разполага с Министерство на промените в климата, което се ръководи от жена. Ето две обнадеждаващи неща, които не бихме очаквали в Пакистан: министерство, ръководено от жена, и Министерство на промените в климата. Такова министерство трябва да има във всяка държава. Наличието му в Пакистан означава, че Пакистан е наясно от години с катастрофалните последици за климата, докато в западните държави често си затваряме очите за този проблем. Западните държави избягват подобни инициативи, защото си мислят, че други държави, като Китай и Русия, няма да последват примера им, и че в глобален план мерките ще са нискоефективни. Но и много държави вече са наясно с промените и имат програми и инициативи в тази посока. Това е процес, според мен, леко тромав и бавен.

В книгите си пишете, че дърветата могат да „чуват“, да „си говорят“ и общуват помежду си. На езика на дърветата какво означават зачестилите горски пожари? Какво си казват дърветата, преди да бъдат изпепелени?

- Опустошителните пожари не са част от закодираната памет на дърветата. В естествените гори няма големи пожари, които да изпепеляват дърветата. Пожарите там са главно низови, те не засягат короните на дърветата. Големите опустошаващи горски пожари, които се наблюдават в днешно време, са предизвикани от хората, те са предимно в горски плантации или в много силно повлияни от човека горски екосистеми.

Пишете също, че „едно дърво е толкова силно, колкото гората, която го заобикаля“. Това важи също за човека и обществото, в което живее. Може ли да се каже, че едно общество е толкова силно, колкото горите, които го заобикалят?

- Много добър въпрос. Бих казал, да. Природата и горите са огледало на нашето общество. В света има само една държава – Бутан, която е въглеродно неутрална, икономиката ѝ не изхвърля въглеродни емисии. Бутан не се стреми към максимални финансови печалби и икономически статут, а по-скоро към максимално щастие за населението. Това са целите на държавата. В Бутан има изобилие от различни видове гори, които са в много добро състояние. Това е една от причините хората там да са по-щастливи и въглеродно неутрални. Наблюдаваме, че големите индустриални държави са унищожили значителна част от горските си екосистеми. Една от водещите държави в това отношение е Германия - без нито един километър първобитни или девствени гори.

Фермите за животни и зеленчуци са едни от най-големите врагове на горите. Как животновъдите, зеленчукопроизводителите и горите могат да съжителстват в хармония?

- Знаем, че в света 70-80 % от фермерските земи са животновъдни. Това означава, че производството на месо е един от най-големите фактори, които задвижват промените в климата и водят до изсичането на гори. Би било добре да намалим консумацията на месо, така можем да подсигурим огромни площи, на които да се възстановят горските насаждения. Също така можем да създадем повече фермерско-горски стопанства - да има например малки гори сред земеделските насаждения и животновъдните стопанства. Така и селскостопанските производители биха имали по-големи доходи. Наистина би било малко по-сложно, заради нужната инфраструктура. Това потенциално затруднение възпира хората да не рискуват. Но все пак по този начин ще се подсигурят повече водни ресурси за почвите и повече наличие на сянка, което ще доведе до по-големи доходи и по-богата реколта по време на периодите на суша. При обилни валежи дърветата не са чак толкова важни, но сушата в Европа става все по-голяма и затова трябва да има повече дървета в селскостопанските площи. Горските масиви създават условия за дъждовни облаци и влияят полезно на околната среда.

Затова според мен, всяка ферма трябва да има определени горски масиви. И мисля, че комбинацията между горски и селскостопански площи ще бъде прилагана все по-често. Това е посоката за хармонично съжителство: по-малка консумация на месо (по-малко животновъдство), повече гори.

В книгите си казвате, че макар и всеки ученик да знае, че растенията и дърветата са живи организми, продължаваме да се отнасяме към тях като към предмети: „Унищожаваме горите, защото ни липсва съчувствие към техните обитатели.“ Швейцария ли остава единствената държава, която обуславя и законодателно отношението към дърветата и цветята като към живи и разумни същества?

- Швейцария е единствената държава, за която знам, че правото на дърветата и растенията да бъдат третирани като живи същества е вписано в конституцията. Но и в други държави защитата на природата е част от правния процес. Например Франция, където са създали нова законодателна система срещу престъпления към природата - така компании и корпорации, които вредят на природата и я унищожават, могат да бъдат наказвани. Законодателната система се променя към по-природозащитна, но засега Швейцария е единствената държава, в която защитата на природата е част от конституцията.

А в Германия как стоят нещата?

- В Германия защитата на природата не е част от конституцията. В Германия горските стопанства априори се смятат за приятели на природата. Ако имаш големи горски плантации и използваш в тях големи машини, това се счита за полезно за природата. И ние, защитниците на горите затова се борим за нов закон за горските стопанства, в който тези стандарти да бъдат уточнени и променени.

Институциите канят ли Ви за съветник по проблеми, касаещи природата и климата?

- Да. През октомври ще участвам във форум за горите. Имаме подкрепата на голямото немско списание “GEO”. Първата част на форума ще е в Берлин, там е Министерството на природата на Германия и има множество политически фигури, НПО-та и учени, които споделят идеите за защита на горите и ще ни представляват в тазгодишното събитие. То ще бъде излъчвано на живо в интернет. Ще се обсъждат и проблемите в горските стопанства – лова на животни, начина, по който се стопанисват горските плантации, изсичането на горите.

Канили са ме и в Европейската комисия, два пъти. Имам контакти там, но, разбира се, лобито на горските стопанства е много по-силно и влиятелно.

В най-новата си книга “The Heartbeat of Trees” („Туптенето на сърцето на дърветата“) описвате как дърветата имат нещо подобно на сърдечен ритъм - изпомпват соковете на редовни интервали, веднъж на всеки три или четири часа. Много ме впечатли и наблюдението Ви, че формулата за дълъг живот при дърветата е: живей бавно, не бързай да порастваш. Чела съм, че същото е и при бозайниците – продължителността на живота на всички бозайници е една и съща, измерена в удари на сърцето. Тези, на които сърцето бие по-учестено, живеят по-кратко и обратното – бавният пулс води до повече години живот. Дали не е така и с планетата Земя? Дали не я пришпорихме в нехарактерен за нея бърз ритъм, който може да съкрати живота й?

- Много добър въпрос. Да, мисля, че влияем на Земята по стресиращ я начин, така влияем на цялата екосистема въобще. И, да, абсолютно права сте - колкото по-бързо трябва да реагира екосистемата на промените, толкова по-малко мощ тя ще има за в бъдеще. Ние си мислим, че екосистемата се адаптира добре, но мощта й става все по-малка и тя отслабва. И един ден може и да видим една напълно изтощена екосистема. Може би Вие имате точно това предвид. Ще има момент, в който екосистемата няма да може да отреагира.

Трябва да се радваме, че имаме още години пред нас и време да реагираме. Но трябва да позволим на екосистемата да се възстанови, да й позволим да намали оборотите, да стане по-силна.

Може ли да дадете пример в това отношения с гората, за която Вие се грижите?

- Имаме защитени територии с много стари дървета, които не са докосвани от човешка намеса, нито от машини. Тези гори се адаптират много добре към промените в климата. Наблюдаваме как те се учат да приемат промените, как и листопадът им е друг по време на сухи периоди. Например, през август 2020 г. имаше период на голяма суша и дърветата страдаха, но сега, през още по-сухата 2022 г. те вече се държат като научили се, адаптираха се към новите климатични условия. Намалиха водната си консумация даже през пролетта, по време на дъждовния сезон. Така запазиха и си подсигуриха водни резерви за сухия сезон и лятото.

Наблюдаваме как цялата екосистема реагира - важното е да я оставим да реагира, без да я възпрепятстваме, възпираме, пришпорваме. И тя се справя. А в съседната гора, където има сеч на дървета и са разположени машини, там се вижда как дръвчетата умират.

Това е и отговорът на въпроса: ако увеличим стреса, може да се претовари екосистемата. Ако оставим дръвчетата на спокойствие и на мира, те се справят добре. Затова и не съм притеснен за съдбата на старите, вековни гори и горите, които са недокоснати от човек.

Бихте ли казали най-милите думи, които сте чували за Вашите книги?

- Това, което обичам, е да чувам как някой е прочел нещо мое, особено в училище. Наскоро чух как моя книга се използва за преподаване в начално училище. И това ме прави щастлив. Когато децата се учат на любов към природата, това е най-добрият начин да я защитим – чрез бъдещето. През образованието можем да запазим природата.

Още статии от този автор

Коментари