Следизборни изненади
Христо Слави Рачев
Всеки решил да споделя на стената си лични прозрения, дължи на аудиторията искреност. Изминал живот лишен от мерзости. Право на собствена стилистика и кристален фокус на изказаните тези. Нов вид електронна етика. Глупакът също може да бъде искрен, в своите самозаблуди; яростно да защитава неверни твърдения, плод на невежество, недоимък на прелистени страници, отровна семейна среда. Малко хора разбират, че истината бяга винаги пред нас и веднъж достигната отскача, за да разкрие нови пространства от мистериозни загадки. По житейските пътеки, изненади от вида, небесна дъга се извисяват само пред хора дарени с разум. Останалите пробират зеленчук в МОЛ. Истините като недостижим хоризонт. Не усетихме, кога в България почтените и възпитани хора се оказаха неудачници. Избутвани отвсякъде, накрая сами зарязаха всякакви обществени ангажименти, проумявайки цялото безумие да се надвикват с простака, с фанатизирания дръвник, дебелака, с криминални типове и банална руска агентура. От малцинство в политиката, вече са спомен. Видяхте ли как луксозният автомобил на ДПС се наниза на стоманената магистрална лайсна и се разцепи на две. От едната половинка акапелно пропя тежко контузен Пеевски. Другата половина останала с две колела се ускорява по нанадолнището.Там заклещен Соколът бере душа, заприличал е на пренебрегната кокошка. Няма да излети, ще ситни пеша, докато зли кучета го разкъсат. На Бойко Борисов му остана да държи исото и като бек вокал да дудне с кратки бибапи. Тошко от “Има такъв народ” е зейнал с уста, като мекедонско магаре на баир. Мяркат се жълти зъби, занемарена дентална хигиена, пее фалшиво, очевидно не става ни за дует, ни за трио. Попадне ли в хор, хористите се сбиват. От мелето, между краката на сопраните на четири лапи изпълзява шебекът Тошко и хуква по екраните с хрисимо лице и лъжеразсъдъчна дейност. Дълбокоумен е той, пред плиткоумните водещи. В миманса има и един Алабалабанов. Какъв жизнерадостен глупчо, пращи от здраве и висцерални тлъстини, кокори се; даровито пресъздава как изглежда досадния нахалник и бездарно имитира голям политик. Копи пейст Трифунов. Никакъв международен кастинг не може да издири по-сполучливо телосложение и лицева експресия за ролята на Бай Ганьо и Андрешко от Делян Пеевски, и Тошко Йорданов. Имаме ги тези натуршчици. Къде изчезна Бойко Борисов. Как къде, в съблекалнята е, взима душ. Сапунисаха го, люти му на очите и пипнешком търси гъбата за триене на кирливи грехове. Българският народ има годините, но не постигна класа и зрелост. Той още пита къде е държавата. Не е разбрал, че тя носи само корупция, проблеми и пак корупция. Малоумието получило право на глас, заплашва да не гласува. Макар че точно то ще изнася и плакне препълненото цукало на лапачите. Да си премиер в България стяган от четири менгемета, Русия, Турция, САЩ и Европейския съюз, плюс видиотена опозиция, е отчаяна работа. Главчев е надянал на главата си гумено лице, иска да е помирител от европейски мащаб. Такива случайно свъртяни ги бият в селската кръчма, защото на три ракии изглеждат крайно съмнителни. Сляпото черво на Герб, СДС, е като ретро автомобил попаднал между зъбците на стоманените валци, вече се показва от другата страна пресован с размерите на детско автомобилче. Ето ги ПП и ДБ, говорят за дясно управление, а карат в лявото платно. Пазят генерал Атанасов да не се показва, но той с хърделистки спринт пробива и отново е на екрана. Това веднага отнема елкторат. Очаквам в нашия народ да са останали поне три милиона граждани, които още подритват при удар с гумено чукче под коляното. Без този рефлекс националите постигнаха 5 на нула. Ние от шест избора, пак сме на нулата. Руската агентура е подготвила следващите попълнения от политизиран боклук. Тук ще припомня, какво представлява интелигентния избирател: това е личност, която след като огледа пейзажа, анализира фактите, претегля тяхната тежест и винаги избира най-малката злина. Може да се нарече и успешен избор. Прекрасен, небесен, райски избор не съществува никъде.Това е страхотен компас, инструмент за предизборно ориентиране. Далече по-ефикасен от чука, сърпа, безсмислените ругатни и инатливия ескейпизъм. Така правят гражданите изправени пред урни, мъжете пред три еднакво привлекателни жени. Ако не успеят да обладаят и трите, не бягат сърдити, просто се примиряват с една, без да губят всичко. Всички, които познават тази техника, е невъзможно да сбъркат шест пъти в някакъв избор. Щом бягате от избори, ще онанирате на сухо. Ще пробирате пакетирана сухоежбина от веригите. Заблуда е, че Русия ни е освободила, защото сме братски славянски народи. Нито сме братски, нито славянски, нито сме освободени. Само сме окупирани, с източена хазна, енергийно съсипани и умствено объркани. Точно заради това резултатите са: майка плаче, грамофон свири, кючек се друса, хорце се вие…Но и ние заслужаваме сутрин по една гьостерица, без да питаме защо. Универсалният ключ “най-малката злина” е успешна стратегия за предсрочни и всякакви избори по всяка точка на планетата Земя. Но напълно непригодна за живия живот. Пробвайте този шперц на предстоящите избори. Преди това ще трябва да откриете, коя точно е малката злина. Ако и това не умеете, значи сте тъпак от сомнамбулните на Копейкин, и Трифунов, левичари с налудни мухлясали идеи. Както е рекъл господ на хленчещите за печалба от тотото: стига сте хленчили ами си занесете задника до пункта и пуснете една комбинация с твърди преференциални числа. Вече сте направили всичко, което е нужно и каквото е по силите ви. Така грижите ви ще намалеят с една. Няма да ви покажат следизборен кукиш. Хубавото на демокрацията е, че винаги може да си против, без да губиш главата си. Разумно е да се отнасяме с нея, като към застрашен вид от “Червената книга на Република България”.
П.П. В Бразилия кукишът/мудра/ е пожелание за успех. Тука е ясна работата. Шперцът “най-малката злина” блокира веднага и е безполезен при: купените, роднините, фанатизираните, и изпадналите в зависимост от мутри, и нагли управленци, български доверчиви хорица.