Социалистически кубизъм
Христо Слави Рачев
Имахме маткап в къщи. Инструмент за дупчене на дупки задвижван само от ръка. И ръчна дрелка с две зъбчати предавки, тоест с две скорости, произведени в Германия. Създаваха чувство на сигурност, независимост и значимост. Можеш да отидеш в планината и пробиеш дупка само с мускулна сила. И слюда цепехме срещу мизерно заплащане. А поялника търкахме в блокче позеленял нишадър, като синьо сирене рокфор. Или в колофон с него брат ми мажеше лъка на цигулката. Горещият поялник потъваше в кехлибарения колофон, извиваше се тънка струйка синкав дим и замирисваше на църква, на някаква непонятна вяра. Майка ми шиеше сутиени от бархет и коприна. Помня как машината марка Singer ускоряваше тракащия звук на по-дългите тигели, а късите нервни откоси бяха на чашките, където софиянките пъхаха нежните си гърди. Закопчалките бяха трудната част. По софийската улица улица "Гладстон" не преминаваше нищо, ако преминаваше нещо то беше каруца или лека кола “Победа”. Веднъж премина камионче Studebeaker задвижвано от бойлер покачен на каросерията. Кюмюр, дърва, всичко ставаше, вдигне ли пламък, тръгва напред. На съседната пресечка на булевард “Сталин” ул. “Узунджовска” стърчаха няколко улучени от бомбардировките сгради. Любимо място за игра, ако погледнеш облаците на небето, зидовете сякаш се клатеха, тази илюзия ни плашеше и бързо се пъхахме в мазетата. Да намериш манометър или порцелан, нещо лъскаво, беше вълнуващо, месинга считахме за злато. Намерих злато, се провиквахме. После попаднах в лапите на учителката Генкова. Било е неизбежно. Първо отделение, първи ужасии. Тази жена, сякаш беше нарисувана от Пикасо в кубичния му период. Спокойно може да се нареди до “Госпожиците от Авиньон”. Къси крака, топчести прасци, подвижни брадавици, липса на врат, ръцете почти без пръсти, само палецът стърчеше заплашително. Аз съм дете, което е пренасяно през класната стая увиснало само на едно ухо захванато с тебеширени пръсти. Помня тази безтегловност и дъха на лук, който обливаше главата ми. Другарката, какво нелепо обръщение, имаше режещ глас на мъж. На прегракнал боцман. Прическата на тази инквизиторка беше на два етажа и половина. Желанието и да добави ръст илюстрираше кубизма на социалистическото образование. После Сталин взе та умря и го поставиха в паралелепипед, а него в кубичен мавзолей. Травмите от детството до седмата година остават неизлечими. Вече бяхме загубили свободата си за десетилетия напред.
Българският народ още не е преживял епохата на социалистическия си кубизъм. Пълно е с квадратни или хексагонални хора с триъгълно мислене, политици увиснали на едно ухо, разнасяни насам, натам по нечия зла воля.
Затова и по други незабележими, но обективни причини, демокрацията ни остава кубична. Дялана с тесли и дупчена с маткапи. Палецът и ще стърчи още дълго, и заплашително. И руски шмайзери, табели с имена на руски пълководци, енергийни съветолози, ще ни наблюдават и съскат със зли стаени очи… кубичният социализъм винаги отвежда в запустяла гара с изкрадени траверси или тунел без светлина. Според терена и географското местоположение може да продължите единствено с отчаяни сътресения в някакъв многоъгълен олигархичен капитализъм. Все уродства, боклуци и карикатури натрапени на един окупиран и дълбоко травмиран народ. Не експериментираме, не посмяваме да сме първи. Очевидното тук е недоказуемо, напредничавите дърпаме назад. Метеоролозите определят климатичната зона, в която попада Созопол като: “субтропичен климат с континентални обрати”. Като оглеждам пейзажа, личната си позиция към света намирам, че е противоречива, по-скоро либерална, посткубична с дузина консервативни обрати.