СРИВ
Глутницата е неспокойна, тревожна, раздразнителна. Дотолкова, че не може да ловува. Пречи й вътрешното напрежение. И ако то не бъде преодоляно, тя няма да оцелее.
Няколко вълци са настръхнали един срещу друг. Не се знае кой е водачът. Вълците се нахвърлят един върху друг. И когато някой от тях почувства, че губи битката, просто ляга на земята и показва гърлото си. Победителят не го убива, обаче. Няма смисъл. Вече е ясно кой е по-силен и по-значим. Така че всички - и победители, и победени се успокояват. Припознали водача, могат да го последват и да тръгнат на лов. Ще оцелеят.
На пръв поглед това няма нищо общо с Доналд Тръмп, или Бойко Борисов. Но чрез тези особености на глутницата може доста добре да бъде обяснен успехът и на двамата.
Отнася се за нещо вродено в човешкия род. Нещо попритулено, но много дълбоко и явно неизкоренимо. Нещо, което при подходящи условия може да се прояви и да промени съдбата на човечеството. Както неведнъж се е случвало, впрочем.
Подреждането по значимост и превъзходство. Господство и подчинение. Обвързаности, определени с понятието "йерархия".
И досега, когато се съберат повече от двама души /а понякога и когато са само двама, съпрузите го знаят най-добре/ осъзнато, или неосъзнато, по един или друг начин, започва надпреварата по значимост.
Като човешките взаимоотношения наподобяват много силно тези при орангутаните, шимпанзетата и горилите, където непрекъснато се създават връзки и завери с цел власт, превъзходство и облаги.
Но човекът все пак е човек, а не животно, въпреки вродените си животински нагони. И затова цялото развитие на човечеството, което наричаме цивилизация, представлява преодоляване на тези нагони.
Според писанията, Христос е навсякъде, където се появят двама вярващи в Него. И той е най-важният, а не най-якият, най-силният, най-подлият, или най-богатият християнин.
В началото си християнството е било точно това- отхвърляне на животинските нагони и насилието в името на любовта. А също и отхвърляне на йерархията, защото пред Бога всички са равни. Чак след това Църквата, като отрицание на евангелието /по Ницше/ налага толкова силни отношения на подчинение и господство и толкова строга йерархия, че тя обсебва и небесата дори - с ангелите, архангелите и светците, с властта дадена от бога на силните и смирението на слабите.
А най-трудното, най-важното, а може би и най-великото достижение на човечеството, след преодоляването на вродените нагони, е защитата на малцинствата. Не векове, повече от хилядолетия горчив опит е бил нужен, за да разбере едно общество, че тези, които осигуряват не само неговото оцеляване, но и благоденствие, не са най-силните, най-яките и най-здравите, а най-умните и надарените. А те, умните и надарените, са много малко, те са просто незначително малцинство във всяко общество.
Хилядолетия развитие са били нужни, за да разберат хората /не всички успяват/, че грозният и изцяло недъгав Стивън Хокинг е по-ценен за човешкото общество от хиляди здравеняци, стотици хиляди простаци и милиони невежи неграмотници.
И че хляба на хората днес осигуряват не отрудените, почернели от слънцето и добри селяни, както е прието да се смята, а един Лейн, например, а също от Бригс и Карпентър. Но човечеството, като се изключат изключенията, не знае кои са те. Но пък знае кой е Марадона и е онази там...как беше. Бионсе, или нещо подобно.
Затова в развитите и демократични държави правата на малцинствата са вписани в основния им закон, така че временните изборни мнозинства да не могат да ги тормозят и потискат. Едно човешко достижение, една ценност, постигната след много лутане, усилия, кръв, сблъсъци и жертви.
И може би не хилядолетия, но пък със сигурност столетия са били нужни, за да бъде отделена църквата и въобще идеологиите от държавата. Отново след кървави сблъсъци и жертви.
И отново след векове на потисничество, несправедливости и мракобесие, развитите общества и държави са разбрали, че съдът трябва да бъде независим, тоест че не бива да те съди този, който ти е началник и има власт над теб.
Могат да се изброят поне още десетина човешки достижения, постигнати след много мъка и горчив опит.
И всички те са отразени в онова обществено устройство, което наричаме демокрация. Истинска демокрация, тоест либерална демокрация, защото друг вид демокрация просто няма, въпреки раздувките и измишльотините на разни така наречени консерватори.
Но тук, когато говорим за човечеството и неговите достижения, бива да направим едно много съществено уточнение. Тези достижения се отнасят най-много до петнайсетина процента от людете, само толкова от тях живеят в демократични държави.
И дори тези, които живеят в такива, не са изгубили животинските си нагони. Само че са се научили да ги надмогват и преодоляват. Или по-скоро са се понаучили. Защото всеки един миг, при всяко едно поколение, всяко едно общество може да се върне назад, към нагона на прачовеците. Нужни са само подходящи условия. Най-вече две от тях. Достатъчно тъмни, невежи, прости и необразовани хора и достатъчно отракан /обаятелен за някои/ водач.
И ето ти го Тръмп. Тъп, необразован, смахнат, нагъл и безчувствен, но доловил, с животинския си усет, прикътаните нагони и безпокойства на простонародните маси, за да се препоръча за вожд.
Простичко е. Демократите, разни всякакви джендъри, имигрантите, които ядат домашните питомци на хората и харчат с труд изкараните от работните бели американци пари, ето ги враговете /към тях може да се прибавят и всички, които Тръмп не харесва /. Освен това той ще вдигне налозите /митата/ и към Америка ще потекат стотици хиляди, милиарди и трилиони долари, американците ще се чудят какво да правят с парите си, и страната им ще бъде отново велика.
И глутницата забравя тревогите и безпокойствата на обърканата, сложна, разнообразна, разноцветна, противоречива, несигурна, пълна с правила /регулации/ демокрация, която изисква мислене, усилия и лична отговорност.
Пустите му регулации...Ето колко излишни и досадни правила има, например в член 21 от Хартата на Европейските права :
Член 21 - Недискриминация
1. Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2. В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.
Всъщност тези досадни правила /регулации/ са най-напредничавите, дори можем да ги наречем велики, достижения на човешкия разум.
За днешните консерватори, обаче, това е ограничаване на свободата на словото. Че за какво им са тия достижения, щом не могат да нарекат рома "мръсен циганин", негъра "чернилка", човека с увреждания "урод", евреина "чифутин" и хомосексуалиста "гадно педи"
Никакво достижения не са това, а лицемерие. И как им е хрумнало на тези лицемерните либерали, че към жените трябва да се проявява уважение. Глупости. Граб дем бай дъ пуси, гепи ги за междукрачието, това искат жените, както сподели техният вожд и учител - най-овластеният човек на планетата Доналд Тръмп.
Същото е и за икономиката. Какви са тия учени, какви са тия измишльотини. Тръмп по-добре знае. Ковидът се лекува с белина. Няма никакво затопляне, Тръмп е бил в Канада и е видял, че няма. Въглеродният двуокис и замърсяването са измислица на демократите и джендърите. Учените лъжат. Няма от нужда от регулации, ръгай, скъпа, ръгай. / Точно в този случай не жената, а земята за петрол/
И глутницата си отдъхва, успокоява се и тръгва след вожда си. В групата "Тръмп за президент" е пълно с възторжени излияния от рода на : "вярваме ви, господин президент, водете ни, господин президент, ние сме с вас, господин президент, господ да Ви благослови, господин президент и прочее изблици, които някога висяха само по комунистическите плакати /води ни партийо, води ни, под своите бойни знамена/ без никой да им вярва особено.
И вождът води, а глутницата го следва и го насърчава. Венецуела си е съвсем законна плячка, Гренландия също, защото е нужна за националната сигурност, а и канадците трябва да прилапаме, защото е за тяхно добро.
Също като при глутницата на Путин, само дето в Щатите все още има майтапчии, които се осмеляват да напишат нещо от рода на : "Гренландия е нужна на САЩ, защото след нея лесно могат да завземат Исландия и Норвегия, а след тях и Швеция, за да може Тръмп да вземе всички възможни нобелови награди. Ми справедливо ли е, начи, рийшли такава книга като "Изкуството на сделката" да не получи Нобелова награда за литература. И жалко, че след математическото му откритие, че може да намали цената на лекарствата с 800 % /сик/ няма и нобелова награда за математика
А Европа, разбира се, изостава. Нали си няма вожд, а множество най-различни политици, които били уж представители на гражданството. Сложна и объркана работа, която затруднява международните отношения и благото на разтревожените и неспокойни поданици. Защото ако решат обаятелните им вождовете да сключат сделка с европейците, не знаят на кого да звъннат. Друго си е при Русия и Китай. Поговориш си с тамошните началници, поговориш им като вожд на вожда и диктатор на диктатора и работата се урежда. А европейците трябва да съгласуват, да се съвещават и да мислят. И още по-лошо - да се допитват до избирателите си. Ужас просто.
...
Всъщност дават ли си сметка разните "дълбокоумни" консерватори и неоконсерватори, каквито станаха бившите комунисти, че точно тези условности и правила определят едно общество като гражданско, а не като варварско, или животинско.
Не си дават сметка, правилата им се виждат прекалено сложни и безсмислени /че защо пък Мъск и Метата му да не правят лъжливи порнографии с известни хора ?... / Не като при вожда, който води световните природонаселения към светли бъднини и не се притеснява да се разправи с разните чернилки, джендъри, хайлази, имигранти, сомалийци и всякакви други видове престъпници, като в същото време осигурява хиляди, стотици хиляди, милиони, милиарди и трилиони долара печалба.
И тук се появява още една странност. Или по-точно извратеност. Вождовете биват възхвалявани и от иначе надарени творци и образовани хора. Както е било при Сталин /Шостакович/ и както е сега при Путин / Михалков/. Разбира се, в тяхното раболепие има и корист, има и страх. Но има и напълно безкористни врагове на Европа и почитатели на Тръмп. Като оня нашенски писател, който заяви, че му се ще Тръмп да завладее Европа и да я превърне в игрище за голф.
Извращение, което може да бъде обяснено само от психоанализатори, психиатри и психолози. Фройд, Юнг, Адлер... А може би най-добре психопатолозите биха обяснили случая.
По начало световните, а най-вече нашенските разбирачи /анализатори/ не разбират основното /ако въобще разбират каквото и да било, особено нашенските/.
Действията на Тръмп много по-добре могат да се обяснят с личностните му отклонения /меко казано/, нежели с политика. По старото правило :" ако нещо може да се обясни с глупост, други обяснения вече са излишни"
Което с известен усилие може да се превърне и в повод за национална гордост. Защото нашенският вожд с цялата му убогост, лъжи и тарикатщини си изглежда умствено съвсем здрав, за разлика от Тръмп. А иначе сравнението между двамата се появява и след едно неочаквано прозрение на иначе съвсем празнодумното и користно хараланене на един нашенски уж разбирач : "българите са племе, което се нуждае от вожд".
Като обобщение могъществото на тримата изкуфели откаченяци, /между които Си Зинпин изглежда най с всичкия си, доколкото не се заканва да завземе чужди земи с едно тамошно си изключение/; могъщество осигурено от подкрепата едно последвало първичните си нагони природонаселение, явно /не за всички, само за мислещите хора/води света към цивилизационен срив
А човешките летописи показват, че човешкото развитие не е непрекъснато движение напред. Предишният срив на човешката цивилизация, довел до Втората световна касапница идва, например, след поредица от изключителни научни открития/Общата теория на относителността/ и розови надежди за бъдещето.