"Седни-стани !", или защо бе свален Трайков
Не се знаело било защо Бойко Борисов уволни министъра на икономиката Трайчо Трайков и министъра на здравеопазването Стефан Константинов. Ами не се знае защо ги е уволнил поради една много проста причина.
Не се знае защо ги е назначил.
Обикновено един министър председател има някакви виждания, има цели – в икономиката, в здравеопазването, в образованието и в другите области за които отговаря, стреми се да постигне тези цели и по този показател подбира министрите си – всички заедно да действат като отбор за постигането им.
И ако министрите не се справят – уволнява ги. Е, може да ги уволни и по други причини. Заради народно недоволство от работата им, например. Само че в случая, народното недоволство не е срещу министъра на икономиката Трайчо Трайков, а срещу министъра на финансите Симеон Дянков. Само че Дянков остава, а Трайков си отива. И няма как да се разбере защо Борисов пази единия, а гони другия.
Не че министър-председателят на република България няма никакви цели, виждания, стремежи и намерения. Напротив, има ги. Всякакви.
Само че техният срок за годност е едно-две денонощия. След това те се променят. Стават съвсем други. Като често са точно обратните на вижданията и целите, които е обявил в началото.
Както казват някои философи, политици и майтапчии: „Аз си имам принципи. Всякакви. Ако тия не ви харесват – имам и други”.
Но принципната безпринципност се харесва из нашите краища. Приема се като гъвкавост, приспособимост и мъдрост.
А иначе между Трайков и Борисов открай време си имаше търкания. Тоест не открай време, а от времето, когато се подновиха преговорите за строежа на АЕЦ Белене.
И то не бяха просто търкания, а противоречия, които породиха и караници, и скандали, че и открити заплахи за уволнения от страна на Борисов.
Като вътрешната същност на противоречията си останаха тайна за хората. Но тези, които са следили внимателно скандалите вероятно са схванали две от прикритите цели на българския министър председател.
Първата: По никакъв начин да не поема отговорност за сделката. Да я прехвърли върху другите. Върху министри и експерти.
Втората: Все пак той да вземе окончателното решение за сделката.
Две цели, които изглеждат несъвместими за мъдреца. И които за хитреца не само, че не са несъвместими, но са и напълно изпълними.
Ето какво казва Борисов на своите министри при едно заседание на Министерския съвет от 6 април 2011 година.
„Забавихте се с Ейч Ес Би Си банк (б.а. експерти по Белене), съгласиха се руснаците три месеца меморандум, три месеца за договора. След два месеца, ако не сме съгласни с цена, с второ, трето, сигурност, каквото и да било, пред никой не бързаме и не сме поели ангажимент. Не подписваме договора, отиваме да се съдим в арбитража в Париж. Казват консултантите, че е изгоден, подписвайте и тръгвате да го правите. Ние не може цял мандат да отлагаме с по три месеца и да казваме – да, не. Това не ни отива. Затова три месеца и два месеца са предостатъчно срок заедно с консултанта да кажете "да" или "не".
Изглежда точно, мъжествено, смислено и величаво дори.
Да се изкажат експертите, да вземат решение министрите и да отреже правителството. Щото нали „не може цял мандат да отлагаме с по три месеца и да казваме – да, не. Това не ни отива”.
Не им отива. Защото са отговорно, смело и мъжествено правителство.
Само че това заседание е проведено преди година. Мина почти цяла година, а никакво решение не е взето, за мнението на експертите не се говори, макар да се знае, че българските икономисти са против сделката, преговорите се мотаят и размотават и въобще всичките тия мъже правят онова дето „не им отива”.
И още показателни приказки на премиера от същото онова заседание: „Всеки да понесе тази част от своята отговорност какво е договорил, какво е казал "да" и кое "не". В противен случай какво излиза, че аз само нося политическата отговорност, а всеки министър може да си прави каквото иска.... Тогава да преразгледаме цялата дейност и субординация на правителството. Тогава аз предпочитам да съм министър. Нали така излиза. Затова не искам да се меся във взимането на това решение”.
Не иска, човекът, ама явно иска. И решението му най-вероятно вече е взето. И то е в полза на сделката за строеж на АЕЦ Белене. Така уволнението на Трайков става съвсем разбираемо. Махат го, за да не пречи. Защото се знае, че е против сделката. Става разбираемо и назначението на новия министър. Назначават го, за да не пречи. Да се съгласява с премиера. И ако се наложи да поема отговорности вместо него.
Защото след две седмици преговорите по сделката вече трябва да привършат. И тогава ще се разбере всичко. За тези, които мислят и желаят да разберат. Останалите ще трябва да се задоволят с обясненията на Бойко Борисов. Или с обясненията на вътрешния министър Цветан Цветанов.
Това също е една чудатост на българския политически живот. Вътрешният министър Цветанов, вместо да се занимава с разрасналия се трафик на наркотици, захвана да обяснява защо премиерът е уволнил министрите на икономиката и здравеопазването. Докато Бойко Борисов мълчи. Сякаш Цветанов му е някакъв говорител, душеприказчик, изповедник, любимец или кой знае какво. При всички случаи нещо повече от вицепремиер. Разбира се, обясненията на Цветанов са подсказани от Борисов.
Разбира се, Борисов си мълчи, защото и за обясненията иска да прехвърли отговорността другиму. Пък и е свикнал да се хвали, не да обяснява.
И разбира се, обясненията на Цветанов са изсмукани от пръстите.
Само една подробност като пример. Вчера министър-председателят на България Бойко Борисов обяви по една телевизия, че посещението в Катар било изключителен външноикономически успех на правителството.
Днес пък душеприказчикът, любимецът и вътрешният министър на същия този премиер обяснява, че една от причините за уволнението на Трайков е зле подготвеното икономическо представяне в Катар.
Ха сега де…
А иначе Цветанов отказва да говори за свързаните с Белене противоречия между Трайчо Трайков и Борисовият приятел, шефа на Лукойл и странно-представител на руската страна по сделката - Валентин Златев.
Уволнението на здравния министър Стефан Константинов е по-разбираемо. Той не се справи нито с високите цени на лекарствата, нито с лекарствените монополи, които ги създават.
Само че и земеделският министър не се справи. Нито с монополите в земеделието, нито със завишените цени на земеделските стоки.
И министърът на енергетиката не се справи. Нито с енергийните монополи, нито с цените на тока, парното и бензина.
Въобще кой ли министър се справи с каквото и да било. Освен Плевнелиев, може би, който стана президент.
За нов министър на здравеопазването Бойко Борисов се колебаел между Менда Стоянова - шеф на бюджетната комисия в парламента и Десислава Атанасова - председател на здравната комисия.
Чудесно. Браво. Голям напредък в премиерските похвати. Защото една предишна здравна министърка Бойко Борисов я беше намерил на едно кръстовище. Случаят ги срещнал…
Иначе Цветанов заяви, че зам. икономическият министър Делян Добрев, който щял да замести Трайков и Менда Стоянова са добри професионалисти с доказани качества.
Да, Ама то и Трайчо Трайков и Стефан Константинов бяха добри професионалисти с доказани качества...
публикувано и в www.zaratustra.eu