ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА

Стратегиите на пушечното месо

 

Случи се преди месец една случка, която почти не беше забелязана от нашите и чуждестранните медии. Руски танкове опитали да преминат река Донец (приток на Дон), но закъсали и се върнали обратно. Тази случка припомня едно описание в книгата на Виктор Суворов "Освободителят" (многозначително заглавие), написана още през 1986-та година. В нея той разказва как през 1968-ма година, преди да нахлуят в Чехословакия, за да я "освобождават", разбира се, висшите съветски ръководители провели едно величаво военно учение, с цел да впечатлят поканените чужди военни и държавни ръководители. И ги впечатлили. Защото руските танкове успели без никакви затруднения да преминат никак лесната за преминаване река Днепър. Танковeте не затънали и не се подхлъзнали, въпреки мижавото сцепление с дъното (нали във водата те са като мехури пълни с въздух и не натежават достатъчно към почвата). И не биват повлечени от течението, не бъркат посоката и не се блъскат един друг. Та как тогава, преди толкова години са преминали широкия и дълбок Днепър, а сега не могат да преминат сравнително плитката Донец?

Тайната е в "балета", така руските военни наричали някога военните учения. Просто преди ученията дъното на Днепър било застлано с железни мрежи, а около пътя на танковете били поставени бетонни ограждения - нещо като мантинели, за да не кривнат от пътя си. И учението преминало успешно. Така преминаваха някога и нашите учения (служил съм "старий кадър артилерия", както се пее в песента, като командир на взвод и на батарея (1975-та година). Та и ние на ученията, играехме нещо като "балет", само дето го наричахме "театър". Вместо с шест оръдия, например, стреляхме с едно, за да няма разсейки. Иначе старши офицерът на батареята (аз) крещеше през смях:" първо, второ, трето" и.т.н. до шест, все едно заповядвам на шест оръдия да стрелят. Старши офицерът /пак аз/ трябваше също да привърже батареята на местността, тоест да определи местоположението й. Вместо мен това го правеше разузнавателният взвод на дивизиона, та всичко да бъде ясно и точно, да не стане грешка някаква. Но това са дребни хитрости. Целите трябваше да ги открива голямото началство, командирите на батареи и на дивизиони, те трябваше да определят координатите до целта и разстоянието до тях, за да зададат мерника, равника и ъгломера към оръдията. И те се правеха, че ги откриват, всъщност и координатите, и разстоянията бяха предварително определени, за да не стане грешка някаква, за да бъдат целите надлежно поразени и за да получат офицерЯта отлични оценка на ученията и съответното повишение. Въобще театър. Който веднъж придоби и смехотворни измерения. Преди ученията някакъв тракторист минал и разорал целите - всъщност купища ниски храсти. И край, всичко се провали. Защото трябва да се стреля по истински цели, а това значи стрелба без попадения, ниски оценки и "о, ужас !" отлагане на повишенията (без по-тлъсти заплати). Нещо което беше недопустимо. И нашите командири не го допуснаха. Ходихме една вечер до късно батареята, открихме къде са били храстите и забучихме там други, та учението, тоест балета, тоест театъра, пак да си се проведе като преди, със съответните отлични оценки и повишения. Така беше навсякъде с артилерия на прочутата трета армия, призвана да се бори с НАТО и Турция. Изцяло небоеспособна артилерия (за другите родове войски не знам, предполагам, че и при тях е било същото). Впрочем никой не искаше от личния състав особена боеспособност. Големите началници не криеха пред малките, че целта на армията е да спре турците за 12 часа при Звездец, за 24 часа при Грудово (сега май иначе се нарича) и за колкото може денонощия при Ямбол, докато не бъдат изстреляни съветските ракети. Тоест стратегията на цялата трета армия беше да служи за пушечно месо. Та хич да не ми се хвалят тъгуващите по Соца, каква могъща армия сме имали някога и каква е жалка е тя сега. А каквато беше българската армия, такава е била и съветската - театър, балет и хиляди артисти - нещастни войници и офицери тунеядци. Въпросът е дали в руската армия, като наследник на съветската, е имало някакви подобрения след ония години.

Що се отнася до личния състав той и сега той си е пушечно месо, както тогава. По време на перестройката никакви подобрения не би могло да има. При Елцин и жалкия руски напън за демокрация - също. При Путин промени вече имаше- обогатяване на висшите офицери, включване им в путиновата олигархия и вертикала на властта. Получиха от Путин по-високо обществено положение, но си останаха некъдърни, та се налага сега Путин да ги уволнява един по един. И не е никаква изненада това, че руските Военно-въздушни сили унищожиха един от своите, струващ милиони, самолети. И все пак едно подобрение в армията при путиновата власт има – отделяне на много по-голям процент от брутния вътрешен продукт за военни цели и превъоръжаване със съвременно оръжие (макар доста от прехвалените руски оръдия, ракети и самолети да са само пропагандна раздувка).
Така през 2021-ва година военният бюджет на Русия достига 61,7 милиарда долара, почти колкото брутният вътрешен продукт на България (сега вероятно е повече). Доста внушително сума. Военният бюджет на Съединените Щати обаче е 778,2 милиарда долара, тоест около 12 пъти повече. Военният бюджет на НАТО е 1 107,6 милиарда долара, тоест около 18 пъти повече ( Китай им 252 млрд. военен бюджет, само Англия 59,2 милиарда). Тук не говорим за разликата в качеството и технологиите. Така че изостанала Русия си е изостанала и във военно отношение, другото са пропагандни раздувки за български социалисти, президенти и лековерници. И все пак да, Русия има поне пет много важни предимства пред развития свят.
Първото предимство :ниската цена на човешкия живот. Както при Сталин през Втората Световна, така и сега, при Путин, Русия може да си позволи десетки хиляди жертви измежду личния състав на армията - жертвите не впечатляват и не трогват никого в оная ми ти жертвоготовна страна.
Второ предимство : невзискателното природонаселение, на което се дължи и привидно слабото въздействие на санкциите. Картофи, водка и телевизор, който да им казва, че са велики, това сякаш е достатъчно на руския човек, за да люби управниците си (разбирай Путин). Иначе така стоят нещата при развитите страни, там всяко снижаване на жизненото равнище предизвиква протести, падане на правителства и възход на крайнодесни и
крайнолеви партии.
Трето предимство :бясната тоталитарна пропаганда и жестокото преследване на икономислещите, които създават чувство за единство у готовото на всичко природонаселение
(нация руснаците все още не са). Което означава готовност за ядрена война и всякакви лишения.
Четвърто предимство : Неизчерпаеми природни богатства - и газ, и нефт, и злато, и редки метали.
И петото, най-важно предимство - ядрената заплаха. Колкото и да е остаряло другото въоръжение, атомните бомби и ракетите с ядрен заряд на руснаците си остават неотразима и страшна заплаха. Има начини все пак тези предимства на Русия да бъдат преодолени, превъзмогнати ( нулирани).
Първо :хората в развития свят трябва да разберат, че Русия със сегашното си управление, е истинска и постоянна заплаха и (нека си го кажем пак, колкото и изтъркано да звучи) – заплаха за демокрацията и цивилизацията.
Второ : хората в развитите държави трябва да разберат, че тази заплаха не може да бъде отразена без съответните жертви – намаляване на жизненото равнище и една-две студени зими.
Трето : украинската армия трябва да бъде снабдена с най- новите високотехнологични оръжия за откриване на цели и за унищожаването им, Западът трябва да използва превъзходството си в това отношение (както започна да го
прави с ракетните установките Хаймърс).
Четвърто :На неизчерпаемите природни дадености на Русия, Западът бива да противопостави своето числено и технологично военно превъзходство.
Пето : Западът бива да покаже решителна готовност за ответни ядрени удари.
Всички тези мерки обаче ще имат смисъл, само ако украинците продължат да проявяват същата смелост, доблест, самоотверженост и решителност, каквито проявяваха досега (да, и техните военни са наследници на съветската армия, но те защитават родината си).
При всички случаи Путин и неговата Русия са обречени, въпросът е след колко време и на каква цена. И тази обреченост трябва да бъде осъзната от българската политическа върхушка, която би трябвало по-скоро да влияе върху това общественото мнение, нежели да го следва, ако то има някакви проруски тежнения. А проруските настроения и залитания и на българския президент и на няколкото проруски партии в България (включително и на двете руски партии - Възраждане и Атака, едната парламентарна, другата не), показват или пълно невежество относно съотношенията на силите между развитите и изостаналите държави и произтичащите от това последствия (невежество, което за един президент е недопустимо) или, четирихилядна, най-малкото, корист, която вече е допустима, но само за изпаднали и продажни журналисти.